Пол Маккартни и Йоко Оно не си говорят никога след края на “Бийтълс”
Феновете още не са простили на ексцентричната японка, че им отне Джон. Мистерия е дали Тодор Живков спира концерта им у нас през 1968 г.
Часът е около два на обяд британско време. Датата е 9 април 1970 година. Пол Маккартни пристъпва бавно към събралата се тълпа журналисти и изрича думите, които всички фенове се страхуват да чуят, но дълбоко в сърцето си знаят, че е истина.
Краят на легендарната група "Бийтълс" е обявен точно в този момент и той е окончателен.
Напрежението и неразбирателствата в бандата се засилват до краен предел година преди официалната раздяла.
Джон Ленън и Пол Маккартни не си говорят с месеци,
преди да съобщят новината пред медиите. Многократно си разменят тежки реплики. И двамата са наясно, че път назад няма.
По това време Джон Ленън вече е с любимата си Йоко Оно. Тя е негов партньор и съветник. Заради нея той се чувства все по-уверен, че и след края на групата го чака голямо бъдеще. Още през септември 1969 г. Джон съобщава на останалите бийтълси за своето решение да напусне. Те го молят да не казва нищо публично, докато не излезе последният им общ албум. Пол Маккартни не харесва много от песните, твърди, че са незавършени, и
се опитва да спре тавата, но неуспешно.
Ринго Стар и Джордж Харисън са решени тя да излезе каквото и да им струва. Поемат основната тежест, докато Джон и Пол се подминават надменно в студиото. Може би най-емблематичният хит на цялото им творчество – Let it be, е пуснат в продажба точно един месец след официалната раздяла.
"Когато песента беше готова, всички плакаха. Знаехме, че това е за последно и може би е последното нещо, което ни сближава. Имаше и болка между нас, и гняв, но музиката ни беше събрала. Бяхме длъжни и раздялата с нея да бъде по най-добрия начин", признава в интервю години след края покойният вече Джордж Харисън.
След разпада на групата всеки от музикантите се стреми да изгради самостоятелна кариера.
"За всяка банда е нормално да има различни мнения и желания на членовете й и в един момент личното его да сложи финал на съществуването й - споделя един от биографите на групата - Иън Макдоналд. - При тях нещата бяха по-особени. След раздялата сякаш знаеха, че каквото и да правят, то просто няма да е толкова добро, колкото "Бийтълс". Очакваха нещо да се случи, което да им даде посока."
Десет години всеки търси своя знак – до 8 декември 1980 година, когато близо до дома си е убит Джон Ленън. За музиканти и почитатели
това е краят на една епоха.
Феновете никога не приемат вдовицата на Ленън Йоко Оно. За тях тя е жената, която го отмъква от групата.
88-годишната днес японка не прощава на Пол Маккартни за прекалената му амбиция, която според нейни интервюта смачквала таланта на Джон. Повече от половин век след края на групата двамата и досега не са се срещали очи в очи.
"Пол има вина, разбира се, за разпада на групата. Той я бе приел като своя банда.
Имаше напрежение между тях
Аз бях встрани от тези процеси", споделя Йоко пред американския журналист Джон Смит, който пише книга за любовта й с Джон Ленън.
Самият Пол Маккартни често анализира отношенията си с Ленън. Макар никога да не отправя директни нападки срещу Йоко, те лесно прозират зад думите му.
"Ние бяхме големи приятели с Джон и това не се забравя лесно - споделя Маккартни. - Връзката ни беше суперспециална. Понякога той беше груб с мен. Йоко не е виновна за раздялата на групата, но тя влияеше много на Джон. За съжаление, не мога да кажа с чиста съвет дали нейното влияние беше за добро."
Самият Ленън в свои разкази за създаването на групата доверява, че в лицето на Пол винаги е имал конкурент.
"Трябваше да реша дали аз да стана по-силен, или да направя групата по-силна - признава Джон приживе. - Избрах групата с ясното съзнание как някой ден всичко просто ще свърши. Но бяха страхотни години. Струва си всеки един ден, който изживяхме."
След края на "Бийтълс" се появяват всевъзможни истории и разкази какво точно се е случвало по време на концерти и турнета, в които наркотиците и леките жени са били неизменна част.
“Оргии никога не е имало, както се говори
- спомня си Пол. - Имаше групита (фенки - бел. ред.), с които някои от нас правеха секс. Аз мога да кажа, че съм правил тройка с две проститутки в Лас Вегас, но оргиите не са моето нещо."
Всъщност Пол не е извикал сам платените девойки. Организаторът на концерта им в Ню Йорк предложил на групата да ангажира момичета и Маккартни изявил желание за две. До появата на Йоко Джон също участва активно в забавленията. После обаче тя става единствена за него.
Първата им среща е повече от необичайна. Случва се през 1966 г. в лондонска галерия. По това време музикантът е женен за красавицата Синтия Пауъл и има син от нея. От приятели разбира за изложба на "леко смахнати картини", както ги описва, и отива да ги види. Собственикът на галерията представя авторката Йоко Оно на Джон Ленън, но тя твърди, че няма абсолютно никаква представа кой е той и изобщо кои са "Бийтълс".
Дали именно тази разлика от тълпите фенки привлича
толкова много Джон към Йоко,
не разбират и най-близките му приятели от групата. Факт е, че заради нея извършва доста странни постъпки. Срещите им изобщо не са тайни, съпругата му Синтия бързо разбира за аферата, а Ленън сякаш няма никакво намерение да се крие.
Според една от историите Синтия наистина заварва Йоко в собствената си къща, след което официално слага край на брака си.
Джон е толкова обсебен от новата жена в живота си,
че я моли да го придружава дори до тоалетната, защото не иска да прекара и секунда разделен от нея. Семейното му щастие все повече го отдалечава от групата и най-вече от феновете, които не забравят и не прощават все по-редките му появи на срещи с почитатели. В интервюта след раздялата с жена си Ленън винаги защитава Йоко. За почитателите думите не са достатъчни, за тях той е станал друг човек и свързват всичко това с появата на Йоко Оно.
След разпада на "Бийтълс" семейството се мести в Ню Йорк. Вече нищо не им пречи да бъдат само двамата. Точно в този момент за ексцентричната Йоко това се оказва недостатъчно. Според нея връзката й с Ленън е в застой.
Иска да я освежи и насърчава любимия си да започне любовна авантюра с нейната асистентка. Макар и да не го огласява, Йоко също не скучае.
Следват месеци на отворена връзка
и освежени, двамата пак стават семейство и се ражда синът им Шон.
След убийството на Ленън Йоко е съкрушена. Живее усамотено, но никога не търси и не среща подкрепа в мъката от останалите членове на групата. Всеки страда по свой начин.
Мистерия остава дали ливърпулската четворка наистина е
изнесла таен концерт в Съветския съюз.
В медиите периодично излизат информации как "Бийтълс" свирят и пеят на московско летище по време на принудително кацане на самолета им в руската столица, докато пътуват за Япония. Други пък са убедени, че само висшето ръководство на партията е имало честта да ги слуша.
Досега единственото доказателство за тази теория е песента на групата "Обратно в СССР", която пеят през 60-те години. Руската телевизия ОРТ обаче обяви, че ще излъчи филм за бандата, в който Пол Маккартни разкрива дали "Бийтълс" са посещавали страната по време на комунизма.
Интересна подробност е, че подобен слух броди и в България.
Или по-скоро за това
как Тодор Живков и Политбюро са спрели техен концерт у нас.
Става дума за Световния младежкия фестивал през 1968 г.
Съществува един единствен документ, който поражда въпроси искали ли са да пеят тук - протокол от заседание на Секретариата на ЦК на БКП от 9 май 1968 година.
В него пише: "Възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален комитет да намери съответна форма
за отклоняване искането на бийтълсите да участват
в IX световен фестивал на младежта и студентите, който ще се състои през месец юли 1968 г. в София".
Това са точните думи, които се появяват в публикациите във връзка с Международния фестивал. Никой никога не е признавал и не е говорил за официални разговори с агенти на групата, на които да е отказван концерт в България.
Затова и според историци, работили по темата, бийтълсите, използвани в съобщението, са нарицателно на младежи хипита.
Коментари