Кралят на племето Моси в Буркина Фасо се появява всеки петък пред двореца сред тътен от барабани, тарамбуки и оръдия. Ей така, за страх!
Снимката на френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан при краля на Моси през 2016 г. развълнува мнозина у нас, защото преди да защитава интересите на Франция в Буркина Фасо, посланик Дьо Кабан бе шеф на френската дипломация в София. През 1960 г. Буркина Фасо (тогава Горна Волта) получава независимост от Франция.
С него бях на "здравей - здрасти", виждали сме се на разни светски събития и нямам кой знае какви фундаментални впечатления.
Кралят обаче е мой любим персонаж и снимката на мосю Дьо Кабан ме върна към назабравимите ми преживявания в Уагадугу. Припомням това, което преди време споделих, събрано в краткия разказ по-долу:
При краля на Моси и задницата на неговия кон
Време е за аудиенцията при краля на Моси - най-голямото и силно племе в Буркина Фасо. Има обаче някои лоши новини. Предупреждават ме, че церемонията е в нечовешки ранен час, снимките са забранени, а кралят е голям нервак.
Той не се меси в държавните дела, но може да се изказва по междуплеменни спорове. Играе го нещо като мешерето у нас, но с повече салтанати и патардия. Появата му пред двореца в петъчен ден винаги е придружена с тътен от десетки барабани и тарамбуки, а накрая пажовете му гърмят и с едно оръдие. Ей така, за страх.
Важните клечки от племето започват да се събират на един мегдан пред имението на Моро-Наба още в 7 часа сутринта. Някои идват с моторетки, други - с джипове. Зависи колко нагоре са в йерархията. Сядат пред двореца в отделни редички, пак според ранга си.
Лесно се ориентирам кой какъв началник е.
Колкото по-шарено и натруфено е облечен някой,
има по-голям меч и сяда на първа линия, толкова по-голям тузар е.
Кралят се появява в 8 часа целият в червено - знак, че се готви за война. В смисъл, че не е много на кеф и може да ни избие всичките. Пред него извеждат коня му - оседлан и накипрен с разни такъми.
Кралят сяда на един дървен трон и, общо взето, не прави нищо друго, освен да си гледа коня. Задницата на животното е обърната към племето (в чийто редове съм и аз) и затова всички виждаме повече коня, отколкото краля. На равни интервали през около пет минути разни хора от по-първите редици стават и се приближават към добичето и господаря му.
Просват се на земята и почват да се кланят. Нещо му се молят.
После се отдръпват, за да направят място на следващите просители. След като всички се извървят и изпонатръшкат, кралят си отива.
Е, това ли беше?
Надигам глава разочаровано. Човек от племето ме дърпа, за да остана на колене с приведен лоб, защото церемонията не е приключила. Все още има вероятност кралят да ни изтрепе, ако нещо го подразним.
Положението е:
Пейте робини тез тъжни песни! След малко Моро-Наба наистина се връща, но този път е облечен целият в бяло. Което е добър знак за всички ни. В смисъл, че явно ще се живее, а няма да се мре.
Ликуй народе! Конят бива разседлан и освободен, а множеството поканено на разпивка в двореца. Почерпката е нещо като извинение, че е трябвало да станем рано и да се дотътрим до двореца в петък, което иначе си е почивен ден.
От кралския протокол разбирам, че до този момент единственият българин, който е бил допуснат на аудиенция при Моро-Наба е Христо Стоичков. Преди няколко години най-успешният български футболист е посетил Буркина Фасо като лице на кампанията "Професионалният футбол срещу глада".
В Уагадугу още помнят съвета, който Стоичков им дал тогава: "Ритайте повече, за да не мислите за ядене". Ако знаех предварително какво ми предстои да ям, и аз щях да се отдам на футбол...
Коментари