Актьорът Кирил Варийски се съгласява да бъде заровен "жив" в гроб при снимки за филм
Преди да бъде показан в България, през 1981 г. "Йо хо хо" на Валери Петров и режисьора Зако Хеския участва в Московския кинофестивал и печели специалната награда на журито.
Режисьорката Иванка Гръбчева е свидетел на вълнението, с което изпълнителят на главната роля Кирил Варийски очаква да види как публиката ще приеме филма.
След прожeкцията големият сръбски актьор Бата Живойнович нарушава фестивалните принципи и въпреки че е член на журито, иска веднага да се запознае с младия си български колега. Бата прегръща Кирил (мечешки - по признание на актьора по-късно) и му казва, че е много, много талантлив.
На 14 април 1996 г. той написва ето тази автобиография:
"Казвам се Кирил Петров Варийски. Роден съм на 28 октомври 1954 г. в Пловдив. Завършил съм ВИТИЗ през 1980 г. - специалност "Актьорско майсторство". Играл съм в театрите на градовете Смолян и Пазарджик и в Сатиричния театър. Имам участия в над 30 български и чуждестранни филма. Участвал съм в много предавания на БНР и БНТ. Имам и журналистически публикации във в. "Континент". Неотдавна излезе от печат и книгата ми "ЛОРА" ("Сънища"), българска поезия - ИК "Хр. Ботев". Имам и няколко национални международни награди. Завършил съм 9-а гимназия с преподаване на френски език в гр. София. Владея говоримо английски, италиански и руски език. В момента съм безработен."
Точно след 70 дни
актьорът умира от
спукване на аневризма на една пейка до Военна болница.
По думите на съпругата му Елза Лалева след запис му прилошава и отива да пътърси помощ. Прилегнал на пейката близо до входа за линейките. Помислили, че е пиян и го оставили. Вече е бил изпаднал в кома...
А как красиво, романтично и щастливо започват любовният и актьорският живот на Кирил Варийски! Той студент първокурсник във ВИТИЗ - невисок, мустакат и мургав, но със сини очи. По-тъмнокос от Ален Делон, но с по-красив син поглед. Един ден седи на стол между два шкафа в института и чете книга. Минава четвъртокурсничката по куклено майсторство Елза, облечена в красива червена рокля.
И нали червеното привлича, той вдига глава от книгата и... "Видях най-невероятните сини очи - признава Елза. - Нашият общ живот започна като най-банален любовен филм - ние сами си пишехме сценария. Сцените бяха заредени с радост, безгрижие, приятели, купони, дълги изпращания, кино, театър, пътувания... противно на драматургичните закони - без конфликти." Женят се в понеделник, почивния ден на театрите.
През 1980 г., когато Зако Хеския търси актьор за главната роля в "Йо хо хо", Кирил вече е четвъртокурсник в класа на проф. Сашо Стоянов. Освен красив и талантлив има и чудесно чувство за хумор и самоирония. Нарича себе си Робърт де Киро, пише стихове, свири на китара, пее много хубаво.
Обича да казва, че
"таланта не можеш
да го разталантиш".
Един ден в предаването "Всяка неделя" показват репортаж от най-новата постановка на кукления театър, има и интервю с Елза Лалева, която е помощник на френския режисьор на спектакъла.
Малко след предаването една от асистентките на Зако Хеския се обажда на Елза по телефона и я кани да участва на пробни снимки в Киноцентъра. "Аз се занимавам с куклен театър и киното не ме интересува!", дръзко отговаря младата актриса. На другия ден обаче й се обажда самият режисьор и я моли поне да прочете сценария на Валери Петров. На тази молба Елза скланя веднага - поетът е идол на всички кукленици.
След два дни Кирил взема запорожеца на баща си и закарва любимата си до Киноцентъра. Там обличат Елза в ролята на героинята Цицилия и... в този момент "птичето каца" на рамото на Варийски. Оказва се, че няма кой да й подава репликите.
Наблюдателният Зако Хеския вече е забелязал, че двамата млади постоянно се държат за ръцете и пита кой е младежът с поизтритото авиаторско яке. Без, разбира се, да знае, Кирил и приятелят му Иван Черкелов постоянно спорят кой да го облече. "Аз съм четвъртокурсник във ВИТИЗ!", гордо отговоря младежът.
"Малко неща помня от тези проби. Как ме понамазаха, навиха косата ми на букли, навлякоха ми една пищна рокля върху дънките и хайде на снимки. Но никога няма да забравя как след втория дубъл режисьорът извика: "Стоп! Намерихме си главния герой", разказа ми Елза Лалева.
Този факт потвърди и Зако Хеския преди години: "Накарах го да партнира на момичето и в края на пробните снимки вече бях убеден, че имам актьор за ролята на Пирата."
После за ролята на Цицилия е одобрена актрисата Соня Дюлгерова, а Елза "играе" гласа на папагала. Тя и досега пази като реликва списъка от "мръсни думички", написани от нежния и деликатен иначе поет Валери Петров. Е, не са от най-пикантния моряшки и пиратски фолклор, но все пак са доста сочни.
След като е одобрен за ролята, Кирил Варийски започва да тренира фехтовка. Отива в болницата в Каварна, където ще се снима филмът,
правят му гипсово корито и той лежи 3 дни в него.
Иска да изживее страданията, чувствата и реакциите на героя си.
По време на снимките по негова идея е заснет епизодът, в който се дуелират с малкия Леонид (Виктор Чучков). Режисьорът не предвижда такава сцена, но Кирил го убеждава: "Зако, ще се върне утре Виктор в училището и децата ще му се смеят - снимал се в пиратски филм, пък не се дуелирал..."
После идва фестивалът в Москва, където Кирил Варийски е номиниран и обсъждан за най-добра мъжка роля. След края на форума известната съветска актриса Людмила Чурсина му признава, че
при определяне на победителя надделяват политически аргументи.
Наградата е връчена на полския актьор Роман Вилхеми. По този начин артистичният свят от лагера показвал симпатиите си към "Солидарност" и Лех Валенса.
Приказката за Кирил продължава. Само два дни след премиерата на "Йо хо хо" - на 4 октомври 1981 г., на младото артистично семейство се ражда дъщеря - Лора.
"Популярността му след филма не промени Киро.
Той имаше абсолютно себеусещане и точна представа за качествата си на актьор", каза ми преди години Елза Лалева.
А Кирил има право да се промени. В българското кино няма друг такъв силен дебют с главна роля. Има добри, има успешни, има впечатляващи, но такъв блестящ - не. И то в двойна роля - на прикования в гипсово корито актьор без бъдеще и на волния пират, който разказва истории на малкия Леонид.
За един актьор (а и за всеки творец в киното) е много важен вторият филм. Той вече показва дали човекът има качества, или всичко е било малко случайно. След участието на Кирил Варийски в "24 часа дъжд" всички видяха, че българското кино има едно непознато до този момент дарование. Талант, който може убедително да се превъплъти в най-различни образи.
Кирил Варийски дълго отказва поканата на режисьора Владислав Икономов за ролята на фелдшера Марински. И го прави не от звездомания, а защото не вижда достатъчно "материал", с който да изгради ролята. Но Икономов го "настъпва"по най-чувствителното за всички артисти място.
Във филма се снима цял звезден екип - Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Вельо Горанов и красивата полякиня с убийствен сексапил Ева Шикулска. Режисьорът му казва: "Ако с такава роля като на гадното човече и малък подлец Марински можеш да застанеш наравно с "лъвовете", с които ще си партнираш, ще докажеш, че си актьор от класа".
И Варийски се втурва в снимането на филма като оня герой на Радичков, който така стремително влетява в суматохата, че дрехите се изхлузват от тялото му и той попада в нея съвършено гол. "Кипеше - разказваше Владо Икономов, - сипеше предложения, варианти, нови реплики. Радваше се, като приемах някои. Помръкваше, когото ги отхвърлях..."
Вече затвърдил звездния си статут, Кирил Варийски става много "оборотен" актьор. Постоянно го ангажират във филми и сериали, играе редовно в театъра, участва в радиото, снимат го в телевизионни програми, дублира и озвучава. Личният бележник е препълнен с ангажименти.
"Помня гъсто изписания му тефтер, няма празни дати", разказва за детския си спомен порасналата вече Лора.
Кирил Варийски почти не отказва поканите в киното, макар да съзнава, че не му предлагат значими роли - "Синът на Мария", "В името на народа" - 5 серии, "Ударът", "Борис I", "Инспектор без оръжие", "8% любов", "Човек на паважа" и др.
Впрочем малко преди смъртта си той прави два списъка - на театралните си роли и на участията си в киното и в телевизията. Изброил е 35 филма, сериали и постановки на телевизионния театър, снимани само за десетина години. Списъците са нещо като опит за равносметка. От тях личи колко самовзискателен и с каква строга взаимооценка е актьорът.
От тези 35 роли той е отбелязал с по три кръстчета само четири (4!) филма: "Йо хо хо", "24 часа дъжд", "Бързо, акуратно, окончателно" и "Единственият свидетел".
"Бързо, акуратно, окончателно" по сценарий на Свобода Бъчварова е режисиран от състудента и приятеля на Варийски Михаил Мелтев. Без грам колебание
актьорът се съгласява да бъде заровен "жив" в гроб,
изкопан в замръзналата земя.
Не иска дубльор и сам скача в един ручей край Бояна, въпреки че е декември и стои в ледената вода, докато заснемат епизода.
За съжаление, този филм мина някак незабелязано. Премиерата му беше през есента на 1990 г., когато държавата кипеше в политически страсти и хората изпълваха площадите, а не киносалоните.
Последният филм на Кирил е "Бюро за убийства".
Чуждестранната продукция, в която се снима и Орнела Мути. Играе напълно пропаднал тип. Тъжен, отчаян, истински маргинал.
Филмът излиза на екран след смъртта му. На премиерата са поканени Елза Лалева и Лора: "Не помня нищо от действието, защото очите ми бяха замъглени - разказва Елза. - Помня само как на огромния екран на черен фон се изписа: "Посвещава се на големия български актьор Кирил Варийски". Кой се е сетил да направи това - не знам. Благодаря му. Хората се изнизваха мълчешката от залата, завесата се затваряше с особено съскане. Оставихме едно цвете на празната сцена и си тръгнахме с Лорчето..."
Вече 25 години Кирил Варийски не е сред нас.
Крикор Азарян разказва, че е запомнил Кирил още от приемните изпити във ВИТИЗ. По време на ІV кръг комисията проверява и общата култура на кандидатите. Питат ги заглавия на пиеси на Шекспир. Резултатите са плачевни. Един от професорите гневно негодува и Варийски влиза в спор с него. Казва му, че за това били виновни учебните програми. И, второ, кандидатите са преуморени, пренапрегнати психически и не могат да си спомнят имената на пиеси, които иначе са чели и знаят. И завършва с думите: "След всичко, което ви казах, сигурно няма да ме приемете във ВИТИЗ, но това е истината."
Леон Даниел работи две години с Варийски и го режисира в две роли, казва през 2000 г.: "Времето го отвя в Сатиричния театър да играе смешни роли на ефектни злодеи и абсурдни чудаци. Играеше ги добре, но жизнелюбивата му страст сигурно го е яла отвътре. Оставаше му само да пише стихове и да прави глупости. Господи, и стиховете, и глупостите му - и те бяха на ниво. Такива като това опърничаво момче Кирчо Варийски твърдо доказват, че в България няма празно и в най-тежките й времена..."
Режисьорът Здравко Митков си спомня как видял "в една нощ на безпаметство" Кирил да регулира движението на тролеите по "Раковски" между ВИТИЗ и Сатирата. "Изпитах ужас и страдание, а неговото е било вдъхновение - мрачно и унищожително", коментира случката Митков. "Кирил беше човек с висока компресия на талант и характер - казва още режисьорът. - Той приличаше на ония малки пакети, които захранват атомните електроцентрали години наред. (...) И той като Нерон се чувстваше самотен в артистичната си страст. И той като Нерон подпали собствения си Рим, за да се наслади на зрелище от значителна величина..."
За режисьора Пламен Марков Варийски е един от най-страстните хора, които познава. "Прахта на сцената предизвикваше у него като че ли химическа реакция, той репетираше, както и играеше - изключително всеотдайно, изключително страстно. Той гореше на сцената! И изгоря... Явно не успя да насочи пожара, който сам разпали у себе си!!!", казва Пламен Марков.
Коментари