Българка излекувала Артър Конан Дойл
Българката Екатерина Кукова и сър Артър Конан Дойл сплитат съдбите си по време на Англо-бурската война. През 1900 г. двамата пристигат с походна болница в Южна Африка. Конан Дойл като лекар, а Екатерина като милосърдна сестра.
Болест и травма повалят бащата на Шерлок Холмс. Нашата девойка е край леглото на писателя, докато се съвземе. Благодарение на грижите Конан Дойл стъпва на крака и заедно с Екатерина се връща в Англия.
Тази интернационална история е документирана в лондонския "Клуб на приятелите на Шерлок Холмс". Господин Христо Марков е имал щастието да проучи неговия архив и да попадне на "българската следа" в биографията на знаменития писател.
Екатерина е дъщеря на комитата Антон Куков от Охрид. През Възраждането той имал златарско ателие в града. Заради кавга с богат турчин майсторът бил принуден да забегне във Влашко. Онзи отказал да си плати поръчката и двамата се счепкали.
Антон Куков митарства с дружината на Желю войвода. Предполага се, че той е гравирал надписа върху сабята на дядо Желю: "Българино, братко мой, ти от турчин са не бой, земи сабля - върви на бой."
През 1876 г. Куков минава Дунава с четата на Христо Ботев. Загива до знамето, покосен от пушечен залп. "От тоя залп един куршум улучи главата на ранения Антон, който се прескунди (претърколи) няколко пъти и падна в дола, като заспа навеки", пише очевидецът Никола Кючуков.
След Освобождението семейството на загиналия поборник се преселва в София. Към края на века Екатерина Кукова заминава за Лондон да учи медицина. С хайдушка кръв в жилите, тя е една от първите българки, решили се на подобна дързост.
През 1899 г. избухва Англо-бурската война. Лондон иска да сложи ръка на Южноафриканската република и съседната Оранжева република. Те са основани от холандски преселници, наричащи себе си бури. Поводът за конфликта е отказът да бъдат предоставени избирателни права на английските колонисти, заселени през 80-те и 90-те години на XIX век.
Военните действия започват на 11 октомври 1899 г. и са посрещнати противоречиво на Острова. Конан Дойл е от онези, които твърдо застават зад британските интереси. По това време той вече е прочут писател - думата му тежи.
Всъщност Дойл се хваща за литературата, защото не му върви в лекарската професия. Завършва медицина в Единбургския университет, но за да получи титлата "доктор", му е нужна практика.
Опитите да завърти клиентела се провалят.
Пробва в Шефийлд, после в Лондон, а след това в градчето Рюйтън. Никой не обръща внимание на младока с бяла престилка. Дойл се мъчи да пробие поне в Астън, работническо предградие на Бирмингам, но и тук пациентите отминават кабинета му.
За да се изхрани, Конан Дойл става корабен лекар. Със старото корито "Хоуп" плава из Арктика, а с търговския кораб "Маюмба" обикаля бреговете на Западна Африка. След пътешествията упоритият Дойл отваря кабинет в Плимут. После се мести в крайморския градец Саутсий и най-сетне през 1885 г. слага пред името си заветното доктор по медицина.
Конан Дойл борави по-добре с перото, отколкото със скалпела. Неговият първи пациент не му брои хонорар. Обратното - иска 1 шилинг за щетите, нанесени при операцията. А още за първия си разказ докторът получава от едно лондонско списание цели 3 фунта и 3 шилинга.
През 1887 г. Конан Дойл пише "Етюд в червено", където за първи път се появява детективът любител Шерлок Холмс. Следват "Знакът на четиримата", "Приключенията на Шерлок Холмс" и "Спомените на Шерлок Холмс".
Писателят обаче е със самочувствието на лекар. Като пламва Бурската война, бащата на Шерлок Холмс хвърля перото и отново хваща скалпела. Той предлага услугите си на една полева болница, която се стяга за Южна Африка.
В същия екип милосърдна сестра е студентката по медицина Екатерина Кукова.
На 28 февруари 1900 г. д-р Дойл и медсестрата отплават за фронта с лайнера "Ориентал". На 21 март корабът хвърля котва в пристанището на Кейптаун. Болницата е настанена в хотел "Маунт Нелсън". След няколко дни лазаретът продължава за Ийст Лондон, откъдето с влак е прехвърлен в Блумфонтейн, център на Оранжевата република.
"Блумфонтейн през 1900 г. беше угнетяващо място - пише биографът на Дойл Чарлс Хайъм. - Беше безцветна бъркотия от тенекиени покриви, постройки с веранди, паянтови бунгала и палатки, разхвърляни по масленозелената равнина като боклук, изръсен от небето."
Този пейзаж убива илюзиите за вълнуващо приключение в екзотично-феерична страна. Става ясно, че войната с бурите ще е тежка и продължителна.
Местните се бият като лъвове. Те са отлични стрелци, познават релефа на родината си и печелят битка след битка. Освен всичко друго болести морят изнежените британци. Най-страшна е епидемията от тиф. Тя поразява 13 272 англичани, докато в сраженията падат 5776, а от раните си умират 2019 бойци.
В лазарета на Конан Дойл и Екатерина не достигат легла, медикаментите са кът, липсват лекарски инструменти. Екипът прави каквото може, за да облекчи страданията на болните.
Тифозният вирус прониква в организма и на самия д-р Дойл. За капак лекарят пада и пука ребра. Фиксираща превръзка стяга гърдите му, налага се да пази постелята.
В тези дни Екатерина е около леглото на писателя. Освежава челото му с компреси, дава му от оскъдните церове. Когато от време на време му просветва, студентката все тика разговора към литературата.
Болният обаче не бил разположен за словесни анализи. "Конан Дойл не обича много Шерлок Холмс въпреки успеха", пише Екатерина на своя братовчедка. "Читателите повече познават героя, отколкото автора, а известно е, че никой не бърка Шекспир с Хамлет", обяснява тази неприязън начетената българка.
Наблюденията на Екатерина се потвърждават от сетнешните събития. Когато след войната Конан Дойл получава благородническа титла, някои британски вестници излизат с куриозното заглавие "От днес Шерлок Холмс е сър!"
Под грижите на Кукова д-р Дойл постепенно се възстановява. На 23 юни той пише от Претория, че се готви да напусне Африка. Все още не е добре, почти не може да яде.
На 11 юли Артър и Екатерина се качват на лайнера "Бритън" и потеглят за Англия. През август Конан Дойл вече е в отлично здраве, виждат го да играе крикет.
Екатерина Кукова се прибира в София да отдъхне от изнурителното пътешествие.
На 10 декември 1900 г. тя се снима за спомен в ателието на майстора фотограф Иван Карастоянов. Носи шапка с щраусови пера - спомен от Южна Африка.
Коментари