Истинско убийство задвижва най-добрия мюзикъл на всички времена - “Уестсайдска история”
Критиците са влюбени в скъпата лента за $100 милиона, която в дебютния си уикенд спечели нищожните $10,5 милиона
Новата версия на Стивън Спилбърг е опит да се поправи класиката с 10 приза “Оскар”, но с културна неавтентичност
Режисьорът казва за първия си мюзикъл, че това е и най-страшният филм в кариерата му
1955 г. The Times публикува статия за сбиване, избухнало между латиногрупи в Сан Бернардино (щата Калифорния), при което след сблъсък между двама млади мъже единият загива.
Тази новина кара режисьора и хореограф Джером Робинс и композитора Ленърд Бърнстейн да се мобилизират относно своя идея за съвременна музикална адаптация на Шекспировата класика “Ромео и Жулиета”. Само че събитията да се разиграват между ирландско католическо семейство и еврейско семейство, живеещи в Долен Ийст Сайд, Ню Йорк. Шест години работата по отлагания проект, наречен първо “Ийстсайдска история”, е в пълен хаос. Статията се оказва повратна точка.
Самият живот им дава тласък - защо не инжектират тяхната трагична любовна история с някакъв актуален расов конфликт?! Да направят интригата между тийнейджърски банди, за да е по-съвременно. В работата се включват и драматургът Артър Лорънс и текстописецът Стивън Сондхайм.
Ражда се сценичното шоу “Уестсайдска история”, определено от критиците като “най-сериозния и безкомпромисен мюзикъл, който досега е постигал успех на сцената на Бродуей”. Последва го едноименна филмова адаптация, която печели 10 статуетки “Оскар” и се счита за един от най-великите филмови мюзикъли на всички времена. Режисиран от Джеръм Робинс и Робърт Уайз, по сценарий на Ърнест Леман и с участието на Натали Ууд, Ричард Беймър, Ръс Тамблин, Рита Морено и Джордж Чакирис в главните роли.
Филмът представя модерна трактовка на враждата между родовете Монтеки и Капулети, като съперничеството е между нюйоркските младежки групировки (банди), назоваващи се “Ракетите” и “Акулите”.
Първите са представители на белите американци, а вторите са пуерторикански имигранти. Напрежението ескалира заради пламналата любов между Мария и Тони, които са от двата враждуващи лагера.
Въпреки че както сценичната творба, така и кинозаглавието остават революционни, те също така са класически случай на културно присвояване и злоупотреба.
Самият Лорънс казва в интервю през 2008 г.: “Поради собствените ни пристрастия и културните конвенции през 1957 г. беше почти невъзможно героите в “Уестсайдска история” да имат автентичност”.
Създателите правят някои изследвания. Робинс посещава младежки танци в Харлем, за да включи движения в хореографията си, а Бернщайн добавя панлатински ритми към партитурата. Но в крайна сметка “Уестсайдска история” заимства естетиката от това, което тези еврейски мъже възприемат като пуерториканска идентичност - плътни акценти, тъмна кожа, мотивация за насилствени взаимодействия, пише “Лос Анджелис Таймс”.
Десетилетия по-късно културната неавтентичност на популярното заглавие продължава да има реални последици за пуерториканската общност.
“Филмът беше първият голям - и все още най-широко гледан и изнасян културен продукт на САЩ, който разпознава пуерториканците като отделна латиногрупа в Съединените щати със специфични физически характеристики (тъмнокоси, стройни) и личностни черти (шумни, секси, цветни) - пише Франсис Негрон-Мунтанер от Колумбийския университет. - Опирайки се на вековни стереотипи за латиноамериканците - жените са девствени и инфантилни или сексуални и пламенни, мъжете са буйни и верни на клана. Филмът широко популяризира расистки и сексистки стереотипи, които продължават да влияят на това как светът вижда пуерториканците и как те виждат себе си.”
Когато Рита Морено, пуерториканка, снима филма от 1961 г., цветът на кожата й, както и този на многото бели актьори, играещи пуерторикански герои, е потъмнен с грим. “Ние сме много цветове”, припомня тя в интервю през 2019 г. Когато в онзи момент разпитва гримьора за тази практика, той я обвинява, че е расистка.
“Бях толкова зашеметена, че не казах нищо. Не знаех какво да кажа. Това наистина показва колко малко знаят хората за пуерториканците.”
Така днес в опит да поправят щетите, причинени от оригиналните продукции, най-комерсиалният режисьор и носител на “Оскар” Стивън Спилбърг и неговите сътрудници работят усилено по своята нова версия на “Уестсайдска история”. Мюзикълът е по сценарий на носителя на “Пулицър” и награда “Тони” Тони Къшнър.
При създаването на римейка, който получи силни отзиви и се смята за сериозен претендент за “Оскар”, екипът се консултира с множество пуерторикански експерти относно историческа точност, преводи, диалекти и специфичния за периода жаргон.
“Причината, поради която сме наели толкова много пуерторикански певци, танцьори и актьори, е, за да могат те да ни помогнат да представим Пуерто Рико по начин, който ще направи всички вас и всички нас горди”, коментира Спилбърг.
За щастие, нито един актьор не е с кафяво лице в новия мюзикъл. Двадесет членове на актьорския състав са от пуерторикански произход; осем от тях са открити на кастинги в Сан Хуан.
Над 30 000 души минават пред Спилбърг, а в тълпата той успява да се влюби в младата Рейчъл Зиглър, която е в главната роля на Мария.
Чаровницата вече е в битката за “Златен глобус”, номинирана в категорията за най-добра актриса в мюзикъл или комедия. За персонажа на Тони е избран харизматичният Ансел Елгорт (Baby Driver). Дейвид Алварез (носител на “Тони”) се превъплъщава като Бернардо, брата на Мария. Ариана ДеБоз влиза под кожата на Анита - най-добрата приятелка на Мария. Именно тази героиня, някога поверена на Морено, печели “Оскар” на актрисата, която днес е на 88 години. Тя се завръща в историята, но с тотално различна роля - Валентина, вдовицата на Док, образ от оригиналния филм, която ще е гласът на разума на фона на конфликта.
Забележителна част от диалога е на испански и без субтитри. Има и нов добавен момент - “Акулите” пеят оригиналната версия на La Borinquena, която става официален химн на територията на САЩ, след като е пренаписана с по-малко конфронтационна лирика.
Спилбърг признава, че този филм е не само първият му мюзикъл, но е и най-страшният в кариерата му.
“Много е плашещо да вземеш един шедьовър и да го направиш през различни очи и с различна чувствителност, без да нарушаваш целостта на това, което обикновено се счита за най-великата музика, писана някога за театъра. Но вярвам, че страхотните истории трябва да се разказват отново и отново, отчасти за да отразяват различни гледни точки и моментите, през които се минава.”
Все пак “Уестсайдска история” през 21-ви век изисква промени.
“Важно е представянето да бъде автентично, за да върнем на парчето целостта, която смятам, че заслужава”, категоричен е още Спилбълг, който вече е номиниран за “Златен глобус” за най-добър режисьор с работата си по мюзикъла.
Въпреки всичко режисьорът обича оригиналния филм, за който знае много от Джеръм Робинс, който е негов скъп приятел. Страхотни истории от създаването на първата лента му разказва и друг негов приятел - продуцентът Уолтър Мириш.
Новата “Уестсайдска история” вече е обожавана от критиците, но същевременно претърпя поражение в боксофиса в първия си уикенд по кината, като събра нищожните 10,5 милиона долара. Твърде разочароващо представяне, като се има предвид, че продуцентите са похарчили 100 милиона долара, за да върнат на екран нова и подобрена модерна версия на вечната Шекспирова история.
Освен това лентата бе забранена в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Оман и Кувейт. Някои от страните са пожелали само определени сцени да бъдат отрязани, но от “Дисни” са отказали. Така мюзикълът няма да бъде излъчван в изброените държави. Причината - включването на трансджендър герой, който носи името Енибодис, изигран от небинарния актьор Айрис Мина. Тъй като правата на LGBT общността не се зачитат в страните от Близкия изток, заради първия гей супергерой бе забранен и филмът “Вечните” на Marvel.
И все пак относно лошия дебют на “Уестсайдска история” има надежда зрителите да му се нахвърлят през и между празниците. Пък ако не друго, утехата ще дойде в сезона на наградите, когато ще се берат плодовете на добрите намерения към ъпдейтната класика в новия, по-добър Холивуд.
Коментари