Кристо опакова Райхстага, а баба Илийца още се бори с пустия му кол

Трагично остарял е образът на българската литература, който се проектира в съзнанието на младите хора. Неизменно, като в кошмарен сън, изниква щърбавият силует на баба Илийца, вкопчила се в митичния кол на брега на придошлия Искър, и не може да го извади този проклет кол вече колко години?... “Титаник” потъва, изобретена е квантовата механика, задимяват и отдимяват пещите на Аушвиц, Джон Атанасов измисля компютъра, Кристо опакова Райхстага, а Илийца продължава да се бори с пустия му кол, и той не излиза и не излиза, и тя все не може да преплува реката на модерността, за да стъпи на отсрещния бряг.

Из есето “Да извадим кола от мозъците на децата”, публикувано за пръв път във в. “24 часа” преди почти 20 години! И уви, все така актуално... Че даже и повече!

Ще ми се да добавя още един аспект към тази иначе интересна дискусия. Мисля, че голяма част от проблемите произлизат от факта, че режимът на хумор, ирония и самоирония, на двусмисленост и скепсис е съвършено изключен от това, което бих нарекъл “литературен истаблишмънт”. И това се отнася както до т.нар. традиционалистки полюс, така и до авангарда. Всеки се стреми да придърпа канона към себе си. А има ли канон, има и скука, боя се.

(От фейсбук)