Когато остаряваме, сме привлечени от новинарски репортажи и изследователски резултати, които предоставят информация за това как може да живеем по-дълго. Това е ключова информация, която би ни помогнала да планираме най-стратегическото и успешно пенсиониране, въпреки че лично аз не искам да знам със сигурност колко време ми остава.
Голяма част от рекламата, насочена към хора от по-напреднали възрастови групи, включва диетичен избор, витаминни и минерални добавки и лекарства, които пряко или косвено обещават не само повече години на този свят, но и повече десетилетия здравословен, продуктивен живот.
В брой на Psychological Science екип от европейски учени, включително Стивън Айчеле от Женевския университет, Патрик Зайо от Оксфорд и Паоло Гислета от Университета за дистанционно обучение в Швейцария, публикува резултати от изследване, в което са взели участие повече от 6000 британци.
Проучването е правено в периода 1983 - 2012 г.
Средната възраст на участниците била 64,7 години, когато за първи път се присъединяват към проучването, но възрастта варира от 41 до 93 години.
Ключови медицински и психиатрични данни, в това число кръвно налягане, нива на холестерола, диабет и употреба на тютюн и алкохол, били събирани на интервали от три до шест години през 29-годишната продължителност на проучването.
Били изследвани и детайли от ежедневния живот като броя на приеманите лекарства с рецепта, модели на сън, хобита и оценената трудност на дейности като изкачване на стълби, пътуване, приготвяне на храна и управление на социалните взаимодействия.
В допълнение към тези мерки, всеки участник е оценявал своите когнитивни способности до общо четири пъти на интервали от четири години. Те включват:
• Кристализирана интелигентност (способност да използвате знанията, които вече имате);
• Флуидна интелигентност (способност за решаване на нови проблеми, използване на логика и идентифициране на модели);
• Вербална памет;
• Зрителна памет;
• Скорост на умствена обработка (колко време е необходимо за изпълнение на умствена задача).
Като цяло изследователите разглеждали 65 различни рискови фактора за смъртност, докато проследявали участниците през по-късните години от живота им. След като изчисляването на всички елементи приключило, факторът, който се откроил пред всички други, бил изненадващо прост и ясен.
Най-чувствителната мярка за дълголетие е собствената субективна оценка на индивида за това колко здрав се чувства.
С други думи, човек, който съобщава, че се чувства здрав, превъзхожда всеки друг единичен „предсказател” за дълъг живот, включително всякакви медицински мерки като нива на холестерол и кръвно налягане.
Други променливи, които попаднали в най-горната група предиктори, били женският пол, непушачите и скорост на когнитивна обработка.
Изследователите били искрено изненадани, че психологическите променливи като субективно здраве и скорост на умствена обработка са по-добри предсказатели за риска от смъртност от всички други предиктори, които са изследвали.
В друго проучване, проведено през 2003 г., изследователите помолили студенти да оценят привлекателността и възприеманото здраве на хората на снимки от 20-те години на миналия век, взети от годишници на средни училища. След това изследователите проследили възрастта на смъртта на личностите, чиито снимки бяха оценени.
Те открили, че наличието на красиво лице като тийнейджър предсказва дълъг живот, но по ирония на съдбата преценките на участниците относно възприеманото здраве на заснетите лица били напълно несвързани с това колко дълго са живели хората от миналия век.
Обяснението за красивото лице, предсказващо по-дълъг живот, изглежда е, че привлекателните лица са симетрични и "нормални" – средни като характеристики по отношение на неща като размера на носа, разстоянието между очите и т.н. Тези качества може да отразяват липсата на необичайни гени, добро здраве, липса на паразити или физическа травма – все детайли, които са добри, ако искате да живеете дълго и просперитетно.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/
Коментари