Кръстю Лафазанов ухажвал Елена с “Кажи ми, Кармен, любиш ли ме ти?”

10 November 2022
Пенчо Ковачев
Елена, Кръстю и дъщеря им Елица представят книгата си “Пълнолудие или две кофи смях”.
Елена, Кръстю и дъщеря им Елица представят книгата си “Пълнолудие или две кофи смях”.

Смъртта раздели едно уникално артистично семейство

На 24 септември 2022 г. смъртта раздели Елена и Кръстю Лафазанови.

Едно щастливо семейство и уникален артистичен тандем. Там горе Елена може би вече се е срещнала с най-добрата си приятелка и душеприказчик - поетесата Петя Дубарова, която напуска този свят на 4 декември 1979 г.

А Кръстю ще бори скръбта и тъгата по Елена с работа. Вече обяви, че участието му на 11 ноември в постановката “Един мъж не стига” ще бъде в памет на непрежалимата му съпруга.

Елена Начева е родена в Бургас на 28 юли 1962 г. С Петя се запознават на 6 юли 1976 г., деня на приемния изпит в английската гимназия в града. Но дори не си казват имената. Ето как го е описала Елена:

“Свършва изпитът по български език. В двора изчаквам свои познати. От вратата излиза високо слабо момиче с къси черни коси, бяла риза, навити до лактите ръкави, дълга разкроена тъмносиня пола. Прескача двайсетината стъпала по две-три наведнъж - опасна противница! “Колко е часът?” - ме пита. Поглеждам часовника си, не се налага да хабя приказките. “Опасната противница” е надникнала в циферблата и вече се озърта наоколо. Не си казваме имената. Заговаряме за темата - и двете сме писали за Вазовата Баба Илийца. Момичето не се притеснява. Говорим си, сякаш се знаем отколе. Но то ме изследва с рентгенови очи. Улавям проникващия му поглед. Смути ме, а се пишех наперена мадама. Издокарала съм се с високи коркови подметки (супермодерни през 1976 г.) и рокля от бял тензух с плетени бабини дантели (мой дизайн, моя гордост). Момичето ме разстреля:

“Приличаш на

принцеса с тая

бяла рокля”

Неловко - одобрява ли ме, или ме поднася - принцеса, ама ку-ку?! То трябва да е разчело смут по лицето ми, защото добави: “Наистина много е шик!”

И непознатата се отдалечи. Но преди това ме накара да я запомня. Вряза се дълбоко в паметта ми...”

Запомнете, уважаеми читатели, този артистичен стил на изразяване и тази тънка себеирония. По-нататък ще разберете защо.

И двете момичета са приети в английската гимназия, но са в различни паралелки. Решават да общуват с писма. Благодарение на тази епистоларна връзка знаем много неща и за Петя, и за Елена.

На 16 март 1978 г. в самолетна катастрофа над Враца загива приятелят на Елена, нейното първо момичешко влюбване. Тя изпада в депресия, затваря се в себе си. Петя Дубарова е човекът, който ѝ помага да преживее душевната си криза.

В едно от писмата си ѝ пише: “Мила Льони, аз все още не съм се влюбвала и не зная как си се чувствала тогава, но си представям какво ти е сега и ти съчувствам. (...)”

Eлена Начева е родена на 28 юли 1962 г. в Бургас. С Кръстю Лафазанов се запознават във ВИТИЗ “Кръстю Сарафов” (сега НАТФИЗ), където учат куклено актьорско майсторство.

Той ѝ се обяснява

в любов с един пеещ

часовник,

от който звучи мелодията “Кажи ми, Кармен, любиш ли ме ти?”. Пуска ѝ я в коридорите на ВИТИЗ.

В трети курс двамата се женят. Раждат им се две деца - син Георги-Крис и дъщеря Елица, после стават баба и дядо на две внучета.

След като завършва ВИТИЗ, Елена Начева е разпределена в Добричкия куклен театър “Дора Габе”, където през 1985 г. дебютира в ролята на циганката в постановката “Чувалът с картофи”.

По същото време съпругът ѝ Кръстю Лафазанов е разпределен в родния си град Варна. Участва в Детско-юношеския театър “Златното ключе”. През 1987 г. Елена също идва във Варна и в драматичния театър “Стоян Бъчваров” за два сезона изиграва 3 роли в пиеси на Стефан Цанев и Гюстав Флобер.

През 1988-1989 г. Лафазанови са в трупата на Смолянския драматичен театър и после идват в София. Елена печели награда за най-добро представление за “Фантасмагории” на театрален фестивал - Благоевград

Елена често сменя театрите, в които играе - Общински театър - Красно село, Младежкия театър, Първи частен театър “Ла страда”, Сатиричния и Народния театър.

През 1993-1995 г. в Театър 199 режисира и играе авторски, документален, музикално-поетичен спектакъл “Разгневена нестинарка”, посветен на Петя Дубарова.

В киното дебютира през 1988 г. с ролята на учителката във филма на Пламен Масларов “Забранено за възрастни”. Играе и във филмите “О, Господи, къде си” и в “Закъсняло пълнолуние”.

Участва и в много телевизионни постановки и

шоупрограми,

в които изпълнява

различни роли

След като идват в София, звездата на Къци, както всички го наричат, изгрява в театъра на Теди Москов “Ла страда”. Там той изиграва първите си роли и става партньор на Мая Новоселска. И не защото тримата са учили в един клас във ВИТИЗ, а защото е много талантлив.

Теди Москов казва, че е следил своя състудент Лафазанов още от първи курс. И съвсем естествено той влиза в екипа на “Улицата”, където има възможност да се вихри в цялата гама на комедийното пространство.

Може би го помните като Страхил Божикравов - половин човек на половин работен ден, на половин работна заплата в завода за полупроводници, който живее в половин апартамент и половината му зъби са металокерамика, а другите са меки. Иска да каже на шефа си (Христо Гърбов), че е голям задник, но не може, понеже заеква и стига само до “Шефе, ти си голям!”.

Елена също играе в седем от 15-те издания на “Улицата”.

През 1993 г. Лафазанов преминава на щат в Народния театър. Режисьорите бързо разкриват и комедийния, и драматичния му талант. Бил е Араламби в “Суматоха”, Полоний и Гертруда в “Хамлет” и, представете си, с тази фигура и физиономия - Дон Кихот в постановка на Александър Морфов. А Владимир Пенев играеше Санчо Панса.

В постановката на Теди Москов “Ромео и Жулиета” Къци е ... дойката. За тази роля обаче получава наградата “Аскеер-91” за изгряваща звезда.

Кръстю Лафазанов е много търсен актьор. Сивито му е пълно с театрални и кинороли, в които актьорът щедро демонстрира всички нюанси на таланта си.

Както сам казва: пол - мъжки, но мога да играя и жени (в комедии). Освен в Народния е играл и в Сатиричния театър. Снима се в много филми, но още не е изиграл голямата си роля. В “Комиците” беше Кръсте Лафазановски, жената на баджанаците, намръщена чиновничка, учителят Коста Тазобедрев, които изпитва Ненчо Илчев.

Така Крьстьо и Елена извън дома играят кой както може, но в къщи водещата личност е тя, защото може да е и сценарист, и режисьор, и творец, който измисля скечове и смешни истории. Да сътворява новодумие. Като например Ла-фа-ре-троспекции. Или: имаме вино КЪЦИне ЛАФАзаньон, произведено в ЛАФА-ми-лната ни лаборатория. Много е шегопивко и тъготръпчиво.

Елена казваше, че иска да промени кръвната си група, защото ѝ омръзнало в картона ѝ да пише, че е пълна 0. Добре, че поне резус факторът ѝ е положителен - “+”. Иска ѝ се да смени и ЕГН-ето си, защото ѝ омръзнало да дели рождената си дата 28 юли с Наполеон.

Елена измисля и създава Издателско-театрална къща “Ела” и е съавтор с Лафазанов на уникалните детски книжки

“Засукани

финтифлюкани

приказчуни”

Театър и издателство “Ела” представят и книгата “Кабинет по Смехотерапия - 1 част”. Науката Смехология и входове в Смехотерапията. Първа глава - Лафундаметални подходи и методи.

В “Ела” като сценарист и постановчик тя създава моноспектакъла на Лафазанов “Пълнолудие отложен живот”, който се играеше на сцената на Сатиричния театър. Пълното име на шоуто гласеше: “Смехотерапия за всеки с всички включени екстри :) или как да разсмеем сфинкс! Един ЛАфамилен лафторски спектакъл - спасение от ковИдиотилия се делник”.

Двамата се вихрят в изключително смешния спектакъл “Интимни беседи по онзи въпрос” - смехотерапевтични сеанси с докторски скечове от д-р Начева и доц. д-р Лафазанов.

Да завършим този текст за артистичното семейство с една от смешките в този спектакъл. “Какво прави този мъж в спалнята ни?” - крещи гневен доц. д-р Лафазанов. “Чудеса, чудеса прави!”- крещи щастлива д-р Начева...

Ключови думи

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/