"Хан Аспарух" начело на българските исторически филми
Един филм - “Ботев”, и един сериал - “Войната на буквите”, разбуниха зрителския кошер и нажежиха докрай страстите български. В социалните мрежи и медиите като заваляха всякакви мнения, оценки и особено критики, та вече две недели.
Исторически филми в родното кино има откакто през 1948 г. Българската киноматеграфия е одържавена.
Дори първият й филм - “Калин Орелът”, показан през 1950 г., може да се нарече исторически. Следват филми като “Септемврийци” (за въстанието през 1923 г.), “Урокът на историята” (за Георги Димитров и Лайпцигския процес), “Свобода или смърт” (за Ботев) и четири филма за владетелите “Калоян”, “Ивайло”, “Цар Иван Шишман” и “Князът” - за Светослав Тертер и др. Всичките са заснети в патриотично-романтична бленда.
В следващите години киносалоните са залети с антифашистката тема и партизанските филми. Като започнем от “Тревога” на Захари Жандов, та до “Осмият”, “Черните ангели”, “Те надделяха” и т.н.
Тук непременно трябва да сложим акцент върху героичната Живковиада - за “човека от народа” са заснети 5 игрални и няколко документални филма.
Предлагаме ви субективна подборка на топ 10 на най-забележителните исторически филми и сериали, заснети през годините. Критериите ни за оценка са епичност, размах, добре заснети масови сцени, зрителско харесване, силна актьорска игра, награди и отличия.
1. “Аспарух”/“Величието
на хана”
Безспорно най-популярният исторически филм. Макар да натрупа популярност и да се гледа и до днес, бе посрещнат малко критично. Имаше лафове, че най-хубавото в него било голата Аня Пенчева.
“Хан Аспарух” е най-мащабният филм в историята на българското кино. С него през 1981-ва е чествана 1300- годишнината от създаването на българската държава.
Сценарият е на Вера Мутафчиева и Людмил Стайков, който е и режисьор на филма. В ролята на хан Аспарух е Стойко Пеев.
Няма друга такава внушителна баталия в българското кино, каквато режисира Стайков през август 1980 г. край плевенското село Рибен. В нея участват над 16 000 души - артисти и масовка. Събрани са повече от 1200 коня с ездачите им от цяла България. Отделно каскадьорите на Димитър Кехайов и колегите им от Чехословакия, Полша и Унгария.
Със заглавие “Величието на хана” и в съкратен вариант филмът е прожектиран и в киномрежата на САЩ. През 2021 г. “Аспарух” е възстановен дигитално. Оригиналният филм е премонтиран в изцяло нов разказ, съобразен със световните тенденции - с динамична монтажна структура и съраунд звук от най-високо ниво.
2. “Време разделно”
Романът на писателя Антон Дончев е екранизиран през 1988 г. отново от режисьора Людмил Стайков.
Филмът е твърде пропаганден и най-далеч от реалната история, но безспорно е най-въздействащ. През 2015 г. “Време разделно” беше избран за най-любимия български филм от зрителите в предаването на БНТ “Лачените обувки на българското кино”.
Премиерата на филма е с името на романа, но впоследствие е преименуван според англоезичния превод за разпространението му на “Време на насилие”. Филмът се състои от 2 части: “Заплахата” и “Насилието”. В главните роли са Йосиф Сърчаджиев, Васил Михайлов, Руси Чанев, Аня Пенчева, италианският актьор Валтер Тоски и др. Филмът разказва за един особено драматичен период в историческата съдба на страната ни - насилственото помохамеданчване на българите в Родопите.
3. “Под игото” и
“Героите на Шипка”
Поставили сме двата филма на една позиция, защото вторият е продължение на първия. “Под игото” излиза през 1955 г. и е първата суперпродукция на Българската кинематография. Филмът е дипломната работа на абсолвента във ВГИК - Москва, Дако Даковски. За най-колоритния герой във филма - Боримечката, гласели Георги Георгиев (тогава още не е Гец), но в крайна сметка надделяват габаритите на Петко Карлуковски. В ролята на Бенковски се снима самият Дако Даковски.
Съветският режисьор Сергей Василиев е ментор на Даковски при снимането на “Под игото” и в същото време избира местата за снимките на вече планирания епос “Героите на Шипка”.
На кинофестивала в Кан през 1955 г. Василиев получава наградата за режисура. Филмът е гледан от над 5,5 млн. зрители, казваше приживе кинокритикът Александър Александров.
4. “Капитан Петко войвода”
Най-добрият български исторически сериал, заснет по блестящия сценарий на писателя Николай Хайтов. Режисьор е Неделчо Чернев, оператор - Димо Коларов. Филмът реабилитира историческа личност и е най-изпипан като сетъп, костюми, диалог, обстановка, сценография и т.н.
Преди излъчването на всяка серия Хайтов лично застава пред камерата на БНТ и обяснява кои са истините и кои - легендите, за живота и хайдутството на Петко Киряков, наричан Капитан Петко войвода.
Актьорът Васил Михайлов в ролята на Войводата е отрупан със слава и известност. Той се превръща в една от най-големите звезди на българското кино в ония години. Благодарение на телевизията от регионално известна фигура Петко Киряков се превръща в национална историческа личност. А сериалът определено надминава по популярност и зрителски интерес “На всеки километър”.
5. “Борис I”
Стефан Данаилов казваше, че най-силната роля в кариерата му е на Борис I в едноименния филм на режисьора Борислав Шаралиев по сценарий на Анжел Вагенщайн. Вече са заснети много метри лента, когато съобщават на екипа, че снимките се замразяват, защото от ЦК на БКП решили Шаралиев първо да направи филм за Тодор Живков. Така режисьорът е спънат и в негласното състезание с Людмил Стайков и неговия епос “Аспарух”.
Авторите твърдят, че държавникът Борис I е човекът, направил първия цивилизационен избор за България. След покръстването той приема името Борис Михаил, загърбва Азия и приобщава страната към християнска Европа.
Шегобийци казваха, че най-хубавото на “Борис I” е филмът “13-ата годеница на принца”, заснет в огромна бутафорна крепост, издигната за историческата продукция, и спестил по този начин от бюджета на родната кинематография.
6. “Пътят към София”
Един доста скопосан исторически сериал от 5 епизода, заснет от украинския режисьор Николай Машченко и българския оператор Венец Димитров по сценарий на Стефан Дичев.
Повечето софиянци от филма научиха за първи път на кого са наречени популярните улици в центъра на София - Вито Позитано, Леандър Леге и др.
От 1876 г. Позитано е вицеконсул на Италия в София. Вицеконсул е и френският дипломат Леандър Франсоа Рьоне льо Ге. Софиянци побългаряват името му на Леге. При приближаването на отряда на генерал Йосиф Гурко към София по време на Руско-турската война в края на 1877 г. Позитано, Льо Ге и австро-унгарският вицеконсул Йозеф Валдхард отказват да напуснат града и по този начин предотвратяват опожаряването му от османците.
Сериалът проследява съдбите на две фамилии в решителeн момент от историческия път към свободата на България.
7. “Записки
по българските
въстания”
13-сериен филм на БНТ, заснет по едноименния роман на Захари Стоянов. Сценаристи са братята Георги и Веселин Браневи и Борислав Шаралиев. Шаралиев режисира първите епизоди и след това предава палката на Веселин Бранев.
В книгата си “Следеният човек” той разказва как е прочел всичко, написано за Априлското въстание, от което сценарият става убедителен, а героите - плътни.
Сериалът е с безспорна класа и максимално успешна екранизация, която хем запазва стила на Захари Стоянов, хем вкарва хумор и патетика.
В сериала участват почти всички български артисти. Той превръща в звезди неизвестните дотогава млади актьори като Стоян Стоев (Захари Стоянов), Радко Дишлиев (Бенковски), Антоний Генов (Волов), Стефан Стефанов (Каблешков), Илия Караиванов (Георги Икономов), Георги Мамалев (Стамболов) и др.
“Апостолите” е екранният вариант на телевизионния сериал за излъчване по кината. В него е обхванат периодът от вземането на решение за подготовката на въстанието до неговото преждевременно избухване на 20 май 1876 г.
8. “Мера според мера”
Трисериен исторически филм на БНТ, излязъл на екран през 1981 г. Сценаристи са Руси Чанев и Георги Дюлгеров, който е режисьор на филма. Героите в сериала са действителни исторически личности - Дилбер Танас, Постол войвода, Христо Чернопеев, Гоце Делчев, Яне Сандански и др. Една от сюжетните линии е отвличането на американската мисионерска Елън Стоун (Кристин Бартлет) заради откуп. Идеята е с парите да бъде въоръжена четата.
Някои критици го определят като прекалено превзет, но признават, че е с добър каст. Използвайки документални източници, Дюлгеров вкарва в сериала си езика на епохата. Но зрители се оплакват, че не разбират диалекта, на който говорят героите.
Сериалът е пробив в забранена дотогава поради политически причини тема за борбите на македонските българи за освобождението им от турско робство и присъединяването им към България.
9. “Спасението”
Филм на режисьора Борислав Пунчев, заснет по действителен случай, описан от Серафим Северняк в книгата му “Охридска балада”.
През октомври 1944 г. 25 пленени българс ки войници успяват да избягат от оттегляща се германска войскова част, спряла в града за почивка.
След като разбира за бягството, комендантът на Охрид майор Баумгартнер поставя ултиматум: ако до 21 часа местно време избягалите пленници не се предадат, кварталът “Вароша” ще бъде запален и унищожен от пътуващата в конвоя противовъздушна батарея. Въпреки страха от смъртта никой охридчанин не иска името му да бъде опетнено с клеймото на предател.
Впечатлява следният епизод: немски войници, търсейки избягалите войници, влизат в едно кафене и питат къде тук са българите. “Ние тука всички сме българи”, казва един от клиентите на заведението.
Комендантът измисля друг ултиматум: всеки от 24-мата бегълци да бъде откупен с половин килограм чисто злато. Общо 12 или най-малко 10 килограма.
Малко преди да изтече ултиматумът, кантарчето на златаря Димов заковава на 9 кила! Не достига 1 килограм. Тогава старият поп Тома (Кирил Янев) жертва златния кръст на черквата “Св. Климент”, подарен от двама охридчани, преди да се преселят в София. Войниците са откупени, Охрид е спасен от унищожение.
10. “Юлия Вревска”
Невиждан поглед към Освободителната война. През 1977 г. творчески колектив “Хемус” на СИФ “Бояна” и “Мосфилм” обединяват усилия и творческа мощ и на екран излиза 131-минутен епос за войната, представен през погледа на младата руска баронеса Юлия Вревска.
За ролята на Вревска е избрана красивата съветска актриса Людмила Савелиева, българската страна хвърля в боя главната си мъжка сила - Стефан Данаилов в ролята на Карабелов.
И двамата са доказани звезди, Савелиева има “Оскар” за ролята на Наташа Ростова във “Война и мир”. Работното заглавие на филма е “Сестра на милосърдието”. Сценария написват Стефан Цанев, Семьон Лунгин и Никола Корабов, който е и режисьор на филма.
Юлия Вревска е реално живяла баронеса, родена в Санкт Петербург. През 1877 г. тя се записва доброволка в Руско-турската война. Умира от петнист тиф на 24 януари 1878 г.
Филмът изкарва напред и други герои, какъвто е художникът Василий Верешчагин. Неговите военни картини изобразяват не само величието на руските победи, но и грозотата на войната.
Стефан Данаилов като Борис I в едноименния филм на Борислав Шаралиев по сценария на Анжел Вагенщайн
Коментари