Бащите, които не просто "помагат"

Баща, който се вслушва в плача на бебето си, люлее го, сменя му памперсите и го учи на първите му думи - той не „помага“ на майката. Той изпълнява най-прекрасната и отговорна роля в живота си: тази на татко. Това несъмнено са нюансите на един език, в който често изпадаме и който трябва да променим.

В наши дни и за наша изненада все още чуваме много хора да казват класически фрази - „Моят съпруг ми помага с домакинството“ или „Помагам на жена си да се грижи за децата“. Сякаш задачите и отговорностите на едно домакинство и семейство са наследени. Сякаш те имат отличителен етикет, свързан с пола, който не сме отърсили съвсем от нашите модели на мислене.

В крайна сметка, не е ли бащата този, който ни възпитава с любов?
Бащината фигура е също толкова актуална, колкото и тази на майката. Въпреки това е очевидно, че първата връзка на привързаност, която новороденото прави през първите си няколко месеца, е фокусирана върху фигурата на майката. В наши дни обаче класическият образ на родоначалника, фокусиран върху желязната власт и основната прехрана за семейството, трябва да бъде обезсилен.

Защото бащата „не помага“. Той не е човек, който се поти от бездействие върху дивана с дистанционно в ръка и от време на време облекчава натоварването на съпруга си. Бащата е някой, който знае как да присъства, който обича, който се грижи и приема отговорността за онова, което дава смисъл на живота му: неговото семейство.