Четири разлики между човешката и животинската сексуалност

Човешката сексуалност е надарена с еротика, символизъм и богати значения в сравнение с животинския свят, където репродуктивната мотивация е много по-забележима.
Човешката и животинската сексуалност имат някои общи елементи, но и много разлики. Няма и как да бъде другояче, като се има предвид, че хората са нагазили дълбоко в култура и цивилизация - две символични реалности, които отсъстват в животинския свят.

Това означава, че човешката сексуалност е историческа, за разлика от животинския свят. Следователно начинът, по който мислим за секса, и начинът, по който го практикуваме, зависи от контекста.

Например през 20-те години на миналия век целувка във филм е премахната, тъй като се смятала за порнографска. Днес подобна сцена не предизвиква такава реакция.

Човешката сексуалност не е гениталност или порнография, въпреки че е обичайно тези понятия да се бъркат. Освен това има определени табута и елементи, които споделяме с животните. Въпреки това разликата между човешката сексуалност и тази на други видове се крие главно в четири аспекта.

1. Без „жега“
Една от големите разлики между сексуалността на хората и животните се крие в процеса на „жега“. Други видове имат полов акт само в определено време. Хората правят секс и изразяват своята сексуалност без това органично ограничение.

Животните никога не правят секс, когато женската е бременна. При хората няма такова ограничение. Освен това животните не се чифтосват, когато женската е в менструация. При хората (и някои примати) този модел не е валиден.

Човешката сексуалност е много по-активна и обширна. Не изисква определени часове или места, за да се прояви. Единственото необходимо условие е наличието на сексуално желание и анатомични и физиологични възможности за постигане на копулация.

2. Хората имат много повече ерогенни зони
Докато някои бозайници, особено приматите, изпитват удоволствие от физически контакт и действия като триене и облизване, само хората имат ерогенни зони. Това са области на тялото с богати нервни окончания, които осигуряват приятни усещания, свързани със сексуалността.

Такива зони са разположени на устните, ушните миди, зърната, гърдите и гениталиите. Човешката сексуалност може да приеме много форми и позволява много сексуални игри. На практика удоволствието надхвърля половите органи.

Въпреки това някои животни също проявяват сексуално поведение, свързано с ерогенните зони. Например прилепите с къси носове се занимават с орален секс. Смята се, че това удължава копулацията и прави оплождането по-ефективно.

Кафявите мечки, които живеят в зоопарковете, също практикуват орален секс, но не е ясно дали поддържат тази практика в дивата природа.

3. Поведение след оргазъм
Друга разлика между животинската и човешката сексуалност е поведението след оргазъм. Това е много по-забележимо при жените. След като копулацията приключи, женските примати се връщат към нормалните си дейности, сякаш нищо не се е случило. Същото важи и за всички животни като цяло.

Това не е същото за хората, дори когато става въпрос за случаен секс. И мъжете, и жените изглежда се нуждаят от един вид преход между полов акт и нормално ежедневие. По правило след секс при хората може да се появят изрази на обич или дори тъга и несигурност. Всичко зависи от връзката.

4. Човешката сексуалност продължава по-дълго
Четвъртата разлика между човешката и животинската сексуалност е в нейната валидност по отношение на възрастта. При старите животни обикновено няма сексуално поведение, особено при женските. След като завършат репродуктивния си стадий, повечето умират. Други издържат още няколко години, но тяхната сексуалност е практически нулева.

При хората е различно. Човек може да бъде сексуално активен дори в напреднала възраст. Това важи както за жените, така и за мъжете.

Освен това човешката сексуалност няма строго репродуктивна цел. Това предполага задоволяване на инстинкт, но също така и нужда от връзка.