Как канадецът Ив Моро, влюбен в българското хоро, даде финала на филма "Чума" дни преди да почине

• Продуцентите на лентата издирват трескаво кой е записал някога песента "Ой, девойче". Намират Ив Моро - отдаден посланик на българските фолклорни танци, малко преди да си отиде

60-те години на миналия век. Няма интернет, няма смартфони, никой дори не подозира, че би могло някога да има фейсбук, инстаграм и скайп. Канадският тийнейджър Ив е силно запален аматьор в радиолюбителството. Един ден чрез този метод на комуникация се запознава с българка. Двамата стават приятели, а Ив започва междувременно да слуша често радио "София", като така за първи път чува български език и музика. По това време освен всичко една от развлекателните дейности, които добиват популярност в Северна Америка, е международният фолклорен танц. Младежът се докосва до култура от цял свят, но е особено привлечен от музиката, мелодиите и ритмите от Балканите. Иска да знае повече за тях. Неговата българска приятелка допълнително разпалва интереса му с разкази за своята родина, която той е все по-изкушен да посети. И така до деня, в който Ив Моро, вече на 18 години, за първи път пътува до България през 1966 г. година. Това е само началото, защото през следващите десетилетия той се връща отново и отново, за да изучава нашите народни танци и в крайна сметка да се превърне в един от най-изявените познавачи и посланици на българския фолклор в Северна Америка и по целия свят.

Ив в дома си в Монреал, Канада, около 2018 г. В ръце държи "Червеният албум" - един от първите записи, които продуцира с Балкантон през 1970 г.

Ив Моро умира в началото на септември 2023 г., но в последните си дни успява да заключи любовта си към България с един последен жест - дава необходимия финал на игралния филм "Чума". Но ще стигнем и дотам...

Пристигайки у нас, той е очарован от голямото разнообразие на фолклора в страната.

"Когато слушаше българска музика и песни, той се вълнуваше по начин, който не можеше да опише. Тази музика говореше директно на сърцето му - разказва Кетрин Моро, дъщеря на Ив. - Когато през 1969 г. получава стипендия от българското правителство за изучаване на български фолклор, му предлагат стаж в Българския народен ансамбъл. Но това, което той искаше, беше да пътува до всеки регион, в селата, за да събира песни, музика и танци от селяните. Той имаше хиляди часове записи. А тези танци, които научи, бяха голяма част от репертоара му. Разбира се, преподавал е и танци, създадени от хореографи, но винаги е държал на автентичността. За него беше важно да предаде същността на местата и хората, които танцуват по различен начин в своите села. И неговите ученици после го оцениха. Това ги накара да пътуват и да разберат културата като цяло, не само танцовите стъпки. Това е част от причината да накара и други хора да обичат България.

Мисля, че на него му харесваше, че тези танци често са обединяващи. Стари и млади, добри танцьори или не - всички можеха да танцуват заедно, като се хванат за ръце."

България, вероятно 1969 г.

Ив няма любимо място у нас, но чувства голяма връзка и афинитет към танците и стила от Добруджа. Би харесал всяко място в България с добра храна, хубава музика и приятни хора, сигурна е неговата вдовица Франс Моро.

Балканските народни танци и всичко около тях са единствената му кариера. Започва да преподава на 19 години. Освен че е отдаден на работата си като хореограф, той също така събира данни, продуцира български музикални албуми, изнася семинари и конференции, организира тематични събития с голям успех - като традиционното отбелязване на Лазаровден, което Ив започва в Монреал.

Работи до самия край на живота си. През май 2023 г., 4 месеца преди да почине, той преподава в Япония, където има федерация, обединяваща стотици експерти, посветили се на българските танци от 70-те години на миналия век. А именно канадецът Ив, а не някой българин, е първият, който въвежда нашенските хора́ и народни ритми в Япония.

Първо преподавателско турне в Япония, есента на 1975 г. Моро е заобиколен от японски фолклорни танцьори от клуб, наречен Xopos.

Моро е толкова уникален познавач на българската фолклорна култура, че дори веднъж, когато влиза в един магазин в София и пита продавачката за най-добрия запис, който може да му препоръча, тя, без да подозира, му предлага "невероятна компилация". Носи му "Български народни танци" - запис, който той е продуцирал, а мнозина наричат "червения албум".

Естествено, у нас Моро има много приятели. При първия си престой за една година в България (1969) отсяда при семейство Тракийски (Стефан, Аделина и Елмира). Постепенно се запознава с влиятелни лица от света на народния танц като Филип Кутев, Райна Кацарова и Манол Тодоров. През годините Ив се превръща в ориентир за хора, които се местят в Северна Америка, и още повече за такива, които са били танцьори, учители по танци и музиканти. Всички му се обаждат за контакти, съвет или просто разговор.

Януари 2017 г., Италия. Ив преподава на годишен семинар, наречен Балканот.

През 1979 г. България го награждава с орден "Кирил и Методий I степен" за дейността му по популяризирането на българската народна култура в Северна Америка, а през 2008 г. е удостоен и с Президентски медал от Георги Първанов за своя принос. Последното пътуване на Ив до България е през 2018 г. Тогава дъщеря му живее във Виена и цялото семейство си организира среща в София.

Стотици хора от цял свят (Япония, Бразилия, Германия, Турция, САЩ, Италия, България и т.н.) разказват как Ив е повлиял на живота им като човек, който е бил добър в изграждането на мостове - обединяването на хората чрез музика и танци.

1981 г., Токио, Япония, по време на преподавателско турне. Ив много добре може да играе на тъпан!

Ив има толкова много плочи, книги, инструменти, костюми, музикални записи, архивни снимки и справочни документи за България, че къщата му е почти като библиотека, в която някои хора отиват да правят проучвания.

Не е изненадващо, че продуцентите на филма "Чума" стигат до Моро в трескавото си търсене на правата за уникалната песен "Ой, девойче", която искат да увенчае финала на драмата, вдъхновена от разказа "През чумавото" на Йордан Йовков.

Края на 60-е, Монреал, Канада. В кметството на Монреал по дипломатически повод.

Режисьорът Иван Владимиров случайно намира песента и я използва още в първия вариант на монтажа. Обикновено в последвалите етапи много неща се променят, но този път още от първия момент всички от екипа са категорични, че това е финалът. Оттогава те пускат песента на много български фолклористи, но никой не може да каже кой е направил записа и къде да се търсят правата. В един момент ги връхлита притеснението, че ще трябва да се откажат от песента. И точно тогава откриват най-важния човек - Ив Моро. Буквално дни преди да почине.

"Той вече беше много болен, когато чу за филма и научи, че екипът иска да използва един от неговите записи - разказва дъщеря му. - Беше много, много горд..."

Със сигурност Ив Моро щеше да е щастлив да види готовия филм, но животът не му даде този шанс. Пет месеца преди премиерата на "Чума" идва финалът на неговата житейска песен, която се оказа толкова силно свързана с България.

Филмът на режисьора Иван Владимиров тръгва в кината в цялата страна от 19 януари.