Кристиана Добрева-Станкова: Родители гурбетчии бяха оставили 6 деца на 1 баба - как да се справи с възпитанието им?

Но учителите тежат на мястото си, а в университетите не ги подготвят как да работят в смесени паралелки, каза още началникът на Регионалното управление на образованието в Сливен

Работим с родители на ученици от уязвимите групи и те вече са по-ангажирани

- Г-жо Станкова, според проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) степента на образованост на населението в Западна България е по-висока от тази в Източна България. Сливен е една от областите с ниски образователни показатели. Какви са причините?

- Не мога да коментирам посочените данни, тъй като те са резултат на изследване, направено от друга институция, а не от МОН и аз не познавам методите и инструментите, които са използвани. Но е факт, че в сравнение с други области на страната при нас образователните показатели са по-ниски. Причините най-общо можем да обобщим като демографски, социални и икономически.

В областта учениците на възраст между 4 и 16 г., за които образованието е задължително, са 25 472. Те учат общо в 67 училища, 42 от тях почти изцяло се посещават от деца от уязвими групи. Не само в Сливен и Нова Загора, но на практика и във всички села.

Ние нямаме право да искаме от децата да се определят по етнически признак, нито ние да ги определяме. Това е функция на НСИ. Един от проблемите на учениците от уязвимите групи обаче е, че българският език за тях не е майчин и те трудно го разбират. Дори не можем да ги определим и като билингви - двуезични, тъй като, за да бъдат такива, те трябва да знаят добре и българския език, а при много от тях това не е така.

Почти всички от тези деца растат в семейства с нисък социален статус. По отношение на образованието при тях има незаинтересованост от страна на родителите и нисък родителски капацитет - често те не разпознават образованието като необходимост и ценност, като цяло не подкрепят децата си в това отношение. В ущърб на учениците са и самите етнически традиции на общността, която е затворена - в областта ни например са

разпространени ранните бракове,

като в последните години има понижаване на възрастта в тях.

Друг проблем - тези семейства са характерни с трудовата си подвижност - пътуват и търсят работа в различни градове у нас и в чужбина, за да си осигурят доходи. Обикновено родителите вземат със себе си и децата, но

тръгват по всяко време, без да предупредят за това в училище

И учителите разбират за гурбета, когато децата започват да отсъстват без обяснение. Когато вече са в чужбина, тези деца не посещават училище или дори да го правят, не напредват в своето образование, защото не знаят и не говорят езика там. Когато се върнат обратно, те вече са пропуснали много учебен материал тук и трудно могат да наваксат.

Пропускат и датите за поправителните изпити, така не могат да покрият образователния стандарт по съответните предмети и се налага да повтарят класа.

Но дори и да не заминат за чужбина, учениците остават под контрола на дядо и баба или на по-големите братя и сестри, който не е като на родителите. Имахме случай с една баба, на която роднините, тръгвайки на гурбет, бяха оставили да гледа 6 деца. Как да се справи тази жена с възпитанието им? Родители дори не оставят пълномощно за децата си и ако те примерно трябва да постъпят в болница, има проблеми.

- Всичко това навярно означава, че и много от подлежащите на задължително образование отпадат от училище?

- Не, над 95% от записаните ученици посещават училищата. Отпадналите за година при нас са около 3,5%, не са чак толкова много. Като цяло тук тази тензенция е трайна и резултатите са съпоставими през годините.

От лятото на 2017 г. в България е създаден и действа Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. Всяка година с моя заповед се определят екипи за обхват, които включват представителите на една или няколко образователни институции, дирекция “Социално подпомагане”, полиция и община. На територията на област Сливен постоянно работят 56 екипа с 563-ма представители на различни институции. По механизма функционира и информационна система, база данни за всички деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст между 4 и 16 г. Тя съдържа информация за образователния им статус, например - дали са записани в образователна институция, в кой клас/коя група, адрес - постоянен и настоящ. От информационната система представителите на екипите за обхват получават информация за отпадналите деца и ученици и плануват посещения на адрес, с цел да установят причините за отпадането, да извършат оценка на ситуацията и да предложат индивидуални мерки за решаване на проблема.

- Пак по данни на ИПИ броят на учителите в Сливенска област се повишава, но е най-ниският в страната - 86 на хиляда ученици при 97 на хиляда ученици в страната...

- Мога да говоря по темата според собствените си наблюдения. Няма директор на училище, който да ми е казал, че не му достигат учители и че не може да осигури учебния процес. Мисля, че с малки изключения в най-малките населени места на областта учителите при нас са достатъчно и са с нужната квалификация. Разбира се, както навсякъде, така и при нас в малки населени места има учители, които освен учебните предмети, по които отговарят на изискванията, преподават и други. През изминалата учебна година над 90% от учителите са преминали различни по вид квалификации.

В областта имаме 21 средни училища, а в 11 съществуват смесени класове. Работата в тях никак не е лесна, тя е предизвикателство за учителите - в университетите никой не подготвя студентите как да работят в смесените паралелки. Затова не е преувеличено да се каже, че нашите учители си тежат на мястото,

те са апостоли в професията си

За тяхната работа говори фактът, че в последните години тенденцията е резултатите от националното външно оценяване в 4-и и в 7-и клас да се повишават. Разбира се, не се сравняваме с най-добрите в страната, сравняваме постигнатото с нашите си резултати в предишните години.. Целта ни е, макар и с малки стъпки, да вървим напред. Например на проведеното през 2023 г. Национално външно оценяване в четвърти клас средният резултат за областта е 57.81 точки по български език и литература при 54.39 точки през 2022 г. и 56.51 т. по математика при 42.99 точки през 2022 г.

- Къде са резервите тези резултати да се запазят и подобряват?

- В ранната образованост на децата. И в работата и с родителите да бъдат съпричастни, да подкрепят децата си. Сега и 4-годишните влизат в образователната ни система. Помежду си ги наричаме фундамента на тази система, защото всичко тръгва оттам.

Ще споделя една от добрите ни практики в това отношение. През 2018 г. в квартал “Надежда” на Сливен, в който живеят хора от различни етноси и от уязвими общности, бе открита детска градина “Надежда”, която се посещава от над 160 деца, разпределени в 6 възрастови групи. Заради характера на квартала тази градина е по-различна от всички останали.

От края на учебната 2018/2019 г. тя се включи в проекта на МОН “Активно приобщаване в системата на предучилищното образование”. Той даде възможност да бъдат подкрепени децата от уязвими групи в тяхното личностно развитие и в подготовката им за училище чрез участие в разнообразни дейности с висок ефект.

В рамките на проекта в допълнително обучение по български език за деца, които не го владеят добре, от детската градина се включиха 130 деца. Бяха сформирани общо 20 групи в учебно и неучебно време - ваканциите. Те наистина не знаят български, когато постъпват в детската градина. Заниманията в малка група допринесоха в най-голяма степен за приобщаването в предучилищното образование на децата поради индивидуалната работа с всяко дете и възможността то да упражнява българския език, да изгради нови навици и да се чувства по-уверено в общуването.

Подобриха се езиковите умения

на децата, свързаната реч, концентрацията и устойчивостта на вниманието. Благодарение на допълнителното обучение 60 деца успешно постъпиха в първи клас и продължават обучението си в начален етап, за останалите това предстои. В детската градина бяха назначени двама непедагогически специалисти - образователен медиатор и помощник-възпитател. Те допринесоха в голяма степен за по-ефективно взаимодействие между семейството и детската градина и укрепване на връзката между тях, особено по време на извънредната епидемична обстановка, когато предоставяха на родителите на децата материали за занимания вкъщи. 

Отпадането на таксите за посещение на детска градина премахна една от основните пречки пред достъпа на всяко дете до предучилищно образование.

Бяха проведени две мотивационни кампании, в които участваха по 60 родители на деца от уязвими групи. Кампаниите допринесоха за по-фокусирано внимание към ползите децата от ранна възраст да посещават редовно детска градина, да усвояват навици, да проявяват толерантност и да се подготвят за училище. 

Родителите участваха в родителски срещи, където проявиха активност, даваха предложения, изказваха мнения. Те изразиха задоволство от това, че децата са придобили нови навици в детската градина, говорят по-добре български език, приобщени са в образователния процес, имат по-голямо доверие. Родителите се включваха в основни и допълнителни форми на взаимодействие, наблюдаваха изявите на децата, помагаха в организирането на елементи на подкрепящата среда: изработваха и подреждаха украси, участваха в солидарни акции по почистване и залесяване на двора на детската градина, където децата през лятото провеждаха допълнителни занимания на открито. 

Благодарение на всичко това през годините се повиши средната посещаемост - през 2019/2020 учебна година тя е била 12 деца в група, през 2021/2022 учебна година тя вече е 18 деца, като намаля броят на отсъстващите без причина.

- А при по-големите ученици? Какви са възможностите те да продължат образованието си и след 7 клас? Ще има ли нови специалности в профилираните паралелки за следващата учебна година?

- На територията на областта 24 училища осъществяват държавен план-прием в 8 професионални гимназии /7 държавни и 1 общинска), 3 профилирани гимназии, 9 средни училища, 1 обединено училище, 1 спортно училище, 2 училища по изкуствата. Държавният план-прием в тях след 7 клас е съобразен със заявките на работодателите и е съгласуван с кметовете на общини. Седмокласниците в областта към 1 февруари т.г. са 1818, предлагаме им да продължат в 54 паралелки с общо 1404 места - от тях 36 са професионални и 18 - профилирани. Предвиждаме обучение по две нови специалности: в сливенската професионална гимназия по механотехника за професията техник по транспортна техника, специалност "Електрически превозни средства", и в ПГ по текстил и облекло "Добри Желязков" - Сливен в специалността "Графичен дизайнер".

CV

Кристиана Добрева-Станкова е родена в Сливен

Завършила е средно образование в гимназия с преподаване на руски език “Д-р Иван Селимински” в Сливен, магистър по география от СУ “Св. Климент Охридски”

Доктор на науките по методика на обучението по география във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

Работи като учител от 2000 година

През 2012 г. започва работа в Регионалното управление на образованието в Сливен, от ноември 2021 г. е негов началник