Пеньо Пенев написал върху портрета на Маяковски: "Сбогом. Идвам при тебе, мой Бог!”
Синът - художникът Владимир Пенев,се сдобива с неизвестен архив на своя баща
Две щастливи събития споходиха художника Владимир Пенев. Той е син на Пеньо Пенев - надарен поет, изживял драматичен творчески път и напуснал този свят едва на 29 години.
В Музей-галерия “Анел” в столицата художникът откри изложба с 52 свои картини. А от непозната жена получава неизвестен досега архив на своя баща.
Владимир Пенев
е нарекъл изложбата си
“Пътеки на времето”
Заглавието на вернисажа препраща към известното стихотворение на поета “Всеки своя пътека си има”. Художникът дълго време умува как да събере двете изкуства - на поезията и на живописта, в едно внушение. Картините му не са илюстрация на стихотворението. Те са синовното преклонение на сина към бащата, който според него е много добър български поет, малко забравен.
Поетът и издател Иван Гранитски сподели своята тревога за съхранението на българската култура в това време на нихилизъм, загуби на идеали и безпаметство. Той определи портретите на Пеньо Пенев и Владимир Маяковски като емблематични. Малко преди да си тръгне от този свят на 27 април 1959 г., Пеньо написва върху портрета на Маяковски: “Сбогом. Идвам при тебе, мой Бог!”
На откриването на изложбата присъстваха президентът на Румен Радев и Негово Величество Симеон Втори.
Владо Пенев на шега казва, че той едва ли не последен научава за височайшето присъствие. Двамата са официално поканени, но влизат в действие и дипломатическите контакти и такт на Ангел Симеонов, собственик на “Анел”, сам поет и колекционер на картини.
Симеонов нарече Владимир Пенев “скромна, но в същото време изключително колоритна и много цветна личност”. Той му посвети стихотворението си “Улицата” и допълни: “Някога нас ни събра улицата като метафора, философска категория и светоглед - сега виждате многообразието на градската улица в неговите картини...”
Президентът Радев се обърна
към художника като към
земляк. И двамата
са родени в Димитровград:
“Горд съм, че моят град ражда изкуство на световно ниво! Откъде идва тази сила на въображението и пресъздаването на света? Може би от поезията на неговия баща, може би от онази епоха, наситена с неудържим устрем и всеотдайност да се строи, но в същото време и с реализъм, и с търсене на истината... Истинският оптимизъм е този, когато можеш да погледнеш във себе си и да откриеш същността и философията на живота - това виждам в тази невероятна изложба...”.
На откриването бяха и министърът на културата Кръстьо Кръстев, председателят на СБП д-р Боян Ангелов, проф. Валери Стефанов и др. В края на събитието по-щастливи от художника бяха посетителите, вече станали горди собственици на негова картина. Изложбата ще продължи до 14 април.
Владимир Пенев от години
събира неща, свързани
с неговия баща
Много от вещите са му подарявани, други е откривал сам. Особено ценна е първата и единствена стихосбирка на поета - “Добро утро, хора”.
Наскоро по телефона му се обажда жена, която казва, че нейната майка била много близка с неговата майка. Пита го има ли интерес към архив на Пеньо Пенев, за да му го подари. “Подскочих от вълнение - разказа Владо. - Попитах я къде можем да се видим. Тя поиска адреса ми и изпрати архива по “Еконт”. Така Владо Пенев се сдобива с неизвестни стихотворения на поета, с негови лични писма, бележки, рисунки и др.
На един голям лист Пеньо Пенев е изписал имената на своите любими автори, чиито книги е прочел. Ето ги: Омир, Вергилий, Данте, Пушкин, Лермонтов, Маяковски, Горки, Шолохов, Балзак, Гьоте, Шекспир, Толстой, Марк Твен, Гогол, Уитмън, Назъм Хикмет, Виктор Юго, Луи Арагон, Пол Елюар, Иля Еренбург, Егон Ервин Киш, Ботев, Вапцаров, Смирненски, Яворов, Илф и Петров...
Много любопитен е часовият график, който младежът си съставя и се задължава да спазва:
Ставане от сън - в 9 ч сутринта.
Четене - от 9,30 до 12,30 ч.
Между хората по заводи, строежи, предприятия - от 13 до 19,30 ч.
На кино или театър - от 20 до 22,30.
Творческа работа - от 22,30 ч. до 1,30 през нощта.
Свободно време и хранене.
От 9 до 9,30
От 19,30 до 20 ч.
От 22 до 22,30
Забележете кой влиза в “съдийски състав”, който ще контролира изпълнението на този часови график.
Прокурор - Съвест Пенева
Съдия - Сърце Пенево
Очите - на хората
“Татко е искал да подреди живота си. За съжаление не е успял”, е коментарът на сина.
“Отивам за цигари, след 2 минути се връщам. Аз, Пеньо.” Подобни шеговити бележки до съпругата си Мария Пеньо пише често.
“Ни е истина, ни лъжа”
Защо не съм сега директор
да седна в леката кола,
за да обходя моя сектор
и свърша личните дела.
Защо не съм директор главен
в аптечното поне за миг,
да види персоналът здравен
що значи шеф и кадровик.
Защо не съм случайно сродник
на някой музикант мастит,
макар да съм открит негодник,
ще взема вид на даровит.
Защо не съм артист, другари,
в операта с нов салон
повторил бих репертоара
и бих подрямвал цял сезон.
Защо не съм критик на драми
четеца за да не отегча,
додето знак отгоре няма,
най-благосклонно ще мълча.
Защо не съм и вестникарин
да мина за голям стилист.
Макар да съм невежа скаран
с граматика и живопис.
Сега Владимир Пенев с трепет и изключително внимателно прелиства архива на баща си, защото някои от листовете са буквално пред разпадане. В ония години не е имало много качествена хартия и Пеньо Пенев е писал на каквото му попадне.
Идеята на Владимир е през 2025 г., когато се навършват 95 години от рождението на баща му, да направи ново издание, в което да публикува непубликуваните досега стихове и писма.
“Искам да покажа един по-различен Пеньо Пенев”, обещава синът Владимир.
Коментари