"Изневерих на баща ти, но това няма нищо общо с теб!"

Може да ви се стори странно, но спрямо някои житейски ситуации е добре да имаме превантивни действия. Никога не създавайте у детето си вярването, че един брак или пък една връзка могат да бъдат обречени на вечна стабилност и хармония. Това с приказките за принцове и принцеси, за сродни души и во веки свързани духове звучи много красиво, но е страшно опасно, ако бъде вменено. Мъдреците са го казали точно: „Единственото постоянно нещо е промяната.“ Днес мама и татко може да са безумно влюбени и в гнездото да е тихо и спокойно, утре обаче ще е друго. Някой ден може да се случи и един от двамата да не се прибере в гнездото, а да остане в нечие чуждо. Гадно е, трудно е за цялото семейство, но се случва. И децата ни трябва да са подготвени за това. Не като им говорим да очакват всеки момент да ги викнат бракоразводните, разбира се. Необходимо е само да знаят, че няма нищо вечно и че хората и животите им се променят постоянно.

Да речем, че изневярата във вашето семейство е факт. Ако е възможно тази информация да си остане само между двамата партньори, добре. В крайна сметка никой не е изневерил на децата. Това касае само взаимоотношенията между майката и бащата. Ако обаче децата разберат, е много важно и двамата партньори да разговарят с тях.

Откровеността е необходима, но всяко нещо трябва да бъде поднесено тактично и съобразено с техните и без това объркани психики в пубертета. Човекът, който е изневерил, има за основна задача да увери децата си, че ги обича по същия начин като преди, че винаги ще ги обича така, каквото и да се случва между него и партньора му и че очаква от тях разбиране по пътя нататък. А посоката може да е както изглаждане на отношенията с другия родител, така и раздяла. Обяснете, че накъдето и да тръгнат нещата, ще имате нужда от подкрепата на тийна. Едва ли ще ви я даде веднага, но поне ще знае колко е важен за вас и какво очаквате от него. Той/тя ще ви бъде бесен и това е нормално. Изчакайте тази първоначална реакция да отмине и поговорете с него/нея като с възрастен. Извинете се, че сте го/я разочаровали, но не навлизайте в оправдателен режим. Достатъчно е да кажете, че този проблем е между вас и другия родител и че вие ще опитате да го решите, без да наранявате другите членове на семейството. Ако се държите прекалено виновно, тийнът ще се възползва и ще спекулира дълго с вашата вина и слабост. Ако се държите, сякаш не дължите никому никакво обяснение, пък ще го настроите още повече срещу себе си. Затова потърсете златната среда, а тя обикновено е в обещанието, че каквото и да се случва, вашият син или дъщеря ще си останат най-важните хора за вас и че случилото се няма нищо общо с обичта ви към тях.

Този, на когото е изневерено, също трябва да говори с момчето или момичето. В никакъв случай не нападайте партньора си, не настройвайте тийна срещу него и се опитайте да сдържите тъгата си. Сега е идеален момент да научите детето си на това да бъде силно и прощаващо. Когато види, че вие се държите и че не се е случило нищо трагично, той/тя също ще е по-спокоен/а. В живота го/я очакват и други катаклизми. Покажете им как да ги посрещат и бъдете сигурни, че дори това да ви коства много преглътнати сълзи и неизречени болки, вие възпитавате в детето си широк поглед над нещата и воля да преодолява лесно трудностите. В известен смисъл вашата драма може да се окаже безценен урок за тях.