България е със синдрома на Дориан Грей

Истинският портрет се спаружва тайно на тавана

Дориан Грей, знаменитият герой на Оскар Уайлд, е млад красавец с портрет. Човекът и портретът си разменят ролите – през годините лицето на живия Дориан си остава все така младо и прекрасно, а възрастта и греховете променят портрета.

Същото е и с държавата ни. Нейното официално лице става все по-прекрасно и по-демократично, но портретът на тавана вече е заприличал на баба Яга.

Тези дни имахме възможност да видим и двата истински профила на портрета - политика и икономика. Зърнахме ги за миг и положението е точно като в притчата на Оскар Уайлд. Но завесата веднага падна в облаци сценична мъгла.

Първото зърване. Излезе световно проучване на “Галъп интернешънъл” за състоянието на демокрацията в 43 държави от целия свят. И какво се оказа? 61 на сто от българите НЕ вярват, че страната ни се управлява по волята на народа! На обратното мнение са едва 13 на сто. За ЕС съответните числа са 42 срещу 29, а за света – 39 на 27.

Българската демокрация е пълен кютюк,

чудно е защо изобщо се хабим да правим избори. От общо 43 държави ние сме на трето място отдолу нагоре, по-скептични към волята на народа са само Босна и Херцеговина и Пакистан.

Само да напомня, че думата “демокрация” означава “власт на народа”. Вярно, доцентите по научен комунизъм вадят от чантите други обяснения, взети назаем от доцентите по научен фашизъм. Освен това те се опитват да ни убедят, че имаме много високи очаквания и естествено, сме разочаровани.

Ако нямахме никакви очаквания, щяхме да сме безкрайно доволни и щастливи. Но според мен представата на населението за булгардемокрацията е съвсем обективна, защото у нас винаги се случва точно обратното на това, което народът иска.

А какво иска народът? Най-лесно това се установява с референдум. Елитът прави всичко възможно да предотврати това безобразие, но все пак за 34 г. 3 референдума успяха някак си да се промъкнат. И разбира се, елитът направи точно обратното на това, което народът поиска.

Айде, първите 2 пъти активността била много ниска. Но през 2016 г. активността надхвърли 50 на сто, а три четвърти от гласувалите поискаха мажоритарен вот. Навсякъде по света при такъв резултат елитът козирува и изпълнява,

само у нас той показа среден пръст и за малко да умре от смях

Дълго време ни управлява загубилата изборите коалиция, а спечелилата само ѝ лъскаше обувките. Чегъртащи и чегъртани се прегърнаха и се заеха да орат конституцията през синорите и по асфалта. Конституционният съд мълчи, страх го е за пенсията.

И още при първото изпитание – формирането на служебното правителство, се видя, че авторите на промяната не са най-ярките крушки в лампиона. По аритметика за 4-и клас щяха да ги върнат да повтарят 3-и клас. Но те пренаписаха конституцията по-смело, отколкото Наполеон сътворил своя Наполеонов кодекс.

Споменах ли къде гледа Конституционният съд? Никъде, трън си вади. След като току-що пак отказа на народа референдум, трябва да си вземе почивка.

Сега за шести път в рамките на 3 г. ще правим парламентарни избори с пълното съзнание, че ще се получи пак същото.

Губещите пак ще искат еднолично управление, а

печелившите пак ще им държат чадъра сервилно

Но кой може да каже кои са губещи и кои - печеливши, когато вярата в честността на изборите отдавна е убита и погребана?

Точно това показва и споменатото изследване – в България едва 21 на сто вярват, че изборите са свободни и честни, докато средното за Г7 и ЕС е 55%. Затова пък невярващите там са едва 24 на сто, докато у нас са цели 49 на сто. По доверие към честността на изборите България държи гордото пето място отзад напред. По-невярващи са само Босна и Херцоговина, Нигерия, Ирак и Кения.

Иначе официалната физиономия на българската демокрация е прекрасна, тя уверено крачи по евро-атлантическия път. В областта на икономиката най-евро-атлантическата ценност

е прогресивното данъчно облагане,

което лекува опасните патологии на неравенството. Това е голямото завоевание на европейската и американската демокрация за ХХ век. И как смятате, стремим ли се натам?

Тези дни МВФ препоръча на България най-сетне да го въведе. Жан-Франсоа Дофен, ръководител на редовната мисия на фонда в България, заяви: “...Затова една от препоръките ни ще е да се въведе прогресивна скала върху доходите на физическите лица. Ще препоръчаме да се подобри контролът на НАП върху големите данъкоплатци…” - каза той, изправен пред елитен отбор на големите данъкоплатци.

И както се очакваше, бюджетната комисия в парламента възропта. “Ние не можем да следваме тези препоръки, искам да съм пределно откровен”, отговори шефът на комисията Йордан Цонев, а ГЕРБ, ПП -ДБ, “Възраждане”, ИТН застанаха твърдо зад него. Само човекът от БСП се съгласи с МВФ, но да не забравяме, че тъкмо БСП въведе плоския данък през 2008 г.

Само да напомня - Международният валутен фонд е събирачът на несъбираемите държавни дългове. Той е основният инструмент на Вашингтонския консенсус. От това по-дясно не е имало и не може да има, неслучайно го управлява българка. Но щом дори и МВФ се оказва прекалено ляв за България, представете си накъде сме се запътили.

Тези дни излязоха

новите данни на Евростат за неравенството

в страните от ЕС и България пак е лидер. Според коефициента “Джини” ние водим с 37,7 пункта, докато средното за ЕС е 29,6. Това е главната причина, поради която България се развива най-бавно от всички бивши членки на СИВ, които бяха приети в общността. Плоски данъци – плоско потребление – жалки инвестиции.

Но това не пречи на официозните икономисти да се гордеят с постигнатото. “Да запазим това, което показа, че работи добре!” – твърди един от възпитаниците на Института за пазарна икономика и дава следния пример: “Средната заплата се покачва рекордно с 27 процента при номинален ръст на икономиката през 2008 година, нетната заплата на най-нископлатените работници се увеличи с над 13 на сто...”

Само че ефектът от плоския данък се усеща не същата година, а най-рано на следващата. През 2009 г. реалният БВП не се увеличи, а рухна с 5 процента. Инвестициите спаднаха с 27 на сто, а потреблението с 6,2 на сто. И така продължи още поне една петилетка в годините на “малката пица”.

Правилно казват, че имало малка, средна, голяма лъжа и статистика. Истината е, че реалният ръст на БВП през 2007, беше по-висок, отколкото през 2008 г. И реалният, и номинален ръст на данъчните постъпления от личните доходи през 2008 и 2009 г. не се увеличи, а рязко спадна. Донякъде ги спаси отмяната на необлагаемия доход, т. е. взе се от бедните, и се даде на богатите. Робин Худ наопаки.

Но това не пречи на елита да рисува едни прекрасни портрети на икономическото и демократическото развитие. То е като лицето на живия Дориан Грей. Уви, самият Оскар Уайлд не завършва произведението си в духа на евроатлантическия оптимизъм. На финала Дориан се измъчва от угризения на съвестта, качва се на тавана, намушква портрета си, пада и умира. На сутринта намират някакъв спаружен старец, познават го само по пръстените.