Кипването на водата от чешмата утаява до 80% от невидимите микропластмаси

Комбинацията от преваряване и филтриране може да улови около 90% от свободно плуващите частички

Пиенето на преварена чешмяна вода намалява поемането на микропластмаси от човека. Ако водата е твърда, калцият свързва поне 80% от частичките и те остават в утайката. Меката вода прави същото с около 25% от микропластмасите в нея. Това установяват китайски изследователи от Факултета по биомедицинско инженерство към Медицинския университет в Гуанджоу и от Централната лаборатория на Гуангдонг по замърсяване на околната среда и здраве. 

Простата стратегия за кипене на водата за пиене и готвене от крана може да я “обеззарази” от микро- и нанопластмаси. Тя има потенциал за безвредно ограничаване на приема на частичките, подозирани за множество здравни проблеми, коментира във видео за здравна просвета д-р Роджър Швел от Калифорнийския университет. В по-старо видео той съобщи за анализ на 26 проучвания, според който за година човек може да погълне от 39 000 до 52 000 частици пластмаса в зависимост от начина си на хранене и навиците. Новото проучване може би сочи най-лесния начин за намаляване на товара. Механизмът е изключително елементарен и на практика без лоши странични ефекти. Учените представят доказателства, че след кипене на твърда вода се утаяват 4/5 от частичките полистирол (има сходство със стиропора), полиетилен (най-често произвежданата пластмаса за масова употреба) и полипропилен (втората най-използвана пластмаса). Високата температура насърчава слепването на калциевите съединения с платмасата. Това води до капсулиране на невидимите пластмасови частички в утаените минерали. А комбинацията от преваряване и филтриране на вода - като се използват същите методи и материали, до които човек прибягва за приготвяне на чай или кафе - може да премахне 90% от свободно плуващите във водата миниатюрни пластмаси, като ги превърне в утайка.

За тези, които намират парадокс в процеса, д-р Швел обяснява принципа. Обикновено, докато загрявате все повече водата, се подобрява разтварянето на веществата в нея. Това е обратният ефект на случващото се с калциевия карбонат и магнезиевите минерали.

Всъщност, когато температурата се покачва до 100 градуса по Целзий или до точка на завиране в зависимост от надморската височина, намалява способността на калциевия карбат и други йони в твърдата вода да останат разтворими. Така 5-10 минути след кипването твърдите частици падат на дъното на съда.

След това може просто да отлеете внимателно водата, като се стараете да не сипвате утайката, и да я филтрирате. Това е един от начините в домашни условия да премахнете и нефилтрируеми преди това микропластмаси, обяснява ученият. 

Повечето от пластмасите, произведени в световен мащаб, се използват за опаковане на храни и напитки. По време на употребата си обаче пластмасата се износва и се разпада на малки фрагменти, наречени микропластмаси.

Микроскопичният размер на частиците им позволява да проникнат във всичко - от водата до рибата и животните, отглеждани за месо, плодовете, зеленчуците и дори в готварската сол. А вече има съобщения и за устаняването им в кръйвта и на разни места в човешкото тяло. Авторите на проучването не смятат, че хората трябва да започнат да преваряват цялата си питейна вода. Най-малкото, защото може да е по-малко ефективно с по-мека вода с ниска концентрация на минерали. 

Всъщност водата е твърда в поне половината от територията на Европа и на много места у нас. Според екстертите в България най-твърда е "твърдата" вода в Монтана, Плевен, Силистра, Разград, Добрич, Ямбол и Хасково. Най-мека вода тече от чешмите в София, Смолян, Благоевград, Кюстендил и Перник.

Твърдата вода съдържа много калций и магнезий. Водата е естествено мека, когато пада от небето и придобива своята “твърдост”, след като влезе в контакт със земята. Ако дъждовните капки попаднат в зона с пореста скала като варовик например, при преминаването през нея разтварят и събират минерали като калций, магнезий и др., които правят водата твърда. 

Същественото според изследователите е колко достъпни могат да бъдат решенията за намаляване на микропластмасата в чешмяната вода.

Важно уточнение е кипването да става в съд от неръждаема стомана, стъкло или друг материал, различен от пластмаса.

В проучване, публикувано в сп. Nature Food, се твърди, че врящата воза в масовите пластмасови кани за затопляне може да освободи над 10 милиона частици в 1 литър вряща вода.