Първият спортен коментатор полита в небесата, за да отрази олимпийски финал

• Подгонен от свадливи колеги на игрите в Париж през 1924 г. французинът Едмон Деорте се качва на балон, за да предава по радиото решителния футболен сблъсък

Смела кметица се хвърля с риск за живота си в мътните води, за да покаже колко е чиста реката. Ченгета плъзват из уличките на предградията, за да ги прочистят от клошарите и техните катуни. А всяко подразделение на службите по чистота е мобилизирано, за да излъска улиците в централната част. С две думи: Париж всячески се опитва да се отърве от мърлявата си премяна и да нахлузи чистото спортно екипче преди началото на XXXIII летни олимпийски игри.

Организаторите положиха наистина кански усилия, за да излъскат имиджа на града домакин. Още в началото те обещаха шоу, което да не може да бъде надминато по пищност поне в следващите 50 години. Но едно е да обещаеш, съвсем друго е да го изпълниш. Още повече че точно преди началото на игрите френската политическа система за една бройка да се взриви като осъден на смърт, вързан върху буре с барут. Институционалният хаос им се размина, но домакините остават нащрек и се молят на всички познати богове да ги предпазят от големи бедствия и по-малки аварии. Милиарди очи ще ги дебнат не под лупа, а под мощен електронен микроскоп. Сега светът е всевиждащо око и нищо не убягва от острия му поглед.

Някога обаче не е било така. Колкото и да не им се вярва на по-младите читатели, не ги е имало нито телефоните, нито таблетите, нито дори телевизията. Хората са чакали не с дни, а с месеци, за да разберат какво се случва на другия край на света. Били са постоянно жадни за новини и са ценили тези, които им ги доставят. Защото тогава не е било въпрос на няколко кликвания с мишката, за да нахлуеш в необятния интернет свят и да си вземеш това, което ти трябва. Тогава е било трудно, дори опасно за здравето, да информираш публиката.

На Едмон Деорте например му се налага да полети с балон в небесата, за да получи сравнително добра гледна точка към случващото се на терена. И в случая не става дума за някакво авантюристично хрумване, а за осъзнато решение да рискува здравето си в името на обществото. В крайна сметка опитът се оказва неуспешен, но Деорте запазва своята страница в световната история като първия спортен коментатор. Именно на него му хрумва да предава случващото се направо от мястото на събитието.

Ражда се и живее в най-подходящото време да осъществи своята мечта. В първите две десетилетия на XX век светът е запленен от магията на радиото. Във Франция гледат да не изостават от модата и на 6 февруари 1922 г. тишината е нарушена от първото френско радио – „Тур Ефел", което в самото начало е в услуга само на военните. Но с развитието на технологията радиостанцията започва да предава информация и на цивилните, а младият мечтател Деорте за нищо на света не може да изпусне подобна възможност. И така на 6 май 1923 г. французите, които вече имат радиоприемници у дома, чуват следното съобщение: „Тук е Жорж Карпентие и току-що нокаутирах Нилс в осмия рунд. Много съм щастлив". В интерес на истината, по радиото не звучи гласът на самия боксьор, а на говорителя, който на свой ред е получил информацията от репортера на място Едмон Деорте, който пък е издиктувал информацията на стенографките. Изглежда ви объркано? Тогава е било така. И въпреки сложната система от препредаване на съобщения победата на един от най-легендарните френски боксьори за всички времена се смята за първа глава от историята на радиорепортажите.

Самият Деорте осъзнава, че с подобно диктуване и препредаване се губи голяма част от емоцията и сам се включва в създаването на достатъчно модерна за времето си техника, така че коментарите му да стигат до слушателите с минимално забавяне. Само след пет месеца слушателите вече имат възможност да чуят гласа му от стадиона, в който се провежда поредният зрелищен боксов сблъсък. Експериментът е толкова успешен, че Едмон Деорте бързо се превръща в звезда от национално значение и започват да го канят на най-различни спортни състезания. И все пак на улицата никой не би го разпознал, поне докато не си отвори устата. Нищо чудно че започват да го наричат непознатия коментатор. Всички го слушат, но малцина знаят как изглежда.

Не известността е от първостепенна важност за него, а развитието на спортните коментари. Олимпийските игри в Париж през 1924 г. са идеален трамплин за Деорте, за да се изстреля в съвсем друга орбита.Той вече има и опита, и необходимата техника, за да впечатли не само французите, но и целия свят. Игрите във френската столица са последните, организирани от бащата на съвременното олимпийско движение Пиер дьо Кубертен. Участват 3089 спортисти от 44 страни.

Първият спортен коментатор добре осъзнава размерите на събитието и своята отговорност към слушателите. От самото начало на олимпиадата той буквално препуска между различните спортни съоръжения, за да не изпусне най-интересните моменти от различните състезания. Радиорепортажите му се отличават с изключителна емоционалност, а Деорте се държи като най-обикновен запалянко, когато се състезават негови сънародници. Но кой ли може да го обвини? За онези времена е важен разказът, а не толкова безпристрастното отразяване на събитията.

Славата му расте не с дни, а с часове и събралите се пред радиото мъже, жени и деца очакват с нетърпение репортажите на бащата на всички спортни коментатори по света. И все пак не всички го боготворят. По време на олимпийските състезания край пистата редовно се събира немалка група от мъже с бележници в ръка, които при всеки удобен случай се опитват да изпепелят с поглед Едмон Деорте.

Лошо гледащите всъщност са звездите на френската спортна преса. Вестникарите са притеснени, че успехите на предприемчивия колега ще бъдат за сметка на тиражите на техните издания. В крайна сметка кой би искал да чете репортаж за състезание, което е било разказано по радиото още предишния ден. По онова време пишещите братя притежават достатъчно връзки и влияние, за да вгорчат живота на Деорте. И така на 9 юни 1924 г. охрана на стадиона, където предстои да се изиграе финалът на футболния турнир, отказва да пусне пратеника на радиото с мотива: „Така наредиха шефовете".

Първият спортен коментатор не губи и минута във вайкане и намира решение на проблема. Деорте наема балон, а експериментът му е финансиран от френски автомобилен гигант, който вижда добра възможност да рекламира марката. Балонът излита доста след началото на мача, но смелият радиожурналист е убеден, че ще успее да предаде на слушателите последните минути от двубоя между Уругвай и Швейцария. С едната ръка стиска бинокъл, а с другата микрофона.

Южноамериканците отнасят „кръстоносците" с 3:0, но събралите се пред своите радиопредаватели все пак ще трябва да изчакат до следващия ден, за да се информират за резултата от вестникарските репортажи. Причината е, че излиза силен вятър, който отнася балона надалеч, и на Деорте не му остава нищо друго, освен да кацне и да интервюира фенове след края на мача. Но толкова популярен човек не може да си остави коня в калта и на свой ред той вдига олелия до бога заради неоснователно отнетия му пропуск за спортните събития. Организаторите не желаят скандалът да се разраства и нареждат репортерът и неговата техника отново да имат свободен достъп до всички спортни събития.

И след олимпийските игри Деорте ще продължи да обикаля неуморно стадиони, атлетически писти и спортни зали, за да предава от мястото на събитието. И така ще властва върху емоциите на слушателите чак до 1936 г., когато други мечтатели като него ще осигурят телевизионното излъчване на олимпийските игри в Берлин и ще подчинят света на съвсем друг вид магия.