Във футбола в Белфаст всичко е Джордж Бест
Геният на Северна Ирландия е навсякъде в столицата на Северна Ирландия
Северна Ирландия може и да няма повод за гордост като нация във футбола, но оттам е един от най-великите играчи, раждани някога. Да, става дума за Джордж Бест. За наречения Петия от Бийтълс е изписано тонове мастило. Но не само заради феноменалния талант, с който е роден. Все пак Бест е икона “Манчестър Юнайтед”. А и идол на цяла Северна Ирландия.
Нападателят играе дълги години за “червените дяволи”, като печели “Златната топка” и е определен за футболист на годината в Англия през 1968 г.
Още повече се шуми и заради “различния му начин на живот” от другите топиграчи по това време, като прилича досущ на рокзвезда. Всеизвестен факт е, че Бест
обича купона, лъскавите коли, красивите жени и пиячката
Именно поради тази причина е изгонен от “Юнайтед”, защото не спазва режим, закъснява и т.н.
Автор е на редици крилати фрази, като най-популярните може би са две: “През 1969 г. спрях алкохола и жените. Това бяха най-лошите 20 минути в живота ми”, както и: “През живота си пръснах много пари за алкохол, жени и коли. Останалите просто ги пропилях”.
През март 2000 г. той е диагностициран с тежко увреждане на черния дроб поради прекомерната консумация на алкохол. Черният му дроб функционира едва с 20%. Претърпява няколко операции, които са животоспасяващи. Въпреки забраната на лекарите да пие обаче той продължава. Дори в дома си в Лондон има собствена кръчма.
На 20 ноември е публикувана статия в британски вестник със снимка на болния Джордж и надпис: “Не умирайте като мен”.
Бест е роден в Белфаст, където снощи националния ни отбор игра срещу Северна Ирландия в мач от Лигата на нациите. И логично е символът на родния си град. Едно от летищата в столица на Северна Ирландия носи името на великия футболист, отишъл си от този свят през 2005 г. На стадиона, където селекцията на Илиан Илиев снощи гостува - “Уиндзор арена”, пък има
огромна статуя на гения,
която се намира на входа на съоръжението.
Всеки по-възрастен в града си спомня за гения. И за невероятния му талант. Някои дори помнят погребението му, на което повече от 25 хил. се стичат да си вземат последно сбогом с идола на целия народ.
Родната къща на гения от Белфаст се намира в източната част на града, почти в самия му край. В нея е и музеят на легендата, но той работи само веднъж в месеца. По пътя към мястото, където проплаква звездата пък на централно място е изрисуван графит с лика на символа на Белфаст и Северна Ирландия. На него Бест е изобразен с екип на “Юнайтед”, а от двата му края са емблемите на “червените дяволи” и гербът на родината му.
Домът на носителя на “Златната топка” пък
представлява малка двуетажна постройка,
чиято фасада е изцяло от тухли. Всички къщи в крайния квартал са едни и същи. Без изключения. Няма нито една по-голяма или по-малка на няколкото улици в района, където Бест се ражда.
На стената до вратата е поставена плоча, на която пише: “Тук е домът на легендата Джордж Бест”.
На метри от дома на феномена от Белфаст се вижда неговият лик, изрисуван върху постройка в близост. До нея обаче стигане няма. Само живеещите в няколко къщи в района могат да зърнат цялата рисунка, посветена на гения.
Случайно екип на вестника среща възрастен господин на име Стивън. Именно той ни отвежда до мястото, където Бест е роден. Мистър Стивън признава, че е съсед на футболното величие на Северна Ирландия. Живее на няколко метра от родната му къща.
В близост до родния дом пък има футболно игрище. Именно на него Бест прави първите си крачки във футбола, запален от своя баща. Мистър Стивън дори дава на българските пратеници в Белфаст и книга за Бест от популярния автор Дейвид Мийк, чийто предговор е от написан иконата на “Манчестър Юнайтед” сър Алекс Фъргюсън.
В нея има куп архивни снимки на незабравимия номер 7 от “Юнайтед”, като се започва от може би първата му снимка пред семейния дом и се стигне до лудите и безпаметни купони, където е обграден от редица красавици.
На близката автобусна сбирка “Бърън Уей” пък е разказана кратката история на Бест, илюстрирана и с няколко снимки.
Надписът е: “През януари 1949 г. Дики и Ан Бест и тяхното малко момче Джордж в дома си в квартал “Крега”. По-късно Джордж се превърна в най-великия футболист на света”.
“Той е най-големият гений на футбола”, казват всички в Северна Ирландия, щом са попитани нещо за Бест. И напълно логично. Една от най-популярните местни поговорки, родили се преди повече от 40 г., гласи: Maradona good, Pele better, George Best (б.а. - Марадона е добър, Пеле е по-добър, Бест е най-добрият.
Коментари