Най-зловещите и загадъчни места във Венеция още предизвикват тръпки

Ето къде се намират островът на лудите, дюкянът с яхния от човешко месо, куките за провесване на разчленени тела

Когато през 1978 г. в Италия приемат станалия известен като закон 180, с който се затварят всички психиатрични болници, от остров Сан Серволо във Венеция си отива и последният душевноболен пациент. Това става 253 г., след като в намиращата се там военна болница е приет първият психично болен човек.

Днес малкото островче от лагуната на Венеция е едно от най-загадъчните места - на много от посетителите им настръхва кожата от видяното на него.

Това е така заради Музея на лудницата, в който е

превърната през 2006 г. бившата психиатрия.

В нея се съхраняват най-различни инструменти, чийто вид предизвиква ужас. Белезници, усмирителни ризи, вериги, апаратури за електрошок са само някои от тях. Там е и залата на пелагра – в нея затваряли страдащите от това заболяване, водещо много често до лудост. Заради липсата на ниацин, или витамин В-3, се появявала много често деменция, която можело да прерасне в депресия, дезориентация и объркване.

В стаите на музея могат да се прочетат медицинските картони на лудите, да се видят техни снимки и вещи. Освен това е възможно да се посети и аптеката, да се разгледа и залата за анатомия. В нея се съхраняват 11 черепа и 12 мозъка от края на XIX век.

По онова време в медицината се залагало все повече на изследвания върху причините от органичен характер, водещи до психични заболявания. Това се наложило заради наблюденията над болни от сифилис или от натравяне с алкохол, които демонстрирали появата на психични отклонения.

На Сан Серволо лудите били не само усмирявани, а и

без възможност да избягат

заради факта, че до островчето може да се достигне само с корабче или лодка. Първоначално островът приютявал манастир,който бил един от най-древните в лагуната на Венеция.

През 1109 г. на него пристигнали бенедиктинските монахини, които обаче били преместени на друго място през XVII век заради западащия вид на обитаваните сгради. Те били превърнати в място, където да се изолират болните от чума.

Сан Серволо по-късно станал военна болница, а през 1725 г. в него бил затворен и първият луд. Първоначално били изолирани само психично болни хора от богаташки семейства. През 1797 г. Наполеон обаче разпоредил на острова да бъдат затваряни всички луди, а година по-късно психиатрията била обявена за централна лудница на цялото Венето, на Далмация и на Тирол.В началото на XIX век французите пращали на острова и лудите от Наполеоновата войска.

Расистките закони, приети в Италия, не пощадили и Сан Серволо.

През октомври 1944 г. били арестувани и депортирани шестима евреи, пациенти на лудницата. Те били пратени в нацистки лагери и убити. Бенито Мусолини пък изпратил на острова първата си жена Ида Далсер, майка на сина му Бенито Албино. По този начин се отървал от тях, за да може да се ожени за Ракеле Гуиди.

Днес на острова се намира не само Музеят на лудницата, а и седалището на фондацията “Франко и Франка Базаля” – венецианските психиатри, на които се дължи приемането на закона, сложил край на лудниците в Италия. Психиатрията на венецианския остров е известна и като мястото, на което за пръв път била експериментирана музикална терапия. Това направил едновремешният ѝ директор Чезаре Виня, приятел на композитора Джузепе Верди. Затова и сега може да се види едно пиано в музея.

И друг остров е в серията “зловещи и тайнствени места” на Венеция. Става дума за заемащия площ от 7000 кв. м Сан Ладзаро дели Армени, който през 1816 г. приютил и лорд Байрон. Според легендите през 1907 г. на острова дошъл и Йосиф Сталин, след като оставил Русия. Мястото се слави като един от първите в света центрове на арменската култура.

В прелестните градини на острова живеещите монаси и до днес отглеждат ароматни рози, от чиито листа правят мармалад. Пълна със загадки е обаче библиотеката на острова. В нея се съхраняват 4500 ръкописни документа, някои от които много мистериозни. Сред тях е например

томчето, за чиито корици се говори, че са изработени от човешка кожа.

Заради факта, че се намира далече от центъра на Венеция, островът през XII век се оказал идеалното място за поставяне на пациенти под карантина. Така той се превърнал в лазарет, където били изолирани болните от чума и тиф.

През 1717 г. островът бил даден от Венецианската република на група арменски монаси, бягащи от Гърция. Те започнали постепенно да реставрират западналите сгради, както и църквата. Островът се превърнал в център на арменската култура.

170 хиляди са книгите, съхранявани на острова,

като някои от тях са арабски, индийски и египетски.

Сред мистериозните или по-скоро зловещи места на Венеция се нарежда и Рива де Биазио. Днес в зоната с това име, разположена до Канал Гранде, няма кой знае какво за разглеждане.

Легендите обаче разказват за месаря и колбасар Биаджо, който навремето имал там магазин и кухня. Веднъж един от работниците, хранещи се там, намерил в ястието си малко парче от човешки пръст.

След като извикал гвардията на Венеция, се разкрило как във вътрешността на дюкяна собственикът му складирал детски трупове. С нарязаните парчета от тях той превръщал приготвяната яхния с различни видове месо по-сочна и вкусна. Именно заради това ястие, специалитет на дюкяна, в него прииждали да се хранят стотици венецианци. Биаджо бил арестуван и

влачен по земята с кон дотогава, докато не му се откъснали части от пръстите.

След това бил измъчван и обезглавен на площад “Сан Марко”. Месарницата му била заличена, но и до днес името на това място останало Биазио.

Сред потайностите на Венеция е и мястото на Сализада Пио X, където се намирала едно време аптеката, продаваща лек за всички болести. Ако погледнете нагоре, ще видите как и до днес високо на стената на сградата се намира една позлатена глава.

Тя е символът на античната аптека “На Златната глава”. Така още отдалече навремето трябвало да се разпознава от интересуващите се аптеката, оторизирана да продава лекарството “Териака”. То се забърквало по тайна рецепта от 60 съставки още от 1603 г. Продавало се до 1940 г., когато наложили на фармацевта да махне най-важната съставка от лекарството – опиума.

Статуята на Гърбавия също е загадъчно място. Тя се намира на Кампо ди Сан Джакомо Риалто – в зоната на пазара до Понте ди Риалто. Това било мястото, където откарвали осъдените на удари с камшици.

Наказаните били събличани и бити жестоко.

За да сложат край на мъчението им, осъдените трябвало да целунат статуята.

Сред зловещите обекти във Венеция се нареждат и куките на моста Сан Канчано. Те могат да се видят и сега – на тях били окачвани да висят двете четвърти от телата на хората, осъдени на разчленяване на 4 части. Така те били наказвани за престъпленията си и показвани на всички. Днес много от венецианците, минаващи оттам, не пропускат да пипнат куките, защото се смята, че носят късмет.