Водопадът с най-висок пад (979 м) е един от четирите освен Игуасу, Виктория и Ниагара, който всеки пътешественик трябва да види. За мен е най-красивият!
Търсенето на динозаври на платото Рорайма не доведе до успех, но откриването на скрития дълбоко в джунглата водопад Анхел във Венесуела завърши успешно.
Пристигаме в национален парк "Канайма", отправна точка за посещението на водопада, с малка 5-местна "Чесна". Още при кацането се разкриват красиви гледки към река Карау и близките тепуита. Докато чакаме останалата част от групата, решаваме да наемем малък самолет за полет над най-високия водопад в света - Анхел. Успяваме да се спазарим за цената и политаме.
Не след дълго под нас се появяват великолепни гледки на красиви плата, издигащи се от джунглата, обвити от бели облаци. От тях текат водопади, които дават началото на множество реки и потоци, извиващи се през гъстата джунгла.
В един момент пилотът изведнъж ни посочва да гледаме под нас. Ето го дългоочаквания момент. Виждаме за първи път водопада.
Той е обвит в облаци и само долната му част се показва под тях. Но въпреки това гледката е впечатляваща. Правим няколко кръга около него.
Под нас е раят,
един зелен рай!
Чувствахме се като откривателя на водопада - американеца Джими Ейнджъл, който го документира за първи път през 1933 г. Водопадът Анхел пада от тепуито Ауян от височина 979 м с непрекъснат пад от 807 м. В основата му се разпръсква като мъгла, която обгръща околния пейзаж.
Не можахме да видим Анхел в цялата му дължина от самолета, но имаме още един шанс. Ще ходим до подножието му през джунглата. На другия ден поемаме към едно незабравимо приключение.
Пътуването към водопада е по вода с тесни и дълги дървени лодки по река Карау и притока Чурун. Предупреждават ни да сме по бански, защото ще ни пръска много вода. Трябваше да изминем около 80 км почти цял ден върху лодките, до лагера в джунглата, отправна точка за водопада.
Беше изтощително, валя ни проливен дъжд, а минавайки през бързеите, ни обливаше вода. Бяхме мокри до кости, но красивите гледки по пътя ни караха да не обръщаме внимание на несгодите. На определени места слизахме от лодките, за да ги олекотим за някой бързей, и минавахме по пътеки през джунглата, което правеше пътуването още по-приключенско. Накрая - мокри и измръзнали, стигнахме лагера. Там ни бяха приготвили вечеря и хамаци за нощта. В ранни зори станахме да посрещнем изгрева и се насладихме на незабравими гледки към Анхел. Отначало той беше в мъгла, но постепенно слънцето го огря и го видяхме в целия му блясък.
След закуската с нови сили поемаме по пътеката към подножието на водопада до място, от където се открива гледка към него, или мирадор на испански. Пристигаме след около час вървене по стръмен и труден терен и какво да видим - водопадът отново е в облаци. Вече си мислим, че едва ли ще ни се покаже целият, но след половин час облаците се разсейват и ето го и него. Мечтите ни се сбъдват.
Той е пред нас
и е великолепен!
Незабравимо преживяване!
Под самия водопад не може да се стигне, но има втори - по-малък, който образува малък басейн, където се къпят всички дошли дотук. След като се насладихме на красивите гледки - спомен за цял живот, поехме обратно към лагера, където ни чакаха лодките за дългото 80-километрово пътуване през бързеи и между скали до Канайма.
Преди полета за Каракас имаше време за посещение на близкия водопад на река Карау - Хача. Той е доста пълноводен и може да се мине под пръските му.
Толкова от природните красоти на Венесуела. Поредното ми приключение из далечни и красиви места по света е към края си. Остава един ден в Каракас и обратно към България вече с мисъл къде ще е следващото.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Коментари