Вдишай от отровата, за да си първи! Или как в спорта се заиграха със смъртоносния CO

Топ колоездачи приемат малки количества въглероден оксид, за да повишават нивата на хемоглобин в кръвта си, но всички се кълнат, че всичко е в името на науката

„Слез от колелото, отдъхни две минути и после ела да подишаш малко с маската", нарежда на своя питомец треньор по колоездене броени минути след края на състезанието. Дори и да му се иска да протестира, младият талант никога не би си позволил да изкаже притесненията си на глас. Старшията може би усеща напрежението и бърза да обясни за пореден път, че става дума за минимални количества отрова, която ще се разходи набързо из белите дробове и ще напусне тялото тихомълком, без да нанесе поражения.

Младокът се съгласява, и то не само защото трябва да угоди на своя треньор. Жаден е за успехи и слава, а в съвременния спорт те са невъзможни, ако не използваш най-новите технически и химически изобретения. Модерните машини се ровят из най-затънтените кътчета на твоето тяло и предават важни за анализиране данни, а малките разноцветни хапчета сякаш наливат с кофи гориво в кръвта и те карат да тичаш по-бързо и да скачаш по-високо от останалите. Много от тези „чудеса" на модерния свят са забранени за употреба, защото по нечестен начин те правят по-можещ от останалите. Колкото по-жесток е антидопинговият контрол обаче, толкова по-изобретателни стават алхимиците в модерните си лаборатории.

А точно в този случай става дума за газ без цвят и мирис, който не е забранен за употреба и в същото време вероятно може да помогне на спортистите да печелят по нечестен начин. Никой досега не си е и помислял да забранява въглеродния оксид (СО), просто защото поне допреди няколко години той е възприеман по-скоро като заплаха за човешкото здраве. Това е онзи тих убиец, който отнема човешки животи при неправилно боравене с печки на дърва или други отоплителни уреди. Отделя се при непълното изгаряне на съдържащи въглерод вещества и ако се вдиша достатъчно голямо количество СО, се стига до задушаване и бърза смърт.

Само че в някои спортове, и по-специално в колоезденето, намират друго приложение на въглеродния оксид. В малки количества газът, оказва се, помага за повишаване на производителността и издръжливостта на тялото по време на високи физически натоварвания. А най-хубавото е, че всичко е напълно законно!

Официално СО се ползва от някои големи колоездачни клубове за провеждането на изследвания върху нивата на хемоглобина в кръвта. Въпросният протеин отговаря за преноса на кислород и съответно колкото са по-високи нивата му, толкова повече кислород ще достига до мускулите и те ще работят на пълни обороти. По-доброто разбиране на естествените физиологични процеси, увеличаващи концентрацията на хемоглобин, би помогнало за допълнителни фини настройки на тялото, така че то де е във върхова форма за състезанието. В тази връзка големите колоездачни клубове плащат торби с пари, за да привлекат на своя страна специалисти, които пристигат на мястото на срещата с няколко куфара, пълни с модерна апаратура.

Това са машини, които произвеждат, дозират и снабдяват спортиста с малки количества въглероден оксид. Обикновено в началото и в края на височинна тренировка колоездачът е привикан да си сложи маската и да подиша известно време от газа, който в други случаи би го убил за съвсем кратко време. По време на вдишването други устройства записват данни за евентуални промени в жизнените показатели на спортиста, които след това се анализират от съответните специалисти. Устройството на практика помага на треньори и спортисти да разберат ефектите от специфични тренировъчни програми.

Въпросът сега е дали цялата тази процедура се извършва с научни цели. В последната година се промъкват съмнения, че покрай анализите спортистите получават нов вид допинг, който им дава предимство спрямо съперниците. От машината е дишал не кой да е, а трикратният победител в „Тур дьо Франс" Тадей Погачар. Неговият основен съперник Йонас Вингегор също се е подлагал на въпросната „терапия". Очевидно и на двамата им се е отразило добре, като се имат предвид успехите им в световното колоездене.

„Когато вдишвате въглероден окис, вие намалявате съдържанието на кислород в кръвта и тялото започва да се държи така, сякаш сте на голяма надморска височина", казва Карстен Лундби, съосновател на фирмата, която създава машините за въглероден оксид. Той също така признава, че при по-често използване на апаратурата (4 - 5 пъти на седмица) организмът започва да произвежда повече хемоглобин, което означава и повече гориво за мускулите. Лундби обаче е категоричен, че това би означавало злоупотреба с неговото изобретение, което е създадено единствено и само за научни цели.

В момента никой не може да установи контрол върху опитите с вдишване на въглероден оксид. Точно заради това някои спортни организации призоваха Световната антидопингова агенция да се задейства и да помисли за някакви ограничения върху въпросните експерименти. Представител на агенцията заяви през BBC, че този въпрос е бил поставен на обсъждане, но поне на този етап не е постигнат консенсус относно това дали CO може да има ефект за подобряване на физическата сила и издръжливост и дали са необходими още проучвания в подкрепа на едната или на другата теза. Очаква се обаче Международният колоездачен съюз да вземе по-категорично решение по въпроса и в началото на февруари да забрани експериментите с вдишването на въглероден оксид.