Животът през 2100 г. ще е по-ужасен от филм катастрофа

Мегаполиси ще останат под вода, милиони ще измрат от жегите, глад заради суши ще обхване голяма част от Земята

Апокалиптично близко бъдеще вещаят модели на изкуствен интелект, обобщаващи стотиците тревожи доклади на учените, които следят климатичните промени. Според прогнозите това, което чака човечеството през 2100 г., е по-страшно от всеки холивудски сценарий за филм катастрофа. Разбира се, ако не бъдат взети мерки да се попречи на злата съдба. Каквито, като се има предвид геополитическото състояние на света, не изглежда да се задават на хоризонта. 

“Най-голямото отражение върху нас ще имат повишаването на морското равнище и екстремните природни явления. Те ще нарастват до края на века, ако не се направи нищо, за да бъдат намалени въглеродните емисии”, казва пред британския “Мейл онлайн” проф. Джулиън Строув, климатолог от университетския колеж в Лондон. За очертаване на нерадостния край на века е използван изкуственият интелект на “Гугъл”.

Жеги като в пещ

Учените отдавна са наясно, че предизвиканите от човека промени в климата водят до все по-голямо затопляне. Тъй като парникови газове като въглероден диоксид и метан се натрупват в атмосферата, те действат като одеяло, покриващо планетата, което задържа топлината от слънцето.

Тази година Службата за изменение на климата “Коперник” потвърди, че 2024 г. е била най-горещата в историята, достигайки средна повърхностна температура от 15,1°C. Миналата година беше и първата година, в която средните температури надхвърлиха 1,5°C в сравнение с прединдустриалната епоха.

В бъдеще учените прогнозират, че средните температури ще продължат да се повишават. Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) разглежда три възможни сценария. В най-оптимистичния светът ще постигне нулеви нетни емисии на CO2 до 2050 г., предотвратявайки по-значителни увеличения на глобалните температури. В междинния сценарий въглеродните емисиите остават около настоящите нива до средата на века, преди да намалеят до нула до 2100 г. В най-лошия сценарий светът не предприема мерки за ограничаване на емисиите на парникови газове и нивата на CO2 всъщност се увеличават до самия край на века. IPCC посочва, че глобалните температури ще бъдат с 2,7°C по-високи от средните за прединдустриалната епоха до 2100 г. в междинния сценарий и с 4,4°C по-високи в най-лошия сценарий. При всеки от тези случаи това може да предизвика широко разпространени суши с опустошителни въздействия.

В доклад от миналата година ООН предупреди, че разпространението на сушата е “екзистенциална криза”, застрашаваща милиарди по света. От 1990 г. сухите региони са се разширили с площ с една трета по-голяма от Индия и сега покриват 40 процента от твърдата повърхност на Земята, без Антарктида. Ако не се предприемат мерки, до 2100 г. хората, живеещи в райони на екстремно засушаване, ще се удвоят от 2,3 на 5 милиарда.

Изследване от 2023 г. прогнозира, че рискът от внезапни засушавания, които настъпват необичайно бързо, ще се увеличи от 32 процента на 53 процента в Европа до 2100 г. Това означава, че страни като Франция, които вече се борят със систематичен недостиг на вода, е много вероятно да се изправят пред катастрофални суши.

Топенето на ледовете вдига нивото на океаните с близо 2 м

Със затоплянето на атмосферата през следващите 75 години моретата също ще продължат да се затоплят. През 80-те години на миналия век учените регистрират, че температурите на океана се повишават със скорост от около 0,06°C на десетилетие. Неотдавнашно проучване на експерти от университета в Рединг обаче установи, че скоростта се е повишила до огромните 0,27°C на десетилетие. Гледайки напред, изследователите казват, че повишаването на температурата на океана, наблюдавано през последните 4 десетилетия, вероятно ще бъде надвишено само за следващите 20 години. На свой ред това ще доведе до потенциално опустошителни въздействия за целия живот на Земята.

“Летният морски лед със сигурност ще изчезне доста преди 2100 г., но ще има няколко месеца без лед, а не само един месец - посочва Строув. - Това ще затопли Арктика още по-бързо, което ще доведе до по-голямо топене от Гренландия и по-бързо покачване на морското равнище, дестабилизиране на зоните с вечна замръзналост и нарушаване на термохалинната циркулация (на дълбоките морски течения).”

За всички хора или животни, които разчитат на сняг и лед, тази скорост на промяна просто ще бъде твърде бърза, за да се адаптират към нея. Проучванията показват, че повече от половината ледници в света ще изчезнат до 2100 г., като европейските Алпи ще загубят 75 процента от снега си при сценарий с високи емисии. “Арктика ще бъде неузнаваема от съвременното си състояние”, казва британският климатолог. - Освен това условията без лед излагат бреговете на мощни бури и това в комбинация с топенето на вечната замръзналост води до преместване на цели общности.”

Учени от Технологичния университет “Нанянг” (NTU) в Сингапур прогнозираха, че глобалното морско ниво може да се повиши с изумителните 1,9 метра до 2100 г., ако емисиите на въглероден диоксид продължат да се увеличават. При подобно повишение на нивата малки и големи градове по света ще бъдат потопени под вода. Най-засегнати ще са хората в САЩ, живеещи на Източното крайбрежие - големи части от Ню Йорк, Бостън, Атлантик Сити и Маями ще останат под морското равнище. Курортът Мар-а-Лаго във Флорида на отричащия климатичните промени президент Доналд Тръмп също ще бъде залят след около 75 години.

Все по-екстремни природни явления

До 2100 г. един от най-осезаемите начини, по които ще се почувства въздействието на изменението на климата, ще бъде огромното увеличаване на екстремните метеорологични явления. Д-р Сузане Бартингтън, доцент по здравеопазване на околната среда в университета в Бирмингам, коментира: “Промените в климата значително увеличават честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления, включително горещи вълни, обилни валежи, суши, горски пожари, които засягат физическото и психическото здраве.”

Тъй като атмосферата се затопля, тя е в състояние да задържи повече водна пара, преди да я освободи като валежи, което води до катастрофални порои. Проучване на британската метеорологична служба разкрива, че времето, съпоставимо с най-влажния ден, регистриран някога, може да стане десет пъти по-вероятно до 2100 г. В същото време променящите се метеорологични модели означават, че на някои места ще има много малко дъжд през други периоди от годината. До 2070 г. средните летни валежи в Обединеното кралство могат да намалеят с до 47 процента. Същото проучване установява, че може да има до 35 процента повече валежи през зимата.

Когато тези внезапни порои ударят райони, където сушата вече е втвърдила почвата, рискът от библейски наводнения става изключително висок. 

За съжаление, не се нуждаем от AI, за да ни помогне да си представим такъв сценарий. Миналата година Испания беше засегната от най-тежкото екологично бедствие в историята на страната, след като внезапни наводнения опустошиха Валенсия и околните региони.  

В бъдеще ситуацията вероятно ще стане още по-страшна. Проучванията показват, че средиземноморският регион - който е дом на повече от 510 милиона души - се затопля с 20 процента по-бързо от средното за света. ООН пресмята, че извън лятото в Средиземноморието ще има до 20% повече валежи до 2080 г.

Навсякъде по света най-голямото безпокойство ще бъде появата на катастрофални “мегаурагани”. Тайфуните, ураганите и тропическите бури, които по същество са едни и същи метеорологични явления, се причиняват, когато топъл влажен въздух се издига от океана. Тъй като климатичните промени, причинени от човека, затоплят океаните, където те се образуват, има повече енергия за задвижване на бурите, което води до все по-мощни събития.

Миналата година група изследователи призоваха стандартната скала, използвана за измерване на ураганите - скалата на вятъра на Сафир-Симпсън - да бъде разширена, за да включи тези необичайно силни бури. Досега най-високата категория е 5, но те предлагат занапред да има и категория 6, за да класифицира задаващия се ужас. Ураган от категория 6 би отприщил ветрове със скорост над 300 км в час или повече и вълни между 7 и 8 метра. За места като Япония, Индонезия, Филипините и южните щати на САЩ тези опустошителни бури може да станат много по-чести до 2100 г.

Огнен ад

Докато някои части на света ще бъдат засегнати от силни бури, други ще бъдат изпепелени от суши и горещи вълни. Учените са убедени, че тази комбинация от интензивна топлина и слаби валежи ще превърне някои региони в “кутии с камина” – региони, податливи на неконтролируеми горски пожари.

Притеснителното е, че има ясни признаци, че този процес вече е започнал. Невижданите горски пожари в Лос Анджелис започнаха на 7 януари и се разпространиха бързо, като унищожиха повече от 10 000 къщи, натрупвайки милиарди разходи и оставяйки хиляди хора без покрив. Когато започнаха пожарите, Ел Ей преживяваше най-сухото начало на годината от 1944 г. насам, откакто има данни.

Към януари станцията на летището в Лос Анджелис бе  регистрирала само 0,08 см дъжд от 1 октомври 2024-а, създавайки условия на „тежка суша“ в целия окръг.

Международната изследователска мрежа “Уърлд уедър атрибюшън” предупреди, че горещите, сухи и ветровити условия, които са предизвикали пожарите, са с около 35 процента по-вероятни поради глобалното затопляне.

До 2100 г. Програмата на ООН за околната среда прогнозира, че изменението на климата и променящото се земеползване ще направят горските пожари по-интензивни и по-чести. Предвижда се честотата на екстремните пожари да нарасне с 14 процента до 2030 г., с 30 процента до 2050 г. и с 50 процента до края на века. Учените смятат, че дори Арктика ще бъде изправена пред нарастващ риск от горски пожари. В райони като Лос Анджелис и Австралия, където огромните по мащаб огнища вече са често срещани, въздействието ще бъде смъртоносно.

Шокиращо мръсен въздух

Ако не се направи нищо за инвестиране в по-чисти технологии, замърсяването на въздуха може да се превърне в едно от най-смъртоносните предизвикателства пред човечеството.

През последните 160 години нивата на токсично замърсяване на въздуха около градовете като цяло са намалели в повечето богати страни. Скорошни проучвания обаче показват, че преобладаващата част от населението на света все още живее в райони с опасно мръсен въздух. В страни с бърз индустриален растеж лошото екологично регулиране е позволило замърсяването да достигне опасни нива. През последните няколко години нивата на замърсяване на въздуха в Делхи надхвърлят 100 микрограма на кубичен метър - 20 пъти повече от препоръките на Световната здравна организация. До 2100 г. много изследователи очакват тези условия да се влошат за много хора по света. По-малко дъжд и по-високи температури означават, че замърсяването има тенденция да остава във въздуха за дълго време. Изменението на климата ще увеличи количеството приземен озон и замърсяването с фини прахови частици, което дишаме и това ще доведе до белодробни заболявания, сърдечни заболявания и инсулти.

Милиони жертви

Климатолозите са разтревожени, че заради комбинацията от тези фактори Земята ще стане свидетел на милиони допълнителни смъртни случаи до 2100 г.

Със затоплянето на климата все повече хора ще бъдат изложени на въздействието на смъртоносните горещи вълни. Това ще бъде особено пагубно в райони, които никога не е трябвало да се адаптират към екстремни топлинни условия в миналото.

Проучване, публикувано тази година, показва, че опасните температури ще убият 50 процента повече европейци до края на века. Дори при най-оптимистичния сценарий допълнителни 8000 души ще загиват от горещините всяка година, докато допълнителни 80 000 годишно могат да умрат при най-лошия сценарий. Особено застрашени ще са възрастните хора в контекста на все по-застаряващото световно население.

Между 2015 г. и 2099 г. само изпепеляващата жега ще доведе до 5,8 милиона допълнителни смъртни случая в Европа. В комбинация с нарастващото замърсяване на въздуха ефектите върху живота могат да бъдат още по-лоши. Изследователи от Института по химия “Макс Планк” наскоро прогнозираха, че замърсяването на въздуха и екстремните температури могат да доведат до 30 милиона смъртни случая в повече до 2100 г. Като се има предвид, че тези цифри дори не отчитат повишения риск от екстремни метеорологични условия, горски пожари и глад, истинският брой на жертвите от изменението на климата може да се окаже далеч по-висок.