Култът към Тесла

Той е един от най-големите изобретатели на всички времена и със сигурност най-безкористният. Роденият в днешна Хърватия етнически сърбин Никола Тесла емигрира в САЩ през 1884 г. и регистрира почти толкова патенти, колкото и неговият конкурент Томас Едисон. Въпреки това той никога не успява да извлече големи облаги от своите идеи и все остава лишен от полагащите му се печалби.

„Сега ще стане светло като ден“, обявява Никола Тесла. След миг помещението се облива в необикновена бяла светлина. През 1891 година сръбският емигрант организира вечерна демонстрация в лабораторията си на Пето авеню в Ню Йорк. Изобретателят се покачва върху платформа, която е свързана с източник на електрическо напрежение. Бавно движи ръчката нагоре, докато напрежението, на което е подложено тялото му, достига два милиона волта. Около него започват да излизат искри. От ръцете му изскачат мълнии и пламъци.
Изобретателят щраква с пръсти и мигом в дланта му лумва червена огнена топка. Снажният мъж внимателно я оставя да се плъзне по ръкава на белия му фрак, след това по сресаната му на път коса. Накрая, за изумление на публиката, магът, напълно невредим, напъхва тайнствения огън в една дървена кутия.

Спектаклите на Тесла

имат пропагандна цел

в битката за електрификация

на света.

Това е битка, която той, макар и неволно, води срещу друг, не по-малко почитан изобретател. Човек, който е пълна противоположност на Тесла – Томас Алва Едисон, комбинативен, рафиниран, с добър търговски нюх.

Едисон е американец. За него Тесла не е нищо друго освен „поет на науката“, теоретик и амбициозен работяга, чиито идеи са „великолепни, но напълно неизползваеми“. Едисон измерва стойността на едно изобретение по това каква печалба ще донесе то на компанията му. Тесла, за разлика от Едисон, не се интересува от парите. Според него целта на едно откритие се състои в използването на природните сили за нуждите на хората.

Тесла печели битката за тока, но както често се случва в неговия живот, в крайна сметка се оказва губещ. Но губещ, който в наши дни отново печели възхищението на хората. Все по-често се говори за култ към Тесла. Книгите и интернет страниците, посветени на него, стават все повече. В „YouTube“ се представят видеоматериали за Тесла, съществува рок група с неговото име, производител на електрически автомобили, подкрепян от създателите на „Google“, носи наименованието „Tesla Motors“. Неговото име носи летището в сръбската столица Белград. 

Тайнствената сила на електричеството завладява Никола Тесла още в детската му възраст. Роденият на 10 юли 1856 година в хърватското село Смилян син на родители сърби има халюцинации, при които вижда ярки светкавици. Често тези видения са съпътствани от образи. Той вижда въображаеми помещения и предмети и то така ясно, че не може да различи реалното от нереалното. С времето се научава да контролира тези визуални внушения. В съзнанието си той пътува в непознати градове и страни, разговаря с хора, създава приятелства.
Когато на 17 години сериозно започва да се занимава с изобретения, неговата фантазия се изявява отново. Той няма нужда от модели, чертежи или експерименти, за да конструира уреди. Тесла следва проекта, който се е родил в главата му. Именно в съзнанието си той сглобява апаратурата, поправя грешките, пуска я в действие.
„За мен е напълно без значение дали ще задействам една турбина в главата си или в работилницата“, пише Тесла.

През 1875 година 19-годишният младеж получава стипендия от Техническия университет в Грац. Учи като луд, понякога от три часа сутринта до единадесет вечерта. Още първата година взима девет изпита с максимална оценка. „Беше истинска мания от моя страна непременно да завършвам онова, което съм започнал“, спомня си Тесла по-късно. Когато се заема да чете Волтер, установява, че „това чудовище“ е написало около 100 книги, но въпреки това не се отказва да проучи цялостно неговото творчество.

Младият човек има някои странни отклонения.

Изпитва силно отвращение

към перли и обици,

повдига му се от коси

на други хора. Изпотява се,

като види праскова.

Повтаря определен вид дейности толкова пъти, че общият брой да може да се дели на три. Винаги брои крачките си, когато върви, изчислява наум обема на супените чинии, кафените чаши и хранителните продукти.

„Ако не правех това, яденето не ми се услаждаше“, отбелязва по-късно той.

В Грац Тесла се натъква на онзи мистериозен изследователски обект, който не му дава мира цял живот – електричеството. За повечето хора по онова време електрическият ток представлява окултен сок, който тече по жиците, вкаран там от призрачни сили. Тесла иска да разбере законите на този флуид и инстинктивно е убеден, че бъдещето принадлежи на една все още неприложена в практиката система – променливият ток.

За разлика от генератора за постоянен ток, който произвежда електричество с два неподвижни магнита и въртяща се бобина във вътрешната част на урeда, при генератора за променлив ток магнитът се върти в центъра и така произвежда електричество в разположените от външната страна бобини. Предимството: токът не трябва да се черпи от въртящата се бобина чрез изпускащи искри четки, а се получава във външната, статична част на генератора.

По онова време обаче електрическите устройства се задействат от постоянно течащ в една посока ток. Според учените електромоторите на променлив ток са утопия. 

Тесла обаче вярва в интуицията си. Във въображението си той изпробва един след друг различни двигатели с променлив ток, проследява мислено как бързо променящият се ток преминава през затворените електрически вериги.

Първоначалните му експерименти се оказват безуспешни. Нужни са му седем години, за да осъществи идеята си. Междувременно е започнал работа като инженер в телефонна компания в Будапеща.

По време на една вечерна разходка в градския парк през 1882 година решението проблясва в главата му „като мълния“. Тесла

грабва една пръчка

и чертае в пясъка

схемата на съвършено

нов тип мотор.

При него разположените от външната страна бобини, през които преминава променлив ток, създават въртящо се магнитно поле. В резултат на това върху ротора във вътрешността на двигателя действат сили, които го задвижват.

Като насън през следващите седмици Тесла разработва различни двигатели, динамомашини и трансформатори, които произвеждат променлив ток или се задвижват с него.

„Това беше едно състояние на пълно щастие, каквото не бях изпитвал никога през живота си“, пише Тесла. „Идеите прииждаха като нескончаем поток и единствената трудност беше да не пропусна да запиша някоя от тях.“

Тесла осъзнава също, че променливият ток има значителни предимства пред постоянния. Поради физическите си характеристики той може да бъде изпращан почти без загуби на стотици километри по кабел. За разлика от това постоянният ток може да се пренася само на къси разстояния. 

Две години по-късно, през 1884 година, Тесла напуска фирмата си и с препоръките в ръка потегля към Ню Йорк. Желанието му е да постъпи на работа при великия Томас Едисон и да го убеди в значимостта на своето революционно откритие.

В центъра на Манхатън собственикът на компания за електрически крушки

Едисон е построил първата

електроцентрала в света.

Произвежданият от нея ток обаче е в състояние да осигури осветление само на уличните лампи в кръг от неколкостотин метра около нея. Ето защо Едисон планува да разположи в града мрежа от генератори.

Благодарение на препоръките си Тесла успява да се добере до Едисон. Но още първата среща с него протича твърде отрезвяващо. Когато Тесла излага предимствата на своята токова система, американецът раздразнено му казва да престане с тези глупости.
„Хората харесват постоянния ток и аз възнамерявам да се занимавам единствено с него.“

Независимо от реакцията си Едисон разбира, че младият сърбин притежава технически талант и го взема на работа. Дори му обещава премия от 50 000 долара, ако успее да подобри функционалността на динамото за постоянен ток.

Тесла приема предложението и след една година на усилен труд представя резултата на своя шеф. Направените от него подобрения в динамото на Едисон повишават значително ефективността му.
Въпреки това Едисон отказва да плати обещаната премия.

„Тесла, вие не разбирате американския хумор“, пояснява той.
Възмутен, Тесла напуска. По-късно пише за своя работодател: „Той нямаше хоби, не обичаше никакъв вид забавление и живееше в пълно пренебрежение към най-елементарните правила за хигиена... Неговите методи бяха неефективни до крайност, огромни усилия трябваше да бъдат положени, за да се получи каквото и да било, освен ако не се намесваше сляпата случайност; най-напред аз бях жалостив свидетел на делата му, знаейки, че само малко теория и изчисления биха му спестили 90 процента от работата. Но той имаше истинско презрение към книгите и математическите знания и се доверяваше изцяло на изобретателския си инстинкт и американския си практицизъм.“

Забележителните му постижения в „Edison Electric Light Company“ правят Тесла известен в професионалните среди. Така скоро след напускането си вече 29-годишният изобретател приема предложението на група инвеститори и основава собствена фирма, „Tesla Electric Light and Manufacturing Company“.

Но и този път надеждите на Тесла не се оправдават. Вместо да заложат на усъвършенстването на системите за променлив ток с цел предлагането им на пазара, инвеститорите искат от него да конструира улични и фабрични лампи. Така Тесла изобретява дъгова лампа и регистрира множество патенти. След като изпълнява задачата си обаче,

инвеститорите го

освобождават от фирмата

и дори не изплащат

възнаграждението му.

„Последва период на отчаяна борба“, спомня си Тесла. Налага се в продължение на една година да работи като надничар в пътното строителство.

През пролетта на 1887 година в живота му настъпва обрат. Ръководителят на строителната бригада научава за „вълшебния мотор“ на Тесла и го свързва с Алфред К. Браун, директор на „Western Union Telegraph Company“. Работата на телеграфните компании е тясно свързана с електричеството и Браун проявява интерес към променливия ток, който без загуби може да се пренася на далечни разстояния.

В близост до „Edison Company“ в Манхатън Браун наема голяма лаборатория, в която Тесла най-после може да продължи да работи по практическата реализация на своите системи за променлив ток. 

Започва битката за тока. Тесла регистрира един след друг патенти за компонентите на своите нови двигатели, изнася доклади, прави демонстрации пред въодушевената публика и скоро привлича вниманието на индустриалеца Джон Уестингхаус.

Уестингхаус, който също е инженер и изобретател, няколко години преди това е излязъл на пазара на електричеството и е закупил множество патенти. За разлика от Едисон той вярва в икономическата изгода от новата технология. Уестингхаус купува патентите на Тесла, сключва с него договор за изплащане на лицензионна такса от два и половина долара за всяка конска сила продадено „Тесла електричество“ и влиза в битката за променливия ток.

Малките загуби на енергия позволяват на Уестингхаус да построи електроцентралите си извън града. Освен това той има възможност да използва по-тънки медни кабели, отколкото при постоянния ток, така че разходите му за проводници са по-ниски, отколкото тези на конкурентите. По тази причина

Уестингхаус продава

по-евтин ток и скоро

привлича повече клиенти,

отколкото Едисон.

Той обаче отвръща на удара. Поръчва да му изготвят информация за аварии, свързани с променливия ток, пише памфлети, притиска политици. Плаща на ученици да му ловят котки и кучета. На публични демонстрации завързва животните върху метални плочи и пуска променлив ток през треперещите им тела. След това се обръща към зрителите с въпроса: „Това ли е изобретението, с което вашите мили съпруги ще готвят?“

През януари 1889 година в Ню Йорк влиза в сила закон, според който убийците се наказват със смъртно наказание на електрически стол. Едисон тутакси започва да пропагандира използването на променлив ток за тази цел. През август 1890 година умира първият човек на електрическия стол – от променлив ток. Въпреки кампанията си, Едисон не успява да постигне желаното въздействие. За две години Уестингхаус построява повече от 30 електроцентрали и доставя в 130 американски града променливия ток на Тесла.

През 1893 година е обявена поръчка за изработване на осветлението на световното изложение в Чикаго. Офертата на Уестингхаус е почти с един милион долара по-ниска от тази на Едисон. От ноември 1896 година в градовете по света започват да се използват изключително инсталации с променлив ток. Никола Тесла е на път да стане най-богатият човек на земята. Защото според лицензионния договор той трябва да получава процент за всеки продаден електромотор, за всяко приложение на неговите патенти.

Инвеститорите обаче настояват пред Уестингхаус да промени договора. Индустриалецът обяснява на Тесла, че от неговото решение ще зависи съдбата на фирмата.

Тесла, който вижда в лицето на Уестингхаус приятел, скъсва договора си и заменя печалбата от своите патенти с еднократно възнаграждение от 216 000 долара.

Така

той се отказва не само

от вече полагащи му се

12 милиона долара хонорари,

но и от милиардите,

които би спечелил в бъдеще.

Но за Тесла са важни не парите, а разпространението на новата му техника. Освен това изобретателят вече се е посветил на нови задачи. Занимава го визията един ден хората по света да получават безплатна енергия в неограничени количества. На електрическите мрежи Тесла гледа като на междинен етап по пътя към една безкабелна система, която да изпраща информация и енергия по цялото земно кълбо.

През 1899 г. му се удава от лаборатория в близост до Колорадо Спрингс да разпръсне радиовълни на разстояние от 1000 километра. През 1900 г. Тесла намира инвеститор за строителството на футуристична излъчвателна кула на Лонг Айлънд. Една от идеите му е да изпраща от там високоенергийни вълни в горните слоеве на атмосферата и тяхната енергия да достига до всяка точка от земния глобус.

Малко преди завършването на амбициозния проект инвеститорът се отказва. След като всеки ще може неконтролирано да черпи енергия от Лонг Айлънд, откъде ще дойде тогава печалбата?

Тесла изпада в нервна

криза, от която много трудно

успява да се възстанови.

През 1917 г. се взема решение да му бъде присъден престижният медал на Едисон. Първоначално Тесла отказва. Според него отличието в крайна сметка ще окаже чест не на него, а на Едисон.

Бърнард Артър Беренд, председателят на журито, успява да го убеди да приеме медала.

„Ако бихме пожелали да отстраним от промишлеността всичко, създадено досега от Тесла“, отбелязва Беренд в своето приветствено слово, „то нейните механизми ще престанат да действат, електрическите влакове ще спрат, нашите градове ще останат тъмни, а нашите мелници неизползваеми.“

Въпреки славата и неговите близо 700 патента магьосникът на електричеството няма финансов успех. На 86-годишна възраст Никола Тесла, най-безкористният изобретател в човешката история, умира в бедност на 7 януари 1943 в стаята на един нюйоркски хотел.