Как климатът променя историята? Морският бриз спасява гърците да не бъдат завладени от персите
Нацистите нахлуват в Съветския съюз, облечени с летни униформи, и не издържат при Сталинград в най-студената за 100 години руска зима. Френската революция започва след глад, икономическа криза и градушка върху оскъдната реколта.
Климатичните аномалии не само са предизвиквали глад, потопи, урагани или неистови студ и жега. Има данни, че някои явления дори са променили историята - заради благоприятни или неблагоприятни атмосферни условия са се случили неочаквани събития.
Едни от тях са атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, войните на Наполеон, Френската революция и дори нападението на Хитлер над Съветския съюз във Втората световна война, пише сп. "Лайв сайънс".
В древността
морският бриз спасява гърците
от завладяване.
Гърция не е завладяна от персите, а гръцката и впоследствие цялата западна култура оцеляват благодарение на това, че са се опрели на климатичните особености. По време на своя апогей Персийската империя се опитва да превземе Гърция. Пълководецът Темистокъл обаче успява да отблъсне въоръжените и силни персийски войски в битката при Саламин на 28 септември 480 г. пр.Хр., използвайки знанията си за ветровете.
Протокът там е тесен и Темистокъл преценил, че противникът няма да може да разгърне мощта си на това място, което освен всичко не познава добре. А по-малките и подвижни гръцки кораби ще могат да се измъкнат лесно. Битката е на разсъмване, когато утринният вятър отблъсква назад персийските кораби. Гърците имитират отстъпление, за да може вражеската флотилия да навлезе в пролива. Заради големината на корабите и настъпилия бриз те се скупчват в средата, а гърците ги обкръжават. Така печелят битката.
Ветровете помагат и на японците
да не попаднат под властта на монголите. През XIII век монголският император Кублай Хан се подготвя да завземе Япония, но по това време духат два мусона. Шинтоистките духовници, които вярвали, че бурите са предизвикани от молитвите им, ги нарекли камикадзе, което означава божествен вятър, откъдето по-късно идва и наименованието на воините самоубийци през Втората световна война.
Непобедимата испанска Армада също е разбита
от т.нар. "протестантска буря" през 1588 г.
Крал Фелипе II тръгва с войските си и 130 военни кораба към Англия, след като жена му Мария I Тюдор умира и сестра й - кралица Елизабет I, отказва да се омъжи за него. Испанският владетел решава да й отмъсти. Но ветровете са толкова силни, че не само не успява да завладее Острова, но корабите на неговата "Непобедима Армада" са разбити и от бурите, и от ловките нападения на англичаните.
Освен лошото време хубавото също може да промени историята.
6 август 1945 г. в Хирошима е прекрасен
слънчев ден.
В 7,09 ч сутринта разузнавателен самолет на американските военновъздушни сили прелита над града и съобщава в базата си: "Облаци покриват по-малко от една трета от небето. Съвет. Да се бомбардира." Така се оказва, че заради ясното време военновъздушните сили на САЩ хвърлят първата атомна бомба - "Малчугана", над японския град.
Тя се взривява на около 600 метра над земята с мощност, равна на 13 килотона тротил. На място загиват около 70 000 – 80 000 души. Всичко в радиус около 1,5 км е напълно разрушено, пожари избухват в диаметър от 11 км. 90% от зданията са или напълно сринати, или силно разрушени.
Съдбата на Хирошима е могла да бъде съвсем различна, ако времето този ден е било мъгливо. В такъв случай е щяло да бъде бомбардирано друго селище по резервния план. Както се случва два дни по-късно.
Приоритетната мишена на 8 август е град Кокура, където има военен завод. Заредена е втората атомна бомба - "Дебелака", който носи експлозия, равна на 21 килотона тротил. Но 70% от небето е покрито с облаци и затова бомбардировачът се насочва към резервната цел - Нагасаки. Загиват 73 884 души, а ранените са дори повече. Кокура е "спасена" от навъсеното време.
Климатът предопределя и други действия по време на Втората световна война. Като например има данни, че
метеорологичните условия допринасят за обрата при Сталинград.
Адолф Хитлер и Генералният му щаб планират нападението над Съветския съюз през 1941 г. Една от операциите е кръстена с термин от метеорологията - "Тайфун". Въпреки това нацистите не съобразяват, че в Русия през зимата става изключително студено. Историческите сведения показват, че 100 години не е имало толкова ледена зима като през 1941 г.
Били са толкова уверени в победата си, че някои офицери дори са си носили парадни униформи за марша на Червения площад. Но не са предвидили да си вземат зимни дрехи. Това помага в известен смисъл за поврата на войната в обсадата на Сталинград, започнала през август 1942 г. и приключила в най-студения месец - февруари 1943 г.
Същото е положението около 150 години по-рано,
когато Наполеон напада Русия.
През 1812 г. ген. Бонапарт притежава най-многобройната армия в Европа - 600 000 души. Това му носи огромно самочувствие и решава да атакува Москва, без въобще да си помисли, че ще дойде зима.
Първо успехът е на негова страна. Наполеон завзема имперската столица след прочутата битка при Бородино. Френските войски влизат триумфално в изоставената Москва и заграбват всичко, което са могли. Бойците гладуват, а ген. Кутузов не обявява капитулация.
Затова Бонапарт заповядва изтегляне в края на октомври. Точно тогава стегнал невероятен студ, температурите паднали до -40 градуса, пише сп. "Лайв сайънс". Войниците не само гладували, но и мръзнели. От 600 000 войници в началото на щурма само 150 000 се връщат във Франция. Това слага началото на края на империята на Наполеон.
Руската зима изиграва лоша шега и на шведския крал.
Карл XII. Той също напада Русия. В продължение на няколко години преди това неговите войски не допускат руските до Балтийско море. Окуражен от победите, Карл XII заповядва на своите да влязат в сражение с руснаците в известната битка при Полтава. Студът обаче изтощава шведите и Петър I печели.
80 г. по-късно
силна буря и градушка бележат началото на Френската революция.
В онзи момент Франция е изпаднала в икономическа криза. Натрупала е дългове, помагайки на американските колониалисти във войната им срещу Англия. Като капак на всичко пролетта на 1789 г. е сушава и това води до грандиозен скок в цените на храните. Накрая градушка удря оскъдната реколта на фермерите. Гладните французи вече са готови на всичко и скоро след това - на 5 май, започва революцията.
Подобни примери има и зад Океана, където
лошото време проваля въстанието на робите
в щата Вирджиния.
Според плана на 30 август 1800 г. хиляди роби трябва да се надигнат срещу господарите си под ръководството на водача си Габриел, да грабнат целия арсенал от оръжия, който има в града, и да освободят всички останали роби. Вместо това се излива проливен дъжд, който не позволява на конспираторите да осъществят замисъла си. Докато чакат да спре пороят, заверата се разчува и е осуетена.
Около 20 години по-рано САЩ се борят да получат независимост от Великобритания.
Ген. Джордж Уошингтън спасява зле облечена войска,
без добро оръжие от британска обсада пак благодарение на климатичните особености.
Всичко е срещу янките. Американската военна сила е съставена от доброволци без униформи, а някои дори са без оръжие. От своя страна, британската войска е добре оборудвана с всякакъв боен арсенал. Генерал Уошингтън е щял да бъде победен в битката при Лонг Айлънд на 22 август 1776 г. Но за негов късмет плътна мъгла му позволява да евакуира всичките си войски незабелязано, въпреки че са обсадени от англичаните.
Коментари