Малдивска дилема: вила на плажа или водно бунгало

Хората, които отиват да почиват на Малдивите, имат един много голям проблем. Те са раздирани от дилемата дали да отседнат във вила на плажа, или в бунгало над водата. Когато окончателният избор е направен, тогава идва съмнението. Дали пък другият вариант не е по-добър? И така ваканцията е съсипана. За да се предпази от този капан, човек трябва да знае предварително предимствата и недостатъците на едното и другото. А най-добре да опита и от двете. 

В представата на българите думата бунгало по принцип не звучи толкова шик, колкото вила. Затова от самото начало трябва да е ясно: на Малдивите този нюанс го няма. Луксът е гарантиран навсякъде и по много! 

Едно от най-големите предимства на това да си отседнал в бунгало над водата е, че част от пода е стъклен и можеш да гледаш морето под теб заедно с коралите и рибите, които плуват между тях. Понякога такъв изглед има дори в тоалетните и баните на наколните жилища. Гледката е страхотна и може да те задържи дълго над тоалетната чиния. За да се наслаждаваш възможно най-дълго на това, което се случва под теб, домакините са помислили и за други допълнителни удобства. Минибар и кафемашина, а също и мека мебел, в случай че искаш да продължиш съзерцанието от по-удобно място. 

Подобна атракция няма как да си позволиш, ако избереш вила на плажа. Там обаче имаш предимството да гледаш сплетените палмови клони над прозореца ти, което е класическата представа на повечето хора за ваканция на тропически остров.

Когато си над водата, зеленината определено липсва. Както и всички останали природни екстри, които вървят с растителността - гущери, бръмбари и други дребни насекоми. Тези гадинки в никакъв случай не са опасни, но ако не искате да ги виждате по време на престоя си - вземете водно бунгало. 

Наколното ви жилище е стъпило на здрави бетонни колони и няма защо да се притеснявате, но през нощта водата се пляска в основите и това може да е шум, който не се харесва на всички. В такъв случай спете на сушата. Това е добър съвет и за тези, които прекаляват с алкохола. Силната употреба, както знаете, води до залитания и нарушено равновесие и е хубаво в такъв момент да не рискувате евентуално падане във вода със стърчащи в нея коралови зъбери. По тази причина руските посетители като цяло предпочитат вилите на плажа. 

Ако пък на вас не ви се ще да имате за съседи в рая пияни казаци, тогава се върнете на варианта с бунгалото.

Цялата малдивска държава се състои от 26 атола с 1196 острова. С постоянно население са не повече от 200. Обикновено на туристическите острови освен хотелската част има и барове, ресторанти, тенис кортове, басейни и задължително дайвърски пункт.

Трансферът от летището става с моторна лодка, яхта или хидроплан. Зависи колко е далече и колко луксозен е островът. Малките самолетчета, които кацат на вода, се ползват като таксита до по-отдалечените острови. Градският транспорт е на принципа на маршрутките, само че не са микробуси, а дървени лодки с извит връх, на които местните викат дони.

На такъв транспорт обикновено туристи не се качват, защото хотелите се грижат за извозването на гостите си. Ако някой любопитен чужденец обаче пожелае да опита как е на дони, просто трябва да си поръча на рецепцията. Има оферти за традиционен риболов с дони на зазоряване или по залез-слънце. Можеш да си наемеш лодка и за екскурзия до някой див остров. Или пък до такъв, където живеят местни хора. Защото на туристическите острови няма коренно население. Персоналът обикновено е от Индия или Шри Ланка.

Хотелите предлагат на гостите си и организирани разходки с шопинг из Мале, но ако очаквате да е като в "Тифани" на Пето авеню, възможно е да останете разочаровани. Малдивската столица е един от най-гъсто населените градове в света. И това е съвсем нормално, след като на остров, дълъг не повече от 2 км, живеят над 70 хил. души.

На около половин час с моторница на юг от столицата има малко островче, превърнато в бутиков хотел. Казва се Adaraan Prestige Vadoo.Това е единственото място на Малдивите, където се отглеждат орхидеи. Вероятно заради ексклузивните японски туристи, които посещават острова. 

Дори има японски музей и автентичен суши ресторант, където готвачът е лицензиран да приготвя онази особено отровна риба, която може да те убие в страшни гърчове, ако не е сготвена добре.

Към 21,30 ч, каквато риба е останала неприготвена в ресторанта, се връща обратно в морето. Това обаче е атракция за гостите на хотела, защото остатъците са хвърляни на специално място, осветено с прожектори, за да се вижда как скатове, рифови акули и риба тон се мятат като глутница подивели кучета да докопат плячката.

Ако решите да останете на този остров, основната малдивска дилема няма да ви споходи, защото тук не предлагат настаняване във вили на плажа. Всички спят над водата, за да има място за оранжерията с орхидеите на сушата.

Островът е толкова дребосъчест, че можеш да го обиколиш за по-малко от пет минути. Има обаче прекрасен плаж с ослепително бял коралов пясък, невероятно добре поддържана градина, басейн и дайвинг център. На острова има СПА център, нощен клуб с наргилета и три дневни коктейлбара. Никак не е зле като за толкова миниатюрно място насред океана. 

Специално Adaraan Prestige Vadoo е от местата, където всеки е обгрижван от личен иконом. Осем души от гостите на този бутиков остров имат дори и персонален лодкар. 

Това е, защото до четири от водните бунгала няма път. До тях може да се стигне само с плаване. Обикновено там настаняват младоженци, дошли за медения си месец. Предполага се, че ще си седят в луксозната квартира и ще се занимават повече със себе си, вместо да щъкат нагоре-надолу. Когато в бунгалата няма младоженци, лодкарят е много зает, защото обикновените туристи постоянно искат да ходят някъде. Но той изглежда щастлив и доволен от работата си и усмивката не слиза от лицето му.

Дори по време на прилив, когато водата е доста по-дълбока и прътът, с който придвижва лодката, потъва почти целият преди да достигне дъното. При отлив пък става съвсем плитко и дъното на лодката опира в коралите. Случва се и да заседне в рифа и тогава следва дърпане на ръце до брега. 

До останалите бунгала има дървен път над морето. За да не страдат техните обитатели от липса на обгрижване, на тяхно разположение е шофьор, който може да ги откара с електромобил до вратата.

Мързелът на Малдивите не се смята за недостатък, така че на никого няма да направите лошо впечатление, ако си поръчате шофьор за 30 метра Всички си дават сметка, че сте дошли на това място именно за да не си давате зор за нищо. Тъй че дръжте се на положение. Освен това винаги ще се намери някой, който да е още по-голям лентяй от вас, въпреки че и за това си трябва талант.

На Малдивите можеш да видиш всякакви хора. Някои ги мързи дори да плуват. Не че не могат, ама просто не им се занимава. И затова само си клечат във водата с шнорхели и маски, а рибите сами идват около тях. В това състояние мнозина изпадат в още по-тежка дилема - с един или с два месеца да удължат ваканцията си?