Майсторът на екслибриса Пенчо Кулеков често не искал пари за шедьоврите си

Пенчо Кулеков е сред световните майстори на екслибриса, популярен много повече извън България, отколкото у нас. Изкуството е наричано така заради латинския израз ex libris, който се превежда като „из книгите на” - надпис, поставян на първата страница на средновековните ръкописи и книги с добавка на името на собственика на библиотеката. В началото това обикновено са били предимно владетели и благородници. С времето знакът за собственост върху книгата се превръща в рисунка, която образно говори за интересите или професията на собственика. В наши дни екслибрисът е малка графика.

Българският екслибрис се появява преди два века и е повлиян от историческата съдба на българите - от скромни надписи на ръка, до днешните художествено оформени и прецизно изработени самостоятелни произведения на изкуството.

Пенчо Кулеков дълги години е безспорният доайен на екслибриса в България до смъртта си през окктомври 2017 г. на 93-годишна възраст. Чичо е на публициста Иван Кулеков.

Пътят му в изкуството започва като ученик на проф. Илия Бешков в специалност “Графика и илюстрация” в Художествената академия. Първите му запазени екслибриси са от 1955 г. Някои от неговите шедьоври се пазят в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, като той е автор и на екслибриса, послужил за основа на логото на Националната библиотека. 

Приживе Пенчо Кулеков разказва, че първия си екслибрис за чужбина направил по поръчка от Норвегия през 1955 г. След това един съветски изкуствовед проявява интерес към работите на Кулеков и така започва развитието му в тази сфера. Той има запазено място в световната енциклопедия на екслибриса, а и до днес в Европа работите му са част от най-богатите колекции с това изкуство.

“На много хора съм правил екслибриси, но ми беше много трудно, когато ме питаха какво да ми платят - не знаех какво да кажа. Пък и беше опасно тогава. Веднага щяха да ме попитат откъде имам тези пари. И затова, като ме питаха, аз обикновено си замълчавах. А те ми пращаха някоя книга... Чак по-късно разбрах от един мой клиент от Хамбург колко струва изработването на екслибрис там”, разказва Кулеков преди време в едно от редките си интервюта. 

Пенчо Кулеков е роден на 5 април 1924 г. в с. Хирево. През 1943 г. завършва гимназия в Севлиево, където днес в Дома на културата е разположена постоянна експозиция с негови графики. През 1955 г. завършва Художествената академия и започва работа като художествен редактор на сп. „България днес“.

През годините прави илюстрациите на множество книги, нарисувал е общо над 100 литературни произведения за деца и юноши, по-известните от които са “Умното петле” (издадена в Япония), “Приказки за слънчевата фея”, “Книга с гатанки на Дядо Пънч” и др.

През 1962 г. прави първата си самостоятелна художествена изложба, а през 1980 г. колекцията му от екслибриси е показана в самостоятелна изложба.

Според изкуствоведите графичният стил на Пенчо Кулеков следва различни източници на българската традиция, особено средновековната миниатюра, като той умело използва образи, ракурси и орнаментика в опита си да ги развие чрез съвременни графични техники.

Негови екслибриси, графики, офорти и други авторски произведения са част от богати частни колекции у нас и в чужбина.

Преди да почине, Пенчо Кулеков дарява над 250 рисунки, линогравюри и литографии на галерия “Асен и Илия Пейкови” в Севлиево, както и колекция с някои от безценните си екслибриси.