Да изкачиш осемхилядник само на ръце
Руснакът Рустам Набиев покорява Манаслу за 35 дни
Посвещава експедицията на майка си, която умира, когато той е на година и половина, след като баща му я удушава в пристъп на ревност
Преди 6 г. губи краката си, след като казарма се срутва върху него, намират го след 7 часа
След инцидента изпада два пъти в клинична смърт и 1 седмица е в кома
Най-голямата подкрепа е съпругата му Индира, от която има две дъщери, мечтаят за момче
Да изкачиш един от осемхилядниците в Хималаите само на ръце, след като си преживял две жестоки трагедии - това успя да направи руснакът Рустам Набиев, въпреки че е с ампутирани крака вече 6 години. Екстремното приключение до 8163 м е осеяно с много трудности. Експедицията му трае 35 дни и впечатляващите над 105 000 крачки с ръце. До него неотлъчно са шерпите.
Всичко започва в началото на септември, когато Рустам заедно с още няколко души отиват в подножието на Хималаите. До този момент
никой не вярва, че той ще се справи
Този връх е толкова опасен, че дори и опитни алпинисти не са успявали да го покорят, а други загиват в опит да стигнат до него.
Набиев споделя различни случки от приключението си, качвайки видеа от маршрута в инстаграм профила си. На много стръмни места той се свлича, търкаля се и е принуден да започне отново.
Пътят към осмия по височина връх в света е мъчителен. Рустам споделя тревогите си на шерпите. По време на изкачването три пъти им признава, че му е трудно, но не се отказва.
“14 септември, 14-и ден от експедицията и 3-ти, откакто сме в базов лагер на 4800 м - споделя в профила си руснакът. - Предстои ни важен ден - първо аклиматизационно изкачване до 1-ви лагер на 5800 м. Всичко е твърде огромно в Хималаите. Тук възможностите за хората са по-лоши, отколкото в други планини. Слънцето пече по-силно, бурите са по-ярки, походите - по-дълги. Всичко тук е прекомерно. Часът е 4,58.
Събуждам се от ужасен студ
Първите 5 минути не искам да напускам спалния чувал, толкова е топло и уютно в него. Но е време. Време е да се приготвя. Първото нещо, което правя, е да огледам снимките на моите близки, които са окачени над главата ми в палатката. Докосвам всеки един, пожелавам добро утро и вземам снимката на майка ми със себе си. Мама е моят ангел пазител, който винаги е с мен, където и да съм. “Подкрепата ти е много важна за мен сега, мамо, чуваш ли?”, казвам й аз. Целувам я и я прибирам в джоба на гърдите си.
В 6,20 ч. аз, Надя, Джон и двама шерпи тръгнахме на пътешествие. Обикновено хората изминават маршрута до първия лагер за 4-5 часа, но в моя случай тази цифра се умножава по 2. Чувствам се добре. Първо минаваме през камениста и скалиста пътека. Не е равномерна и постоянно трябва да държа ръцете си все по-високо и по-високо, имитирайки лицеви опори на щангите. Ръцете ми бързо се измориха. Не се подчиняваха, взех болкоуспокояващи. Раменете ми са износени. А през нощта валеше сняг и с изгрева на слънцето започна да се топи. След около 40 минути бях мокър почти до кръста. Поддържам добро темпо, решителен съм. Цялото село на базовия лагер излезе да ме види и изпрати. Всички ме снимаха с телефоните си. Оказа се, че си имам фенове, които знаят за мен отдавна. Чудя се какво им е в главите на тези хора. Какви ли мисли им идват, когато видят безкрак човек, който се опитва да изкачи една от най-високите планини на нашата планета само на ръце. И дойде ред на първото сериозно препятствие - скална стена под ъгъл от 65-75 градуса. Парапетът е фиксиран, но
как да стигнеш дотам без крака?”
На 24 септември групата за малко се връща в базовия лагер, като два дни по-късно трябва да започнат изкачването на Манаслу, което по план ще продължи 5 дни.
“От утре ще съм без комуникация, без интернет - пише Рустам на 25 септември. - Ще си събера мислите, ще махна ненужните неща от главата си и ще се настроя само за планината. Това е най-трудният ми път. Нека моето изкачване се превърне в символ за милиони хора, които да разберат, че само с действие може да се постигне резултат. Ще направя това не само за себе си, но и в името на всички нас. Господи, как виждам това от голямо значение...
Притеснен съм, много съм притеснен. Няма да е лесно, ще бъде много опасно, но съм сигурен, че и не по-малко вълнуващо. Знам, че
в следващите дни всичко може да ми се случи
и знам колко болезнен ще бъде пътят към върха. Не се страхувам. Готов съм. Всичко това може да се издържи само като действаш. Имам добър отбор с мен. Уверен съм в него. Поверих живота си на тях. Успех, мили мои! Не забравяйте, че някъде там, в Хималаите, Рустам пълзи, пълзи до върха, трудно му е, студено му е, дори може да плаче от умора, но не се предава. Той продължава да върви към върха на една от най-високите планини на нашата планета.”
И така на 2 октомври 29-годишният руснак става
първият човек в света, изкачил осемхилядник само на ръце
“Малцина вярваха в това, но аз го направих - вълнуваше се Рустам. - На 2 октомври 2021 г. в 10 ч. стоях на върха на Манаслу, 8163 м. Написах нова страница в историята на съвременния алпинизъм. Посвещавам това изкачване на паметта на майка ми. Искам да кажа огромно благодаря на моя екип, без който нямаше да постигна този резултат. Сега в интернет има много слухове, че са ме носили на ръце там. Ясно е, че тези хора далеч не разбират какво е алпинизъм, където е невъзможно чисто физически да се носи човек на такава височина с тегло над 50 кг. Но всеки има право да мисли каквото си пожелае.
Спомням си каква радост и облекчение изпитах, когато всичко свърши и слязох в базовия лагер. Исках да бягам, сякаш да избягам от целия този сняг, студ, височини, защото бях уморен. Уморен от изкачването, уморен от път. Нашата експедиция продължи 35 дни. Отне ни 5 дни, за да стигнем до ключовия изход и да щурмуваме върха.
Спуснахме се обратно за 24 часа
Изчисленията му показват, че е вървял на ръце около 50 часа - 35 км, “като направих повече от 105 хиляди удара с пикела”. Това изобщо възможно ли е? Как издържах всичко това? Откъде толкова сила? Задавам си тези въпроси. Почти никой не вярваше в този проект. Всички бяха скептични особено професионалните катерачи.
Осъзнаването дойде едва през нощта, когато слязох в базовия лагер. Не можех да спя, защото смилах всичко, което ми се случи. И в един момент просто се разплаках. Сгушен в поза на плод, плаках половин час и не можех да спра. Изхлипах, сякаш най-ценното ми беше отнето... ридах и ахках. Случи се от само себе си. Всичко, натрупано през тези дни, избухна. Това изкачване беше титаничен труд. Но не съжалявам, защото това беше само моят път, който можех да изживея и да усетя всеки сантиметър от него.”
Рустам се шегува, че тази експедиция му е помогнала и за свалянето на килограми. За 39 дни е отслабнал с 12 кг.
Изкачването на Манаслу направи руснака още по-силен, въпреки че съдбата му изобщо не е лека. Той е роден на 12 май 1992 г. в село Чекмагуш, разположено на 112 км от Уфа. Когато е на година и половина, майка му умира, удушена от баща му в пристъп на ревност. До 7-годишна възраст Рустам смятал леля си за своя майка, която го взела на приемна грижа. Този период оставя траен белег в живота му, но не го сломява.
В училище Набиев се занимавал със спорт. Тренирал лека атлетика и вдигане на тежести.
Още от малък Рустам мечтаел да стане военен и успява.
През 2015 г. полага клетва,
а ден по-късно отишъл на служба в армията на военновъздушните сили. За нещастие 242-рият въздушен тренировъчен център в казармата в град Омск, където се намирало 23-годишното тогава момче, се струтва. 24-ма от войниците губят живота си, а Рустам прекарва 7 часа под развалините. Това са най-тежките мигове в живота му. Въпреки че утешавал другарите си, стенещи от болка, той смятал, че ще умре и най-накрая ще се срещне с майка си.
Като по чудо, след като е изваден от руините, Набиев оцелява, но два пъти изпада в клинична смърт. 1 седмица е в кома. Налага се краката му да бъдат ампутирани.
Когато се събудил в московската болница, осъзнал, че 12 юли 2015 г. -
денят на инцидента, е вторият му рожден ден
С още по-голяма изненада видял, че в стаята до него седи приятелката му Индира. Руснакът й предложил да се разделят, защото оттук нататък нямало как да води пълноценен живот. Тя обаче му обещала, че докрая на живота си ще бъде до него, а той й признал, че преди инцидента смятал да й предложи брак.
След като излиза от болницата, пада на колене с двете си протези и я моли да се омъжи за него. Тя веднага приема, а плод на любовта им са двете им дъщери София и Амина.
Всъщност Рустам признава, че Индира го е спасила от депресията и му е помогнала да се избави от тази трагедия.
Днес Набиев играе хокей
на лед и пише в блога и в инстаграм профила си, където дава стимул за живот на хора, изпаднали в подобна ситуация.
Въпреки че се отказа от така желаната си професия в армията, след като се възстановява напълно от инцидента, руснакът решил, че новата му цел е да покори осемхилядник на ръце. И успя. Сега мечтае да построи къща за семейството си и да му се роди син.
Коментари