Спонсорите на Колумб научават за изстъпленията му и го вкарват в затвора

Освобождават го, но го лишават от всичките му титли.

За беда на Христофор Колумб основните му спонсори крал Фернандо Арагонски и кралица Исабела Кастилска научават за безчинствата му в Новия свят, за сексуалното робство, за екзекуциите без съд. През 1499 г. нареждат на откривателя да се върне в Испания. Някои от обвиненията са били скалъпени от негови врагове, но

мореплавателят

признава пред краля,

че много от тях са верни. Така е свален от поста губернатор.

Всъщност кралят и кралицата на Испания финансират първото пътешествие на мореплавателя, след като няколко други владетели му отказват – португалският крал, генуезкият и венецианският дож. Цели 7 години той не може да намери пари, за да открие път към богатите Западни Индии, както наричали тогава Далечния изток. Те се славели със златото и подправките си.

Трябвало да се пробва да се стигне дотам по море, тъй като Османската империя контролирала търговията в Близкия изток и не позволявала на европейците да преминават.

За да може да тръгне на път, през 1485 г. роденият в Генуа откривател търси финансиране първо от португалския владетел, тъй като в края на XV век Португалия е водещата морска сила. Тя

надминава арабите в търговията с роби

и подправки. Лисабон освен това е лидер в географските открития и експедициите извън Средиземно море, започнали в началото на същия век.

Крал Жоао II, наричан Съвършения принц или Тиранина, отказва. Той е прекалено зает със страховете си, че аристократите му подготвят заговор след заговор. Може би не без основание, защото единственият му син Алфонсо умира при неизяснени обстоятелства малко преди Колумб да тръгне към Америка.

След като не успява в Португалия, Колумб отива да търси пари от Италия. Но и фамилия Сфорца, управляваща родния му град Генуа, му отказва. Въпреки че

там вече са отворени първите две банки

Същото се случва и във Венеция. Накрая се насочва към Испания, където тъкмо кралствата на Исабела Кастилска и Фернандо II Арагонски са се обединили чрез брака им. Двамата толкова се впечатляват от проекта му, че му отпускат 12 000 мараведи ($840) годишно, за да не търси финансиране от други държави, а три години по-късно – през 1489 г., го снабдяват с подпечатан с кралския печат документ, че има право да получава безплатно храна и подслон във всеки испански град.

За да стигне до краля и кралицата, Колумб използва познанството си с влиятелния ковчежник Луис де Сантангел и личния изповедник на Исабела Кастилска – монаха Хуан Перес.

Бъдещият откривател получава 1 140 000 мараведи ($80 000). Друг, който му помага с по-малък кредит, е търговецът на роби от Флоренция Джаното Берарди. И така един от проблемите е решен, но спънките пред Колумб не свършват.

Той не разполага

с реалистична

географска карта

и тръгва по маршрут, който е съставил сам след множество изчисления.

На екипажа никак не му било лесно да поддържа курса по заповедите на капитана. На моменти корабите "Санта Мария", "Пинта" и "Ниня" попадали в морски бури и се отклонявали от навигацията, която им подавал той.

Моряците, с които тръгва, първоначално били ентусиазирани, че ще забогатеят. Но след дни наред в открито море започнали да се обезверяват. Някои били обзети от страх, че ще бъдат нападнати от морски чудовища, които ще потопят корабите и ще ги погълнат. След четири седмици, в които виждали само морската шир, сред откривателите започнал да назрява бунт. Обвинили Колумб, че ги води на сигурна смърт.

Поставили му ултиматум да се върнат обратно. За да потуши недоволството, капитанът предложил щедра награда на първия, който види суша. И не след дълго – на 12 октомври 1492 г., един от моряците – Родриго де Триана, извикал: "Земя". Спорно е кой е островът, до който са стигнали. Най-разпространено е мнението, че става дума за Сан Салвадор на Бахамите.