Как Живков уреди с апартамент Стефан Данаилов след "На всеки километър"
“Майор Деянов е тук, да му се намери жилище”, заповядва Тато на доверен човек
Първият искал да гледа пиеса с Ламбо, но той се запил на купон в Москва. Когато го открили, се троснал: Като иска да ме гледа, да ми изпрати самолет да се прибера!
“Властта флиртуваше с мен преди и след 10 ноември 1989 г. Особено в началото на филмовата ми кариера. Припознаваше ме като "свой", въпреки че си бях хулиган.” Така харизматичният Стефан Данаилов описва отношенията си с управляващите.
За разлика от сестра си той доста рядко контактувал с Тодор Живков, но и това било достатъчно, за да се
забърка в няколко комични сутуации с бившия Първи
Една от тях е, когато Тато трябвало да гледа представление в Пловдивския театър с участието на Ламбо. Тогава Мастъра изправя на нокти целия актьорски състав и семейството си, защото заминал за Русия, където приключенията го преследвали непрекъснато и той почти забравил да се прибере за важното участие.
“Всичко започва с това, че вуйчо ми заминал, за да участва във филм в Москва - споделя пред "168 часа" племенницата му Росица Обрешкова. - Нещо обаче се случило с полета и той закъснял за снимките. Решават да го заснемат отделно, но така или иначе е било планувано да стои там няколко дни. Включва се в някакво жестоко руско парти с останалите артисти, което не знам как е приключило, но известно време не са успели да ги намерят къде са се запили. Съответно всички се притеснявали, че представлението пред Живков няма как да се проведе, защото Мастъра е изчезнал и никой не може да се свърже с него. С 300 мъки обаче вуйна ми успява да го намери и му казва веднага да се прибира, защото
Тато ще дойде специално да гледа постановката,
а него го няма. Ламбо обаче отговорил: “Като Тодор Живков иска да ме гледа, да ми прати самолет”. На другата сутрин след купона обаче вуйчо се събудил и осъзнал какво е направил. Прибрал се доста бързо.”
Живков не пратил самолет на Ламбо, но винаги се отзовавал на молбите на артистите и се грижел за битовите им проблеми. Именно по този начин Стефан Данаилов се сдобива с апартамента, в който живееше до последния си миг, но срещата с бившия Първи запомня като най-притеснителната в живота си. Тази история разказва в книгата си “Романът на моя живот”.
В началото на 70-те години Ламбо вече бил известен артист благодарение на ролята си като майор Деянов в “На всеки километър”.
Със съпругата си Мария живеели в малко жилище в кв. “Изток” в София, което започнало да става тясно, когато баща му се пренесъл при тях, а синът на Мери Росен често им гостувал. Увеличаването на семейството наложило преместването в по-голям апартамент.
Популярният актьор споделил със свои приятели, че търси нов дом. Случайно един ден разбира, че режисьорът Въло Радев поискал съдействие по този въпрос от секретарката на Тодор Живков.
“Тя ми била фенка и трябвало да й се обадя - казва Ламбо. - Звъннах й преди Нова година,
за да ми уреди среща с Първия,
а тя обеща, че ще ми помогне.”
Актьорът и съпругата му посрещат празниците извън София. Прибират се на 2 януари и с влизането в апартамента телефонът иззвънял.
“Оказа се, че ме търсят от кабинета на Живков. Ошашавих се - допълва Данаилов. - На другия ден се запътих към важната среща - изтупан, с прическа.
От притеснение обърках входа и тръгнах да влизам в ЦК откъм страната на БНБ. Когато стигнах до кабинета на Първия,
влязох и го видях да седи зад огромно бюро
От стрес вместо да кажа: “Честита Нова година, другарю Живков!”, се изцепих: “Честита Нова година, другарю Тодоре.”
Настъпва неловно мълчание, но след това Живков се засмял и поканил Ламбо да седнат край малка масичка пред бюрото.
“Понечих да си разкопчая сакото и едва тогава забелязах, че копчетата ми са закопчани накриво - спомня си Ламбо. - Това беше от нерви. Живков директно ме попита какво искам. Обясних му за жилището. Той натисна някакво копче и повика другаря Тинко Воденичаров, един от най-доверените му съветници в онези години.”
Когато Воденичаров влязъл в кабинета, Живков с усмивка наредил: “Гледай, майор Деянов е тука. Я да се намери едно жилище за него и семейството му.”
“Пихме кафе и си тръгнах - обяснява актьорът. - Не помня колко време съм прекарал в кабинета му. За мен тази среща мина като миг. Никога не съм се притеснявал толкова. На излизане се погледнах в огледалото и видях, че от напрежение са ми избили пъпки на лицето.
Живков се държа добронамерено и свойски,
бързо реши проблема.”
Благодарение на реакцията му, Ламбо и Мери стават съседи на Въло Радев, Доротея Тончева и Стефан Цанев.
Облагите за артистите обаче са прекратени, когато свалят Живков от власт. Тогава Мастъра приел всичко на шега. Във фаталния ден Стефан Данаилов получава съобщение от Градския комитет на БКП, че трябва да присъства на важен пленум, защото бил партиен секретар на Народния театър.
“Подготвих се да отида отново в големия салон на Централния дом на Народната партия (старото име на Военния клуб в София - бел. ред.) - спомня си Ламбо. - Там вече ни бяха събирали два пъти, без да съобщят какво се случва по върховете на партията. Не си спомням точно кога ни поканиха вътре, или разбрахме от телевизията, че Живков е подал оставка.”
Като спомен му остава историческият момент с репликата на президента Петър Младенов: “Най-добре е танковете да дойдат”.
“Не можех да повярвам, че ще се стигне до сблъсъци
- допълва легендарният актьор. - Тогава бях в парламента, а народът се трупаше пред сградата. Все още възприемах всичко на шега и не можех да повярвам какво се случва. Дори се обадих от един стационарен телефон на Мери и й казах: “Донеси пушката, че тук става голям майтап!” Един познат от УБО обаче мина и ме предупреди: “Ламбе, работите са много сериозни!” Помислих си: “Егати, докъде я докарахме”.
Малко след 10 ноември 1989 г. Стефан Данаилов се разделя и с поста си на партиен секретар, но не заради падането на Живков. Причината е жесток скадал в Народния театър, където колегите му се нахвърлят срещу него. Разделят се на сини и червени, а доскорошните му близки приятели му обръщат гръб.
Ламбо приема тежко предателството, но той до края остана широкоскроен и прости на колегите си.
Коментари