Албер Камю: „В дълбините на зимата най-накрая научих, че в мен живее непобедимо лято”

28 December 2021

Теодора Шопова

Писателят и носител на Нобелова награда Албер Камю се откроява преди всичко с начина си на възприятие на живота. В своите книги той оставя ясни примери за еволюцията на персонажите според личността им. Може да видим как всеки от нас се отразява в тях.

Албер Камю е признат с хуманистичната си литература. Повлиян от философията на Ницше, той поставя специален акцент върху абсурдността на човешкото състояние, стремейки се да донесе осъзнатост и перспектива чрез своите литературни произведения.
Албер Камю и неговата екзистенциалистическа мисъл
Наличието на екзистенциализъм в мислите на Албер Камю е силно изразено във всички негови литературни произведения. В най-известните си произведения, като „Чужденецът”, „Чумата”, „Митът за Сизиф”, авторът разкрива своите най-дълбоки опасения, с отразяваща и ясна философия на човешкото съществуване.

Той ни говори в своите произведения за духовната криза на нашата епоха. Той я разглежда през контекста на религиозен, политически и художествен израз. Предлагайки ни своите философски идеи, своите нови измерения за това как може да се справим с проблемите, които ни притесняват.

По неговите фрази може да видим какви са били големите му размисли и притеснения. Камю ни оставя литературно наследство, за да се осмелим да се погледнем. За да може да се видим с нашите нещастия, мании, добродетели, измами и умения. В този подбор на фрази ще анализираме някои от най-характерните.

1. „Да не те обичат е просто нещастие; истинският позор е да не обичаш"
В тази фраза той проявява силата и пълнотата, заложени в акта на любовта. Доказателство за тези, които са преживели несподелена любов, че това, което са почувствали, си струва цялата преживяна болка, независимо от скръбта.
В самия акт на любов може да видим себе си, с тази способност да се възхищаваме на друго същество в цялата му красота. Да му се възхищаваме чрез гледка, която надхвърля рационалността. Всеки, който е изпитвал това чувство, макар и разочароващо, ще знае, че е за предпочитане да го е почувствал, отколкото да не е. Това е нещо толкова ценно, което се генерира в нашето същество, без друго намерение освен да обичаме.

2. „Всеки път, когато човек е окован в света, ние сме оковани с него. Свободата трябва да бъде за всички или за никого“
Фраза с хуманистична същност. Той заявява, че свободата не може да съществува, докато все още има един човек на този свят без нея. А получаването на нашата свобода в резултат на загубата й от другите е нечовешки акт.
По този начин Камю претендира за състрадание и солидарност, за да може всяко човешко същество да придобие едни и същи права. Да се знае, че той е против малцина да получат тези права за сметка на това други да бъдат ограбени.
3. „Човек има две страни: той не може да обича, без да обича себе си“
Много философи и велики мислители ни показват тази идея. Идеята, че не е възможно да обичаш, без да обичаш първо себе си. Тя се основава на идеята, че може да дадем само това, което имаме, и любовта не е изключение. Безспорно е, че това усещане е резултат от това, което сме в състояние да дадем.
Ако сте способни да култивирате собствената си любов, да осигурите грижи и внимание за себе си, в този момент ще създадете необходимите условия, за да може да дадете това чувство на другите. Въз основа на това, което сте, и от искрената любов, която сте породили.

4. „В дълбините на зимата най-накрая научих, че в мен живее непобедимо лято“
Надеждата е в нас, в нашето отношение и перспективата, която сме способни да възприемем във всеки един момент. Когато мислим за себе си като за успех и притежание, ние поставяме ценността си извън себе си.
Лесно и предсказуемо е този тип повърхностна стойност да бъде кратка и краткотрайна. И че рано или късно ще бъде податлив на унищожаване. Когато основаваме ценността си на това, което сме, приемайки своите трудности и страхове, ние по този начин се научаваме да разчитаме на себе си за всяка скръб и разочароващ проблем.

5. „Истинската щедрост по отношение на бъдещето се състои в това да дадете всичко на настоящето си“
Знаем, че всичко, което сме, се основава на настоящия момент. По този начин това натрупване на моменти е това, което изгражда нашето бъдеще. Ние сеем всеки момент, за да може преживяването да разцъфне и така придобиваме уроците си.
Да отдадете всичко на настоящия си момент се състои в това да направим каквото може в този момент. Винаги според това, което искаме. Така изграждаме съдбата си, фокусирайки се върху всяка ситуация, опитвайки се да дадем най-доброто от себе си. Това, което живеем в момента, е следствие от наученото и отношението, което прибавяме към всеки наш опит.