Ето кое свързва Жан Виденов и Иван Костов

Случайност изстрелва на върха и двамата

В последния момент се освобождават места в листите и на двете партии

Левият политик замества Велислава Дърева, а десният - починалия местен лидер на Зелената партия

Hай-хулените премиери на България - Жан Виденов и Иван Костов, влизат в политиката благодарение на случайността. Нито един от тях не фигурира в първоначалните планове на партиите си. Не са включени в групите, на които ще се разчита да управляват. В последния момент преди регистрацията на кандидатите за депутати във Великото народно събрание през 1990 г. противниците са включени в списъците съответно на БСП и СДС.

Имената им не са особено познати на широката публика, когато внезапно се освобождават места в пропорционалната листа на БСП и за мажоритарен кандидат на СДС.

Година по-късно кариерите им вървят стремглаво нагоре

Жан Виденов оглавява червената формация, а Иван Костов е финансов министър в кабинета на Димитър Попов. А после знаем, че бяха последователно министър-председатели.

Но преди това - в драматичната 1990 г. в редиците на червените се води епична битка между консерватори и социалдемократи за бъдещето на левицата, включително и за хората, които ще попаднат в Народното събрание. В последния момент преди регистрацията журналистката и дисидентка Велислава Дърева се оказва извън листите.

В свое интервю от пролетта на тази година бившият премиер, който се опита да се върне в политиката, заявява, че Алтернативното социалистическо обединение (АСО) в БСП е

оттеглило Дърева по непонятни причини

Пловдивчанинът намеква, че са искали да провалят партията по този начин. Според журналистката обаче фактите изглеждат другояче.

"Имаше натиск от страна на Виденов да не съм в листата. Нас, от неформалните дружества, ни възстановиха в БКП още на следващия ден след 10 ноември с решение на Политбюро.

Някой преподреди листата. Не знам кой

и защо", коментира Велислава Дърева пред "168 часа". Тя разказа как още преди съставянето на списъците АСО е обсъждало с председателя Александър Лилов опцията да се явят отделно от БСП с цел да привлекат повече гласове, а после да сформират коалиция. Стратега обаче бил против, не вярвал, че това ще доведе до победа. Искал неформалите и младежите да предложат свои кандидатури.

"Издигнаха ме мен, но тази идея не беше уважена. Виденов не беше съгласен да съм депутат. Това стана ясно още веднага след 10 ноември на окръжната конференция в Пловдив. На нея се избираха делегати на 14-ия конгрес на БКП - добави Велислава Дърева. - Мен също ме предложиха.

Тогава Жан стана и ми зададе два въпроса. Първият беше колко от хората в тази зала ненавиждам, а вторият - от коя страна на барикадата съм на Кръглата маса. Аз казах, че тези хора не ги познавах и

нямах основание

да ги мразя или обичам,

те са мои другари. А Кръглата маса не е барикада, тя затова е кръгла, няма две страни.

Освен това в тези разговори срещу мен като представител на Клубовете за подкрепа на гласността и преустройството стоеше председателят на Окръжния комитет на БКП, чийто член бях, и с него си сътрудничим великолепно. Тогава Пантелей Пачов (въпросният председател - б.р.) стана и потвърди, че казвам истината, че сме подписали чудесен документ. Така конференцията ме избра за делегат на конгреса. Но после останах извън листите за Велико народно събрание."

Така мястото се овакантява. Според бившия премиер ситуацията е била извънредна и не е имало време да се свикват нови събрания и издигане на следващи кандидати. Местният председател Пантелей Пачов лично предложил празната позиция да заеме Жан Виденов, който е известен с хардлайнерските си изяви.

Той е активен по партийните форуми, бил е шеф на Окръжния комитет на ДКМС. Не пропуска да разкритикува реформаторите в партията. Докато в началото на 1990 г. в БКП се води спор дали да се разпуснат организациите по месторабота, завършилият в Москва бъдещ лидер на БСП се изказва против тази идея на пленум на Висшия съвет. По думите му била антидемократична и неприемлива за повечето от българските комунисти. Както знаем, в крайна сметка това мнение не се налага и компартията разформирова структурите си в предприятията.

Въпреки че залага на губеща позиция,

заради твърдите си възгледи, които кореспондират на множеството

в партията му, Жан Виденов влиза в парламента. Макар че преди това е декларирал, че няма да заеме щатна държавна или партийна длъжност.

Докато текат борбите в БСП, в СДС също обсъждат кандидатите за депутати. За разлика от червените там няма различни крила и течения, но има отделни формации, всяка от които смята, че заслужава повече избираеми места в парламента. Една от най-влиятелните към началото на демокрацията е Зелената партия.

Дни преди регистрацията на листите умира нейният регионален председател Здравко Савов, който се очаква да стане депутат. Вече са направени плановете кои ще бъдат в парламентарната група, а тази позиция е за квотата на Зелената партия. Затова предоставят правото на зелените да попълнят списъка със свой кандидат.

Ръководството предлага Иван Костов като икономически експерт, въпреки че формално той не е член на структурите на екозащитниците. Идеята да го вземат е на Любомир Иванов, който впоследствие ще стане депутат във ВНС, вицепрезидент и председател на Атлантическия клуб.

Лидерът Александър Каракачанов не възразява. В същото време бъдещият премиер вече е

оформил около

себе си кръг от икономисти

За него разказва в спомените си Желю Желев. В първите дни след 10 ноември "приемал" в сладкарница "Пролет" до Софийския университет. При него дошъл Иван Костов с идеята да помогне на СДС с екип, техника и база данни срещу заплащане. Желев отговаря, че съюзът е беден като църковна мишка и не може да плати. Сделка няма.

Очевидно обаче основателят на ДСБ от самото начало има амбиции да влезе в политиката. Той публикува статия във в. "Работническо дело" на 30 ноември 1989 г. под заглавието "Никаква отсрочка". В нея се говори, че е необходима "силна държавна власт, която да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите". В книгата "Как се става министър в България" колегите от "24 часа" разкриват, че Костов се е опитал да влезе в групата на БКП на Кръглата маса през 1990 г. Андрей Луканов го срязал, че имат професори и доценти и не им трябват асистенти.

Все пак успява да стане експерт към КНСБ заедно с екипа си: проф. Любен Беров, Стоян Александров, Венцислав Антонов, Свилен Първулов, Емил Хърсев и други – общо 11 души. Това пише покойният председател на профсъюза проф. Кръстьо Петков в сборника си "Как създадохме КНСБ, историко-социологически очерк". Сътрудничеството им продължава няколко месеца.

При следващия си опит да влезе в политиката

бъдещият лидер на СДС и ДСБ успява

- през юни 1990 г. той е мажоритарен кандидат в пловдивския квартал "Кючук Париж" за Великото народно събрание. И буквално помита противника си от БСП Анжел Вагенщайн. Пловдив и до днес, повече от 31 години по-късно, не позволява червена доминация нито като брой депутати, нито като брой общински съветници, а кмет не са имали от началото на демокрацията.

Така парадоксално именно от града под тепетата тръгва кариерата на най-крайните в идеологическите си пристрастия премиери на прехода - Жан Виденов и Иван Костов. И двамата вече приключиха политическото си участие. Единият се опита да се реабилитира през пролетта, но безуспешно, а другият коментира от позиция на анализатор процесите и е обикновен член на своята партия ДСБ.