Доскоро у нас сироп от агаве можеше да се намери само в биомагазините, но вече се предлага и в супермаркетите.
Здравословният подсладител придобива все по-висока популярност сред потребителите, като замества меда и захарта в ежедневното хранене.
Употребата на сироп от агаве се нарежда на челно място заедно с други предпочитани естествени подсладители като медената билка стевия и кленовия сироп. Вкусът му е фин и неутрален, но медиците препоръчват да се използва икономично заради високата сладост. Течността е подходяща за подслаждане на напитки, десерти и всякакъв вид печива.
Ацтеките първи открили агавето и го нарекли "дар от боговете". Растението е подобно на кактус и обитава отдалечени тропически и пустинни райони на Мексико, където от древни времена е ценено като подсладител. Агавето е с месести листа, разположени като розетка, и много прилича на алое. Съществуват около 200 вида, които обитават Цетрална Америка, но само от няколко се извлича нектар. Един от най-използваните видове е синьото агаве, от което се прави и текилата. За производство на нектара се използва сърцевината на растението, като полученият сок се филтрира и хидролизира.
Извлеченият сироп е особено ценен заради високото си съдържание на фруктоза
и е вкусна алтернатива на бялата захар. Цветът на сиропа може да варира между светло и тъмнокафяв, като от това зависи и вкусът му. Светлият е с неутрален, докато останалите два имат от лек до по-силно изразен карамелен вкус и аромат. Те са и по-малко сладки. Съществува и "суров" агаве сироп, за чието производство се използва ниска температура и е подходящ за приготвяне на сурови десерти.
Нектарът от агаве се използвал успешно още преди хиляди години за подслаждане на различни храни и напитки.
Наричали го "медена вода", защото бил по-сладък от меда и с далеч не толкова гъста консистенция. Сиропът от агаве е 1,5 пъти по-сладък от захарта, с нисък гликемичен индекс и се усвоява изцяло от организма. Векове след като растението агаве е открито, става ясно, че съдържа субстанция, която успешно се бори с остеопорозата и стимулира производството на хормон, който регулира нивото на инсулина в кръвта.
Нектарът от агаве е изключително подходящ не само за вегани и за вегетарианци, а и за всички, хранещи се здравословно. Неговият най-голям плюс е, че се разгражда бързо и лесно.
Сиропът от агаве не ароматизира ястията, в които се слага. Нещо, което се наблюдава при кленовия сироп и меда.
Приема се като заместител на меда от хората, които имат алергия към него. Агавето е изключително подходящо в сурови десерти, шейкове и други напитки, тъй като от него е необходимо малко количество за подслаждане.
Сокът от растението съдържа и вещества, които предпазват от рак на дебелото черво.
Сиропът от агаве губи полезните си свойства след ферментация и предозиране. Високото му съдържание на фруктоза може да доведе до редица заболявания. Освен това повишената употреба на фруктоза може да ускори процесите на стареене на клетките и да доведе до загуба на минерали като калций, желязо, цинк, магнезий и други. За това лекарите препоръчват умерена консумация на подсладителя. Употребата на 15 до 50 грама от заместителя на захар на ден е здравословна.
Агаве нектарът не бива да се приема безконтролно в големи порции наведнъж. Високото му съдържание на фруктоза може да предизвика болестни състояния много по-лесно, отколкото глюкозата, тъй като глюкозата
метаболизира във всяка клетка от тялото, а фруктозата само в черния дроб.
Отрицателните страни на сиропа са много, също както и положителните. По света течният подсладител е високоценен и използван най-вече от вегетарианците и хората, спазващи здравословен начин на живот. Наблюдава се и тенденцията редица признати сладкари да заместват захарта в десертите си с мед, кленов сироп, стевия или сок от агаве. Продукти, наложили се на пазара като полезни и произведени по органичен начин.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/
Коментари