Операция „Бернхард”

Как Хитлер се опита да банкрутира Англия с фалшиви лири и скромното участие на фалшификатора от български произход Соломон Смолянов с неговите идеални долари менте

Кажете на Мусолини, че аз никога няма да забравя това, никога, никога!“ екзалтирано повтаря Адолф Хитлер след безпроблемното присъединяване на Австрия към Германия, постигнато донякъде благодарение на тайното одобрение на италианския диктатор през 1938 година. За да докаже, че не е забравил обещанието си, пет години по-късно Фюрерът ще направи всичко по силите си, за да освободи от плен сваления чрез преврат Бенито Мусолини.

На 24 юли 1943 година, принуден от Дино Граси и граф Чано за пръв път от началото на войната да свика Големия фашистки съвет, Дучето получава вот на недоверие и на следващия ден по време на аудиенция при краля Виктор-Емануил III e арестуван от карабинерите и откаран в неизвестна посока.

Така започва операция „Айхе“ (Дъб), една от най-заплетените авантюри на Втората световна война. Хитлер възлага на оглавяващия отдел „Саботажи“ капитан от СС Ото Скорцени да освободи Мусолини час по-скоро, без да жали средства.
Да се открие местонахождението на пленника не се оказва сложна задача. Срещу сто английски лири един карабинер свързва агентите на Абвера (Военното разузнаване и контраразузнаване на Райха) със своя началник, който на свой ред срещу хиляда ги насочва по правилната следа, осведомявайки ги, че в операцията по криенето са въвлечени морски офицери.

От там германците продължават по горещата следа, подплатени с още лири, благодарение на които шефовете на пристанищната милиция (своеобразна формация на италианската фашистка милиция) в Генуа и Неапол разкриват, че Мусолини е държан под арест на остров Света Магдалена.

Същевременно недоверчивият към усилията на Абвера шеф на Гестапо Хайнрих Химлер организира собствена операция под кодовото название „Марс“ за локализиране местонахождението на затвора.

За целта той

събира от всички

концентрационни лагери

известни гадатели,

ясновидци и вещери,

попаднали там след мистериозния полет на техния покровител Рудолф Хес до Англия. На позналия е обещана свобода и сто хиляди райхсмарки. Около четиридесет почитателя на окултното са събрани във вила край Ванзее където в комфорт и изобилие на храна след лагерните лишения се впускат в езотерично дирене. Радващи се на неочаквания си късмет, те били готови за дълги търсения. Контраразузнаването на Райха обаче няма време за губене и
насила отваря третото им око.

С помощта на шефа на вилата убеждава един от затворниците с тайнствен вид да покани Химлер в своята стая. Там чрез клатещ се над карта на Италия отвес и мистериозни потрепвания над група острови, намиращи се между Корсика и Сардиния, шефът на Гестапо получава нужното му потвърждение – Мусолини е затворен във военноморската база на о. Магдалена. 

Пътят на Скорцени към героизма е открит. Той смело се хвърля в самолет „Хайнкел 111“ за да направи оглед на средиземноморския остров, по време на който претърпява авария и пада в морето, оцелявайки като по чудо. Няколко дни по-късно на 26 август, когато групата на диверсанта с бързоходни катери напада пристанището, е прекалено късно. Началникът на охраната, разтревожен от новината за авариралия наблизо немски самолет, е преместил затворника неизвестно къде. Следва

нова порция щедри подкупи

с английски лири, за да бъде

открита новата тъмница

на сваления диктатор

– непристъпния хотел „Кампо Императоре“ високо в планината Гран Сасо. Немските десантчици използват девет парапланера, за да кацнат на върха и освободят Мусолини без нито един изстрел. Едрият Ото Скорцени се натъпква заедно с Дучето в малък свързочен аероплан, нетърпелив да достави скъпата стока на Хитлер. Претоварена, машината едвам успява да излети, разминавайки се на косъм с насрещния хълм. Бенито Мусолини намира смъртта си две години по-късно, обесен надолу с главата и увиснал на месарска кука, а Скорцени поема пътя на легендата за безстрашния командос на Хитлер.
Следващата история, дискретно свързана с британските лири от операция „Айхе“, се развива две хиляди километра на изток от Гран Сасо, в Анкара. Там намираме един от най-значимите шпиони на Втората световна война – Елиас Базна или агент Цицерон. Слуга на английския посланик в Турция, косовският албанец Базна снабдява от октомври 1941 г. германците с безценни сведения (измежду които точните дати на бомбардировките над София).

Шпионин се става, защото си идеологически зависим, защото си шантажиран или защото си алчен.

Мотивите на агент Цицерон

са от третия вид. Той получава

общо 300 000 английски лири

от Абвера за услугите си.

Съществуват множество версии, както във всяка подобна история, за ролята на Базна и броя разузнавания, на които служи, но едно е ясно – дейността му не му носи щастие. Иронично, когато след войната той решава да заживее в охолство, се оказва, че парите му са фалшиви. През всичките години германците са се отплащали за услугите му със същите лири, с които са заплащали на италианците, търсейки Мусолини.

Какво е общото в двата случая? Много просто – всички английски лири в двете истории са фалшиви. Не просто фалшиви, а по германски педантично фалшиви. Толкова са добри, колкото е способна да ги направи една тоталитарна държава като Третия райх.
Идеята за изработването им се появява в началото на Втората световна война, когато англичаните провеждат акция за хвърляне от самолети на фалшиви талони за храна в желанието си да провалят немската система за снабдяване на населението.

Въодушевен от новаторската мисъл, началникът на техническия отдел на IV управление на РСХА (Главното управление за имперска сигурност) Алфред Нау­йокс предлага на шефа си Райнхард Хайдрих Англия да бъде залята с фалшиви британски лири, и то в количества, способни да нарушат паричния баланс на Острова. Банкнотите могат да бъдат разхвърляни със самолет или вкарани чрез неутрални страни. Докладват идеята на Хитлер, който се съгласява неочаквано бързо. Отхвърля единствено предложението за производство на фалшиви долари с аргумента, че Германия не е във война с Америка. Операцията се възлага на майора от СС Бернхард Крюгер и тя получава семплото име „Бернхард“. 

Енергичният майор

събира в концентрационния

лагер Захсенхаузен всички

налични фалшификатори

от Централна и Източна Европа.

Свежата сбирщина престъпници получава неочакван шанс за оцеляване, за което се отплаща с ентусиазиран труд. Отношението към тях е отлично и след края на войната затворниците свидетелстват в полза на Крюгер и лагерната управа.

Екипът фалшификатори се изправя пред логистичен кошмар. Имат да решат три проблема: да произведат идентична хартия, да гравират клишетата за производството и да открият как се генерират серийните номера на банкнотите. Справят се великолепно. Химиците анализират хартията, откривайки наличието на нишки от особен вид лен. С големи усилия, заличавайки пътя на стоката, успяват да доставят необходимата суровина. Възлагат производството, свързано с редица предизвикателства и неуспехи, на работещ и до днес немски концерн за производство на хартия. Междувременно двама от най-добрите немски гравьори успяват да произведат неразличими клишета, което им отнема седем месеца денонощен труд. И последно, след серия от шпионски ходове успяват да се сдобият с логиката на серийните номера, превръщайки банкнотите еднакви с оригинала. Производството започва, авторите са доволни, остава да получат външна оценка за творението си. За целта изпращат в Швейцария мостри от банкнотите с фалшиво придружително писмо от Райхсбанк, в което изразяват съмнение за истинността на парите. Отговорът е окуражаващ: банкнотите без съмнение са автентични.

Германците вдигат залозите и молят швейцарците да изпратят мострите за допълнителна сигурност в Англия, откъдето получават същия отговор. 

За период от три години сто четиридесет и двамата затворници успяват да произведат 9 милиона банкноти на стойност близо 135 милиона британски лири. Сума, колосална за времето си. Германците не намират сигурен способ да вкарат подобно количество пари в Англия и се ограничават в използването им за финансиране на множество тъмни операции на РСХА, подобни на тези от началото на историята. Казват, че няма световна криминална история без българска следа.

През 1944 г., когато Германия отдавна е във война със САЩ, изработването на клишета за долари е възложено на
фалшификатора от български произход Соломон Смолянов,
чийто талант линее по немските затвори за подобни престъпления.

Сънародникът ни се справя

не по-зле от гравьорите

четири години преди него,

и пресите в Захсенхаузен

започват да бълват сред уханието

на прясно мастило американски долари.

Колко ли по-различна щеше да е родната ни история, ако на изявените печатари Георги Димитров и Тодор Живков им беше хрумнало да наченат производство на фалшиви левове, за да сринат буржоазната икономика на България?

Финалът на историята е типичен: в края на войната участ­ниците в операция „Бернхард“, натоварени на камиони, пробват да се спасят от настъпващите Съюзници. Бернхард Крюгер прекарва две години в следствието. През 50-те е съден, но оправдан благодарение на положителните свидетелства на бившите концлагеристи. Вече свободен, работи за същия концерн, произвел хартията за операция „Бернхард“. Остатъците от парите и документацията, свързана с производството са хвърлени през месец май 1945 на дъното на езерото Топлицзее, откъдето част е извадена от водолази през 1958 година. Търсенето на езерните тайни владее умовете на авантюристите до днес.

Печатането на фалшиви пари вдъхновява жадуващите бързо забогатяване от най-древни времена. Държавите преследват това деяние, обществото го осъжда, намирайки го за морално недопустимо. Занимавали ли са подобни дилеми мислите на ангажираните с операция „Бернхард“, не е ясно. след войната действията им се приемат за „военна хитрост“ и никой не понася наказание. Единствено англичаните са все пак ощетени. След като се изясняват детайлите около историята, Английската банка се принуждава да изтегли от обращение и подмени основна част от банкнотите си. Твърди се, че новаторският пример за това как държава превръща производството на фалшиви пари в национална политика, е последван в по-нови времена от някои от режимите в Близкия изток, откъдето редовно сме засипвани с прекрасно произведени фалшиви долари.

Във всеки случай историята с фалшифицираните през Втората световна война британски лири остава и до днес най-обемната и добре изпълнена операция от рода си.