Операция "Венона" - как САЩ разбиха съветския код

Последната жива служителка пред сп. "Смитсъниън": Страхувах се да се срещам с хора, можеше да са под прикритие

Операция "Венона" е секретна мисия на американските служби от 1943 до 1980 г., с която разбиват кода на КГБ и научават кои са високопоставените съветски агенти във Вашингтон. В рамките на този проект се разбира, че Юлиус и Етел Розенберг са предали тайните на атомната бомба на СССР и затова са екзекутирани през 1953 г. (На днешната дата преди 83 години - на 28 януари 1939 г., Алберт Айнщайн съобщава, че новооткритият елемент уран може да се използва за мощен източник на енергия и води до създаването на атомната бомба.)

Благодарение на работата на екип, съставен почти изцяло от жени, са разкрити и други агенти на Москва по време на и след Втората световна война, между които британецът Ким Филби и бащата на американската финансова система Хари Уайт. Работата е толкова секретна, че няма доказателства дали президентът Хари Труман е знаел за нея, пише в свой материал списание "Смитсъниън".

До 1 януари 1943 г. американците вече са разполагали с кодовете на Япония,

Германия и останалите вражески страни. Всички съобщения, изпратени до техните дипломати, са били достъпни за службите на САЩ. Но шифърът на Съветския съюз е непробиваем, въпреки че се опитват да го разгадаят по много начини.

Получават достъп до големи количества зашифровани съобщения от и до Москва, благодарение на факта, че Федералната комуникационна агенция конфискува незаконните радиопредаватели в съветските консулства в САЩ.

Но тези съобщения са трупани в дървени шкафове, без да знаят какво се крие зад тях. Именно с тази цел е създадена програмата "Венона", която да разучи секретните телеграми, които Москва изпраща до мисиите си по света. Операцията е под шапката на Службата за разузнаване на сигнали, която е към армията и Националната агенция за сигурност.

Днес е останала само една жива жена, работила по този проект.

99-годишната Анджелин Нани, която е имала достъп до съобщенията на Сталин,

разговаря с екип от "Смитсъниън". Разказва, че шпионската структура се намирала в Арлингтън, Вирджиния, само на 7 км от Вашингтон.

Когато през 1995 г. материалите по "Венона" са декласифицирани, в публичното пространство излизат имената на лингвиста Мередит Гарднър, който дешифрирал имена и думи, и на агента на ФБР Робърт Ламфър. Но никой не споменава за звеното, където е направен математическият анализ.

Повечето от работещите в него са жени, съвсем обикновени на външен вид.

Било им е забранено да говорят

със семействата и приятелите си за естеството на труда си. Дори и днес, разказвайки за кариерата си, Анджи Нани се притеснява:

"Все още не знам дали мога да ви помогна", заявява тя. Но заедно с колегите си е била наясно с

едни от най-големите тайни на шпионажа

по време на Студената война. Когато през 50-те и 60-те години Съветският съюз научава тайните на американските оръжия, тези жени са едни от малкото граждани на САЩ, които знаят каква е истината.

Повечето били неомъжени. "Страхувах се да се срещам с хора, защото не знаех кой е насреща. Можеше да е съветски агент. Притеснявах се дори да ходя на църква", разказва Нани, която е с италиански корени.

Работата й налагала години наред да се връща към един и същи код, разсъждавайки върху имената, обмисляйки всеки детайл отново и отново. В екипа имало и мъж, който знае руски - Ленард Зубко. Той заедно с шефката Джин Грабил започват да сортират съобщенията не само по дата, но и по "лента" - комуникационната верига, по която са изпратени.

В това отношение

голяма помощ им оказват прехванати съобщения от Финландия,

която е нападната през 1939 г. от Съветския съюз. Северната страна разгадава, че в съветските шифри има определени индикатори или специални номера, които подсказват какви кодови книги са използвани при компилацията. Финландците предават своите знания на съюзниците си японците. А тъй като в Арлингтън Хол четат японските доклади, САЩ разбират как да разбият кода на КГБ.

Така става ясно, че Москва използва 5 комуникационни системи. Първата е най-обемна и е свързана с търговията със САЩ чрез програмата "Заем-наем". С нея Вашингтон доставя на съюзниците си през Втората световна война боеприпаси, техника, храни и стратегически суровини.

Втората система била свързана с редовната дипломатическа комуникация.

Останалите три били шпионски системи -

ГРУ или военното разузнаване, военноморското разузнаване и НКВД, предшественикът на КГБ.

Съветските съобщения са били трудни за дешириране, защото били многопластови. Математиците е трябвало да използват кодова книга, нещо като речник, който показва четирицифрена група код. Всяка от тях отговаря на буква или дума.

За да стане още по-неразбиваемо, тези цифри са превръщани в петцифрени и са зашифровани допълнително с втора група числа, които са ключът. Те никога не са използвани втори път. Смятало се, че това прави системата непробиваема, тъй като няма как да се засече и да се сравни.

По 2500 съветски съобщения на седмица прехваща звеното, работещо по операция "Венона". В един момент бившият археолог Ричард Халън разбира, че еднократните доскоро ключове се използват втори път и това е повратен момент в работата им.

Защо Москва става толкова небрежна?

След като Германия напада Съветския съюз през 1941 г., в СССР започва криза и липсват суровини. Някой от службите решава, че ще започне да прави дубликат на съществуващите ключове към шифрите, за да пести материали. Така вече американците можели да сравняват и да разгадаят кода.

Точно с това се е занимавала Анджи Нани - да разбере кои съобщения от петте различни съветски канала имат един и същи ключ.

До 1945 г. САЩ само подозират, че СССР ги шпионира, но тогава получават доказателство колко навътре в тайните им са навлезли съветските разузнавачи. Тогава агентът на ГРУ Игор Гузенко избягва в Канада и разказва, че СССР е проникнал в проекта "Манхатън", който се занимава с разработката на атомна бомба. На разпит във ФБР руснакът разкрива кои са американците, къртици на Москва.

Вашингтон научава, че сред тях са Лочлин Кюри, помощник в Белия дом, Дънкан Лий от службата предшественик на ЦРУ, както и асистент на финансовия секретар.

Освен Гузенко САЩ получават информация и от бившата съветска агентка Елизабет Бентли. Тя дава на ФБР

107 страници с описания на шпионите в Пентагона, Белия дом

и Департамента по финанси. За всичко това обаче няма документи. И тук се включва звеното, работещо по "Венона".

Групата установява, че в съветските съобщения Франклин Рузвелт е наричан "Капитанът", американският военен департамент - "Арсенал", Държавният департамент - "Банката", проектът "Манхатън" - "Енормоз", Елизабет Бентли - "добро момиче", а "Антон" - Леонид Квашников, офицер от КГБ в Ню Йорк, който отговаря за кражбата на атомната бомба.

Лингвистът на проекта "Венона" Гарднър забелязва, че в посланията

непрекъснато се говори за агент

на име “Антена”,

а от септември 1944 г. той е прекръстен на "Либерал". Чак през юни 1950 г. ФБР разбира, че характеристиките на този агент съвпадат по много параграфи с инженера от Ню Йорк Юлиус Розенбърг.

Жена му Етел се споменава в две от съобщенията. Установяват и друго - че руснаците имат информация от високопоставен служител във военния департамент, както и в Държавния департамент. През юни 1950 г. ФБР разбира, че "Алис" е помощникът от Държавния департамент Алджър Хис. "Юрист" е Хари Декстър Уайт, който е починал две години по-рано.

Някои от имената и до ден днешен не са установени. Например

подозират, че зад “Петров” стои Лаврентий Берия,

началникът на службите в СССР, но би могло да е и неговият заместник Всеволод Меркулов.

"Много се радвахме, когато откривахме кой стои зад кодовото име или разкривахме голяма шпионска операция", спомня си Анджи Нани.

Работата е изпълнена с много стрес. Голяма част от нейните колеги изпадат в кризи. Мередит Гарднър се алкохолизира. Но Нани съхранява психиката си. "Когато излизах извън вратите, забравях за Арлингтън Хол. Само така можех да се запазя. Навън никога не сме обсъждали работата си". Колкото и да са я молили роднините, дори и след декласификацията на документите, тя не разкрива нищо.

Защото е била част от най-секретния отдел - "руският". Никой не е можел да влезе в помещението им. Достъпът е бил с най-строга секретност.

Службите са

се опасявали от съветски агенти.

И наистина - един от тях прониква зад стените на Арлингтън Хол. Уилям Уейсбанд е съветник по езикови въпроси на работещите по "Венона". Той е руснак, който впоследствие става американски гражданин. Колегите му забелязали, че имал навика да наднича над рамото ту на един, ту на друг. "Когато виждах, че се приближава, веднага прикривах това, върху което работех - разказва Нани. - Той спираше до бюрото ми и тогава му казвах: "С какво мога да ти помогна?" И той си тръгваше".

Подозрението й се оказва право в целта. През 1950 г. се установява, че Уейсбанд е агент на НКВД. Въпреки доказателствата той не е обвинен в шпионаж, за да не се разкрие секретната операция "Венона".

Интересното е, че Русия и до днес не е разсекретила архивите на КГБ по външното разузнаване от онзи период. Но през 1990 г. началникът на Първо главно управление Леонид Шебаршин признава, че СССР са имали доста добри източници на информация сред висшите военни и политически среди в САЩ.

В края на 70-те години "Венона" е на път да приключи след дешифровката на близо 3000 съветски съобщения. През 1980 г. по решение на Националната агенция за сигурност програмата е закрита, тъй като вече шпионската дейност минава на компютри.