Лазар Добрич изобретил трапеца на смъртта
Изключително амбициозен и трудолюбив, на 15 години Лазар обявява пред смаяните си родители: "Няма мога, няма не мога! Ще стана известен!" Баща му и майка му го благославят и момчето им се втурва в голямата авантюра, наречена живот.
Лазар Добрич става най-нашумелият български цирков артист, педагог и режисьор от началото до средата на ХХ в. За акробатичните му изпълнения се говори не само в Европа, но и в Америка. До опънатите големи афиши с неговото име Лазар не достига лесно.
Той е роден в софийското село Равно поле на 23 юни 1881 година. Тръгна си от този свят на 16. февруари 1970 г.
18-годишен печели стипендия за политехническото училище в Ание, Франция, но бързо го напуска и се присъединява към цирковата трупа на румънския гимнастик Димитреску. С нея прави дебют на арената на 1 октомври 1897 г. в Брюксел.
През 1900 г., на Световното изложение в Париж, артистът за пръв път прославя името на България - той изпълнява прочутото салто мортале от покрива на “Фоли Бержер” и влиза завинаги в историята на световния цирк. В берлинския цирк "Шуман", през 1905 г., Лазар Добрич играе за първи път номера си "Трапецът за смъртта", който изпълнява с изобретен от него самия уред, по-късно широко прилаган в цирковото изкуство.
До началото на Първата световна война Добрич гастролира из Европа, Азия и Северна Америка с цирковете "Барнум Байлай", "Браун", "Волнер", "Пиерантони", "Ренц", "Хамершмит", "Чинизели" и други. След войната се връща в България.
През 1919 г. с брат си Александър - цирков артист, борец и атлет, Лазар Добрич построява в София цирк "Колизеум", който съществува до 1926 г. Между 1933 и 1941 г. акробатът е редактор на вестник "Цирков глас". През 1933 г. създава и цирк "Роял-Добрич", чийто директор е до 1948 г., когато циркът е одържавен и преименуван на цирк "Родина". Лазар Добрич остава негов директор до 1956 г. Той обучава поколения циркови артисти у нас.
Разработва циркови номера, сред които "Жокейска езда", "Отвесни въжета", "Петорен трапец", "Перш", "Стълба на крака" и "Танц върху опъната тел". През 1956 г. Добрич е удостоен с най-високото световно отличие за цирково изкуство - "Сеньор".
Автор е на две мемоарни книги: " С цирка по света" и "Смъртният скок". В живота на големия цирков артист успехите на манежа се редуват с куп любовни завоевания. Неговото име е цяла епоха в световното цирково изкуство, но е записано и в списъка на големите любовници. По него примират красиви жени от всички националности. Добрич е истински Дон Жуан - галантен и шеметен. Изоставя доста нежни същества, но те го преследват, склонни на всякакви жертви и компромиси, за да си го върнат.
Преди да почине през 1970 г., Добрич признава пред своя зет Жулиан, французин, че на младини ангелът му бил слаб и не можел да отмине равнодушно жена със съблазнителна плът. А в мемоарите си пише, че от многото пътувания, пари и премеждия му остават овациите на публиката и спомените за жените, с които изпитва върховна наслада.
Първата му любовна авантюра е в Цариград. Когато пристига там с цирка на Пизи, Лазар е на 17 години. След представлението той се разхожда с приятеля си Едуард из смълчаните улици. Изведнъж невидима ръка се протяга през една ограда, дърпа го за сакото и започва да го тегли. Добрич разбира, че една млада прислужница го кани в голяма къща. Така двамата приятели попадат в невероятен дворец. Пред тях застават чудно хубави ханъми - Телгюзар и Макбуле, и на мига ги вкарват в покоите си.
Оказва се, че техният господар е стар богаташ, заминал за Бурса да отпразнува Рамазана. Зарязани сами, младите жени решават да изневерят дружно, защото се чувстват нещастни. "На разкошни кревати, потънали в червена коприна, бях с чудно хубава, слънце не видяла ханъма, обхваната от огнено желание за любов. Това не може да се нарече разврат, а най-чист спомен за душата", пише в мемоарите си артистът.
Ханъмите са очаровани от своите любовници и се мятат на вратовете им с молба да ги вземат в Европа. Тогава Лазар и Едуард си плюят на петите и бягат на пристанището. Там се качват на първия кораб, който ги откарва далече от изоставените жени.
След дълги странствания младежите попадат в цирка на Макс Волнер във Виена. Тук всяка вечер публиката се екзалтира от салтоморталетата на Лазар. А като се прибере в хотела си, той намира букетчета с любовни бележки от различни девойки. Две особено настойчиви виенчанки, Лили и Щефи, го преследват навсякъде. Девойките ревнуват една от друга, но той не иска да се обвързва с нито една от тях.
Докато Лили и Щефи се карат, Мици, дъщерята на хазайката му, една вечер нахлува в неговата стая. Лазар мисли, че сънува - Мици е патриархално девойче, което не смее да вдигне поглед към него без разрешението на майка си. Той я пита какво търси в стаята му, а тя отговаря, че иска да се омъжи за него и да пътуват заедно по света. Акробатът се чуди как да се спаси от влюбената Мици, но изненадите продължават. В това време Лили го шокира с новината, че е бременна и трябва да се оженят на всяка цена. Думите й му действат като студен душ.
Лазар не отказва пряко на девойката, но я предупреждава, че няма да остане във Виена, защото мечтае да стигне до Америка. Лили плаче безутешно и той обещава до сутринта да измисли някакво решение. Накрая двамата се разделят и Лазар същата нощ хваща влака за Букурещ. От румънската столица той праща на Лили писмо, че ще се грижи за детето, след като спечели пари. Маестрото бързо поема за Венеция, а по-късно и за Петербург.
Във Венеция е нападнат от знойната Мария, красива и наглед скромна италианка. Всяка вечер, след като приключва работата си в трупата на Димитреску, Лазар я чака в квартирата си. Любовта им се развива стремглаво. Тя го следва в Неапол и Рим. Увещава го да се откаже от цирка и да остане завинаги при нея. Младият българин и този път влиза в кожата на Дон Жуан, бяга от Мария, но в Неапол го сполетява голямо нещастие. По време на репетиции, докато прехвърча от лост на лост, една кука закача ръката му и я пробива. Следва тежка операция и дълго възстановяване.
В хотела, където си почива, се засича с две рускини, майка и дъщеря - Наташа и Лидия Желеховски. Наташа е известна дама от висшето общество, омъжена за богат граф. Самата тя на времето е била циркова актриса. Графиня Желеховска харесва Лазар за зет и му предлага да се ожени за дъщеря й. "В Италия - изповядва в спомените си Добрич, направих първата си сериозна крачка в живота. Сгодих се за младата рускиня."
Той е пленен от прямия характер и нежност на девойката. Не му харесва обаче, че майката и дъщерята непрекъснато го карат да напусне сцената и да замине с тях за родината им. Те го успокояват, че няма нужда да работи, защото графът ще му дава месечна рента от 1200 рубли. Една вечер Лазар влиза тайно в стаята на годеницата си, за да й остави цветя. На нощното шкафче вижда писмо от баща й. Прочита само няколко реда и се отказва завинаги от Лидия. Старият Желеховски пише на дъщеря си, че е по-добре акробатът да не се съгласи на брак, а за рента от 1200 рубли хич да не му споменават. Добрич напуска тайно и този хотел, и тази жена.
След една година той отива до Петербург, за да я види, но прислугата му казва, че Лидия е омъжена за офицер и току-що е родила момченце. Лазар си заминава, без да й се обади.
Вече известен, Добрич се жени за американката Едит - болна, но много красива. Тя е бивша циркова актриса и при скок счупва капачката на коляното си. Лазар я кара да стане конферансие в трупата на Димитреску. Едит е суетна и обича да играе на рулетка. Пръска всички спечелени пари за тоалети. Добрич я предупреждава, че ако продължава така, ще се разделят завинаги. С трупата отиват в Америка. Лазар оставя Едит при сестра й в Сан Франциско и продължава турнетата си из Щатите. Изключителният успех, който жъне там, му носи голямо богатство. Половината от парите си той праща на родителите си в България, а с останалите живее като волна птица. С трупата си стига до Рио де Жанейро и продължава към Нова Зеландия.
Лазар се връща в България, когато разбира, че е обявена мобилизация заради Балканската война. Той участва в нея и в Първата световна война. След това отново обикаля света и има небивал успех.
През 40-те години се установява в България и основава своя трупа. В цирка има много ученици и последователи, но никой не достига неговата слава.
Архивите мълчат по въпроса коя е майката на неговата дъщеря Лазаринка. Часове преди Добрич да почине на 87-годишна възраст, Лазаринка ражда Лазар. Прочутият български артист вижда своя внук и умира с усмивка на уста на 16 февруари 1970 година.
Коментари