Дайте това на половинката си, ще запалите отново пламъка на любовта

Хората принадлежим към общество, което не сме избрали. Общество, в което песните разказват много за това колко се обичат двама души. За това колко се нуждаят един от друг и колко идеално би било да бъдат заедно. В детските филми виждаме как принцът спасява принцесата от дракони, за да бъде НЕГОВА кралица и да живеят щастливо до края на дните си. Но къде остават свободата, независимостта и личното развитие?

Къща, кола, компютър и дори домашен любимец ви принадлежат, но не и човек. Човекът принадлежи на себе си и на собствените си преживявания. Никой няма право да ти отнема самоличността и да ти реже крилата.

Как оцеляваме в „романтичните“ отношения
През последните 200 години се утвърди романтичната концепция за любовта, която предполага да се съзерцаваме един друг и да бъдем едно същество. Любовта означава да направим дните на другия човек уникални, защото е до нас.

Срещаш някого и всичко е прекрасно. През първите няколко месеца всичко е ново. Всеки жест, всяка дума, всяко място. Не искате да се отделяте от този човек за нищо на света. Започвате да създавате динамика на двама души, където преди имаше само един индивид. Това е чудесно. Но времето минава и динамиката рискува да се превърне в потребности, по начин, при който всичко, което единият прави без другия, се тълкува като егоизъм.

Тук се крие грешката. Трябва да сме достатъчно рационални в рамките на ирационалността, породена от любовта, за да не губим свободата си. Трябва да сме наясно, че индивидуалните дейности, нашите собствени приятели и моменти на самота не са нищо повече от въздуха, необходим на кометата на любовта, за да се издигне възможно най-високо.

Разговорът е най-добрият инструмент за насърчаване на независимостта

За да се насърчи свободата и независимостта, здравословната и функционална комуникация е от ключово значение. Не би трябвало да е проблем да информирате партньора си за плановете си. Не е здравословно да мислите как да преговаряте какво искате или желаете да направите, сякаш се сключва сделка. Връзката не е бизнес.
Тя трябва да бъде място на доверие и разбиране, в което да се излее всичко добро от двамата.

Когато дойде време да говорите с половинката си, трябва да имате предвид и двамата, че не говорите само с човека до себе си. Говорите с него и неговия житейски опит. Тук е необходимо да влязат в действие две нагласи. От една страна, разбирането, че трябва да се адаптира към вас, тъй като в миналото може да е преживял неща, които сега го правят недоверчив и страхлив човек. И от друга страна, трябва да разберете, че вашето минало е в миналото, пред вас има нов човек, който ще ви даде ново бъдеще. Такова, което ще бъде страхотна и за двама ви.

Да се наслаждаваме един на друг, да споделяме свободно време
Най-голямата свобода може да бъде намерена, когато се възползваме от времето си и му даваме качество, като сме благодарни за времето, което другият ни посвещава. Така може да оценим човека до нас и всеки жест, който прави към нас, без се чудим с „какво заслужаваме такава любов”, нито че той е принуден да го прави, защото това е, което обществото диктува като негова роля на партньор.

Затова в заключение е добре да запомните, че в една връзка пространството е жизненоважно. На този, с когото се споделяте, както и вашето лично пространство.

Когато имате личните си пространства, така ще обогатите и споделеното си пространство. Липсата на партньора, усещането за необходимост да го имате до вас, когато не сте заедно, или да имате време за размисъл са примери за дейности, които могат да добавят много към връзката ви.
Дейности, които са трудни, ако прекарвате всеки момент заедно.

"Моя. Цялата моя. Това мое, в което се влюбих, което е толкова твое. Това твое, което е толкова наше, че сега чувствам, че е само мое. Но не мога да те върза тук с мен. Това, което е мое, няма нищо общо с притежанието. Защото с теб научих, че никой не си тръгва с отворена врата.
Защото с теб вече не съм място, а дестинация. Защото най-големият ми стремеж е да стана твой дом, това място, където винаги копнееш да се върнеш. Дори когато носиш пясък от друго море по стъпалата на краката си.”
-Ристо Меджиде-