Движим се към галактическия рай. Ако оцелеем от глобалните войни, ще напуснем зоната на Космическата зима

През XXII век напускаме местата с отломки от загинали светове и се приближаваме към втората най-ярка звезда след Сириус - Вега

Ако човечеството и планетата оцелеят от глобалните войни, катастрофи и замърсявания, през следващото столетие имаме шанс да сме в галактическия рай, твърдят пред "168 часа" учени. Любопитното е, че той е близо до нас.

Снимките показват, че галактиката на Млечния път представлява нещо като диск със спираловидна форма и в момента Слънчевата система се е насочила право към него.

Ще има ли опасности по пътя до галактическия рай? Застрашена ли е Земята от глобална катастрофа, както предсказва астрофизикът Алексей Дмитриев? Теорията му нашумя, след като той прогнозира, че Земята се движи към опасен междузвезден облак, който променя атмосферата на Слънцето и планетите от Слънчевата система.

Катаклизмът няма да е след десетки години, а много по-скоро, смята Дмитриев. Българските учени и астрономи, с които "168 часа" разговаря, бяха категорични, че доказателства за подобно развитие няма.

"Оригинално звучи, но това са измислици", бе категоричен директорът на Института по астрономия на БАН проф. Евгени Семков. Подобно е мнението и на колегата му в института Момчил Дечев, който от години следи активността на Слънцето.

"В момента тя е много ниска, но това нищо не означава - смята той. - Едни от най-големите избухвания са ставали именно тогава. Но дори и те не водят до кой знае какви поражения. Никой не може да предскаже какво ще стане, това е игра на тото." Според него много по-реални са опасностите от удар по Земята от астероид.

"Никакви подобни облаци не се наблюдават, това са спекулации", категоричен е и проф. Георги Петров от същия институт. Подобно е мнението на проф. Петър Велинов, член-кореспондент на БАН от Института за космически изследвания. Според него нашата планета се движи към по-положителни области в космическото пространство.

"Млечният път е галактиката, в която се намира Слънчевата система. Нашата е с размер около 100 000 светлинни години в диаметър и съдържа около 200 милиарда звезди или слънца - обяснява той. - Слънчевата система е на около 27 000 светлинни години от центъра на Галактиката, на вътрешния ръб на спираловидно образувание от концентриран газ и прах, наречено ръкав на Орион. В самия център се намира интензивен радиоизточник на име Стрелец A, който най-вероятно представлява супермасивна и свръхплътна черна дупка."

Млечният път се движи приблизително с 600 км в секунда спрямо наблюдаваните в близост галактики.

"Ако това е така, то означава, че Земята изминава 51,84 млн. километра на ден, или повече от 18,9 млрд. километра годишно. Така че ние извършваме едно грандиозно космическо пътешествие, и то напълно безплатно", казва проф. Велинов. Слънцето, а с него и Слънчевата система се намира в така наречената от учените галактически обитаема зона.

"Основната посока на движение на Слънцето и Слънчевата система е към звездата Вега - двойна звезда от съзвездието Лира. Известна с това, че е втората по яркост след Сириус и около 50 пъти по-ярка звезда от Слънцето", казва Велинов. Според него това е една много положителна звезда. Температурата на Вега е 9500 К (по Келвин), а на Слънцето е 5778 К (5505рC).

"Така че ние приближаваме към по-благоприятните условия - убеден е Велинов. - Разбира се, това ще стане след години. Но тук е важна тенденцията. В бъдеще Земята ще заеме по-благоприятна позиция по отношение на галактическия център и галактическото ядро, което е една голяма загадка за учените."

"Приближаваме се с нищожни скорости на фона на мащабите на Галактиката - казва проф. Георги Петров, но все пак се приближаваме."

"Ядрото представлява огромно формирование с изключително висока температура от стотици милиони градуси - обяснява проф. Велинов. - Условията там са такива, каквито тук, на Земята, дори не можем да си представим - силно изкривяване на пространството и може би други физически закони, които нямат нищо общо с нашите. Ядрото има огромна гравитация, с която засмуква всички обекти наоколо и те се дематериализират, падайки върху него. Всъщност именно тази гравитация държи Галактиката около центъра й."

"Затова астрономите въвеждат понятието черна дупка, защото там всичко се поглъща - обяснява Велинов. - Истината е, че това не е нито дупка, нито е черна. Най-малкото защото оттам има излъчвания. Тоест може да се каже, че това е нещо, което е зад нашия хоризонт. Нещо като самолет, който, като мине зад хоризонта, вече не го виждаме. Всъщност той не изчезва, но съществува зад нашия обхват на зрение. В този смисъл и черната дупка е зад хоризонта на нашето виждане."

"Тя поглъща тази материя, но тя не се унищожава, предполага се, че вероятно захранва други галактики и вселени - допуска Велинов. - Всъщност това е един от най-вълнуващите въпроси."

Но само гравитацията на галактическото ядро не е достатъчна, за да се обясни структурата на нашата Галактика. Центърът й трудно би задържал 200 милиарди звезди около себе си и въпреки това го прави и те са в компактна спираловидна форма.

"Затова астрономи и физици въвеждат понятието тъмна материя и тъмна енергия, защото нито ги виждат, нито ги познават - казва Велинов. - Факт е, че те привличат крайните звезди и оформят компактната форма на Галактиката. Ето защо твърденията, че ядрото е черна дупка и тъмна материя, е само едно описание, но без отрицателен смисъл. Никой не знае и не ги е виждал."

Според учените в черните дупки и тъмната материя нама нищо страшно. Те просто помагат на физиците и астрономите да обяснят законите във Вселената.

"Очевидно е, че има други сили и енергии, които не виждаме, затова ги наричаме тъмни", усмихва се Велинов. Според него именно благодарение на изучаването им физиката е пред революционен скок.

"Мисля, че ще сме свидетели на нов вид енергия, който ще даде тласък на невероятно вълнуващи открития", казва той.

"Интересното е, че новият вид енергия е много близо около Земята, в близкия Космос. Енергия има и във физическия вакуум - смята ученият. - Ако извадим всички молекули, атоми, протони и т.н., ще остане един вакуум с огромна енергия. Всъщност ние плуваме в едно енергетично поле и основната цел е да извлечем енергия от него. Тогава няма да е необходимо да правим ядрени централи, тецове, няма да има нужда от петрол, просто ще черпим от неограничената енергия на вакуума."

Вече експериментално се наблюдава, че от този вакуум се раждат електрони, протони, частици и че именно той е един огромен резервоар на енергия.

"Това създава невероятни перспективи - твърди проф. Велинов. - Както преди 100 години никой не си е представял, че ще говори по мобилен телефон от всяка точка по света, така и сега едва ли някой може да допусне, че с едно малко апаратче в ръка ще извлича енергия от вакуума. Ще създаваме приятна температура около себе си (дори и в снежната зима) където и да се намираме." Той е убеден, че е въпрос на време да добиваме енергия от Космоса.

"Още великият Никола Тесла, може би най-гениалният инженер и физик, е развил теорията си за космическото електричество", казва Велинов. Според него именно това е причината САЩ и Русия да са в непрекъсната надпревара в изучаването на Вселената.

"Нали не мислите, че милиарди долари се инвестират всяка година просто така - пита професорът. - Битката е кой пръв ще овладее космическата енергия и енергията на вакуума. Както сега се водят войни в Близкия изток за петрола, така тече надпревара и в Космоса."

Според професора, ако човечеството успее да оцелее и развие тези супертехнологии, тогава вероятно ще настъпи дългоочакваното благоденствие.

За разлика от ограничените енергийни ресурси на Земята енергията в Космоса и в микросвета - вакуумът е практически неограничена.