Старецът и наглият плъх – поуката на търпението

Живял някога могъщ самурай, майстор на меча, най-великият фехтовач в цяла Япония. Толкова неудържим бил с оръжието си, че никой не смеел да застане срещу него. След време решил да се оттегли от военния живот. Намерил прекрасна къща близо до езеро, заобиколено от черешови дървета.

Започнал да води спокоен живот, изпълнен с размисъл, практика, учене и мир. Това вършело работа за няколко месеца. Но дошъл ден, когато се оказало, че соевият сос у дома бил свършил. Затова той тръгнал към планина Бизан, където се намирал един от най-добрите производители на тази подправка в Страната на изгряващото слънце.
Когато се върнал след няколко дни вкъщи, той намерил голям, мръсен, сив плъх върху масата, който хапвал от юфката на самурая. Гризачът го гледал втренчено с острите си малки червени очи.

Самураят решил, че плъхът няма как да избяга смъртта си, посечен от меча. Старецът проследил гризача до ъгъла на стаята, където имало чувал с ориз. Воинът замахнал с меча си, но не успял да убие плъха.
Това обезпокоило много майстора на меча. Започнала за него една много неспокойна седмица. Плъхът бил навсякъде, похапвайки си необезпокояван от най-добрата храна на неволния си домакин. Той не само злонамерено дъвчел ценните му и красиви вещи, но и правил жестока бъркотия из къщата. Той оставял изпражнения в храната и постелките в някогашния перфектен дом на самурая.

Освен това всички щети, причинени от плъха, се допълвали от неуспешните опити на воина да унищожи гризача. Стените били нарязани, тъканите бяха накълцани и фината керамика била разбита от острието на меча. Тогава старецът решил, че има нужда от помощ.

В близкия град живял лекар. Самураят бил негов стар приятел. Той отишъл при него и му обяснил за проблема си. Лекарят предписал много мощна отрова, която нямала вкус и мирис. Заръчал на самурая да го прибави към любимата храна на плъха.

Въпреки това никакъв занаят или хитрост не били в състояние да накарат плъха да я изяде. Затова самураят отишъл да види своя приятел ловец. „Умея да убивам мъже, но моят приятел е страхотен в убиването на животни", помислил си воинът. Ловецът отглеждал ловни кучета, затова избрал най-яростното и най-безпощадното.
За съжаление, дори този неукротимо куче не успяло да хване плъха.

Тогава самураят решил, че има нужда от друг вид помощ. Взел малко багаж в един вързоп и се върнал на връх Бизан, където в близост се намирал отдалечен манастир.
Той разказа своята история на главния монах, който му подарил стара, мъничка, дрипава, сънлива котка.

„- О, не - учтиво каза самураят. Аз, страхотният фехтовач, не можах да го победя. Най-умните отрови не можеха да го подмамят. Плъхът дори надхитри най-яростното ловно куче. Тази котка е едва по-голяма от плъха. Не вярвам да го победи. "
”- И все пак тази котка е това, от което се нуждаете", отвърнал монахът.

Самураят занесъл котката у дома. Когато пристигнал, той оставил животното до прага на къщата. Плъхът драматично скочил от една таванските греди, с идеята да се подиграе на проскубаната котка. Тя погледнала плъха безизразно и започнала да се мие, приготвяйки се за дрямка.

В продължение на дни котката яла, спала, къпела се и се протягала. Хвърляла по едно око на плъха, но никога не би направила и най-малкия знак за заплаха в посока на плъха. Той предизвиквал котката, но тя се правила, че не забеляза. Плъхът ставал все по-нервен и напрегнат. Започнал да се храни тайно, винаги с поглед към котката.
Козината му опадала, загубил апетит и отслабнал. Понякога котката тръгвала към плъха, но по средата на пътя бягала ужасена.
Котката, разбира се, изиграла умело своя „страх”.

Самураят усещал, че домът му е пълен с пукащо напрежение. Плъхът усещал къща, пълна с напрежение и надграждащ ужас. Котката просто ядяла и спяла.
Една вечер гледала към плъха без особен интерес. Котката се прозяла, показвайки розовия си език и старите жълти зъби. Плъхът, потръпващ в опърпаната си козина, вече пореден ден гладувал от нерви.
Накрая се предал, излязъл от къщата и никога повече не се върнал.

Поуката от тази дзен история за търпението и спокойствието ни учи, че трябва да изпълним потенциала си, за да успеем.

Яростта и Тъгата сменили дрехите си - древна дзен легенда