Георги Господинов: Убедени, че живеем в дигитална ера, бяхме забравили, че не сме аватари, а крехки тела

Европа се събуди, казва писателят пред ”Кориере дела сера”

„Бомбите в педиатричната болница, бременните жени, които бягат, убитите деца...Бруталността, на която сме свидетели, е шокираща”, но пък същевременно „Европа се събуди емоционално”. Това казва в интервю от София за Алесия Растели от италианския всекидневник „Кориере дела сера” българският писател Георги Господинов. През май 2021 г. той стана носител в Рим на авторитетната литературна награда „Стрега Еуропео” за книгата си „Времеубежище”.

Писателят припомня как в последната глава на творбата му персонажите му възпроизвеждат фиктивно сцена от Втората световна война, и никой не е и предполагал, че всичко това ще се случи наистина. „Почувствах се отчаян и фрустриран пред инвазията в Украйна. Моето поколение, още повече и следващите, са дезориентирани. Казваме си, че „Не трябваше да се случи”. Според писателя след първоначалните дни на хаос Европа се е показала като по-силна и сплотена, отколкото сме очаквали. „Нейните граждани помагат на бежанците и изпращат помощи. Европа все още е жива. В един от коментарите си на „Стрега” бях казал, че мечтаех за Европа на емпатията. Сега това се вижда”.

На въпрос защо според него Полша сега приема украинците, въпреки че преди това е отблъсквала бежанците от Близкия Изток на границата с Беларус, Господинов отговаря, че в нея, както и в Румъния, Словакия, България, са предимно гражданите, а не държавата тези, които посрещат украинците. „Тяхната емпатия е отправена към хора, които чувстват по-близки, но ще доведе до крачка напред и в емпатията към други мигранти. Тя е заразителна, а войната е шок, след който светът трябва да се промени”. Дали беше правилно приемането на източноевропейските страни, е често поставян въпрос и сега, според „Кориере дела сера”. Войната може ли да доведе до реално единство? Господинов е уверен,че то може да се реализира, защото няма група А или Б в конфликта. „Телата на българите, румънците, французите, италианците са еднакво уязвими на куршумите. Убедени, че живеем в дигитална ера, бяхме забравили, че не сме аватари, а крехки тела. Повтаря се една война, толкова типична за XX век, след направеното вече и от COVID. Някои страни са по-изложени на рискове, но никой не е сигурен, никоя война не изглежда далечна с оръжията, с които разполагаме днес”. Писателят определя като демонстрация на солидарност пътуването до Киев на чешкия, полския и словенския премиер неотдавна. „Ако дипломацията не намира пространство, жестовете са важни. Тази война е подобна на миналото, но и различна –всяко персонално неконвенционално действие може да окаже силен ефект. Такова беше и направеното от руската журналистка Марина Овсянникова, която протестира по телевизията. Такива са и речите на Зеленски – те са най-мощното украинско оръжие”.

Георги Господинов припомня и комунистическото минало на България, когато в училище му казвали, че Русия е нашият освободител. „Едва после стана ясно на каква цена.Членството на България в ЕС и НАТО е важно за нашата еманципация”, допълва той. Същевременно припомня как заради традиционно присъстващото русофилство в България руската пропаганда и тролове са оказали много по-силно влияние, отколкото където и да е другаде. „Днес обаче българите помагат по всякакъв начин на украинците”. Как Господинов вижда бъдещето? „Надявам се в близко време да вземe превес здравият разум. В дълъг период от време - мисля, че светът няма да толерира повече диктатори като Путин, и че подобна война няма да има за десетилетия занапред. Но първо трябва да приключим с тази”.