Сандро Ботичели – несподелена любов, родила шедьоври
Днес ще пътуваме няколкостотин години назад към Ренесанса, за да научим повече за Сандро Ботичели - един от най-известните и емблематични художници от онази епоха.
Историята на живота му е пиеса в светлините на прожектора, в която обществото го признава за таланта му като млад, но го избягва през по-късния си период. Връзката му с ключови исторически личности като Джироламо Савонарола изглежда сериозно е повлияла на репутацията му.
Картините на Ботичели и до ден днешен все още са обект на някои противоречия. Класическите теории предлагат чисто религиозна интерпретация на великите му произведения. Съществуват обаче и други теории, които подчертават символичните препратки към древни мистерии в неговите творби, преоткрити от почитателите на ренесансовия неоплатонизъм.
Ранният му живот
Алесандро де Мариано ди Вани Филипепи, известен като Сандро Ботичели, е роден във Флоренция. Град, който се намира на кръстопътя на Аристотелови и академични идеи, вдъхновени от класически мислители, особено Платон.
Ботичели напуска Флоренция само веднъж в живота си. Родното му място е неразделна част от живота му и вдъхновение за работата му. Градът става свидетел на неговото раждане, живот и смърт. Той е негов съучастник и убежище за необикновения му талант, неговите любовници, неговите тайни и най-мистичните му желания.
Сандро Ботичели дебютира в артистичния свят на 14-годишна възраст. Благодарение на приятелството на семейството му с Веспучи, Ботичели става ученик на великия Филипо Липи. Липи оказа важно влияние върху цялата работа на Ботичели, който успява да възприеме подробната художествена техника на своя учител.
Деликатните изражения на лицата и майсторското качество на декорация бързо го превръщат в един от най-популярните художници във Флоренция.
Когато е на 15, той отваря собствено студио, където развива вкус към платонизма. Изразява го, рисувайки реалистични фигури в тъжен, меланхоличен стил. Това е неоплатонизъм, смесен с християнско вдъхновение, а също и някои езически елементи.
Много от неговите биографи и някои историци вярват, че е имал несподелена любов към жената, послужила за модел на „Раждането на Венера“, за която се смята, че е Симонета Веспучи. Въпреки това никой никога не е доказал тази хипотеза. Историята обаче е категорична, че Сандро Ботичели е имал връзка с млад мъж и е бил обвинен в содомия, но никога не е съден или осъждан.
Освен теориите за любовния му живот, Ботичели е спечелил признание, слава, пари и голям престиж. Фактът, че той отрано е бил свързан със семейство Медичи, засилва социалното му положение.
Зрелият живот на Сандро Ботичели
Славата на Ботичели нараства и нараства. Флоренцианци добре познават таланта му и семейство Медичи го кани, за да нарисува най-важните членове на фамилията.
Връзката му с Медичи издига успеха на Ботичели до шеметни висоти. Поради тези отношения папството в Рим го покани да рисува участъци от Сикстинската капела. Неговата работа за този конкретен проект включва три големи компонента и няколко портрета.
По-късната му кариера е повлияна от един от най-известните мъже на флорентинския Ренесанс: Джироламо Савонарола. Той е харизматичен монах от Доминиканския орден, който се противопоставя на моралната корупция на духовенството. Неговите проповеди вдъхновяват нови идеологически убеждения, които завладяват сърцата и умовете на много мислители и художници, включително Ботичели.
Това са бурни времена във Флоренция и Ватиканът не прие любезно проповедите на Савонарола по религиозни и морални въпроси. Затова го обвинява в ерес и го изгаря на клада. Връзката на Ботичели с монаха и възхищението му от идеите му създават много проблеми след трагичния край на Савонарола.
След това Ботичели става свидетел на важна промяна в движението на Ренесанса. Техниките и стиловете се променят много бързо и Ботичели започна да изостава от иновациите.
Новите художници и мислители като Леонардо да Винчи или Микеланджело използват по-нови техники, които бързо засенчват останалите.
Неговите картини
Работата на Сандро Ботичели е обширна и добре позната. За разлика от много известни художници, той успя да се наслади на славата си, докато е още жив. Малко след смъртта му обаче великолепният талант на късния Ренесанс хвърля сянка върху творчеството му.
Едва през XIX век произведенията на Ботичели отново стават популярни. Чак тогава хората започват да обръщат на картините му заслуженото внимание.
Ботичели е плодовит художник. Сътворил е 102 рисунки, за да илюстрира „Божествената комедия“ на Данте. Освен това рисува известни творби като „Поклонението на влъхвите“, „Венера и Марс“, „Палада и Кентавърът“, „Изпитанията на Христос“, „Мадона от розовата градина“ или „Благовещение“.
Сандро Ботичели и метаморфозата на душата
Не може да завършим тази статия, без да подчертаем двете му най-известни картини – „Раждането на Венера” и „Пролет”.
Семейство Медичи поръчва тези две творби заедно с „Палада и Кентавърът”. Предполага се, че те представляват метаморфозата на душата от платоническата философия, разработена от академията Фичино.
Някои експерти вярват, че „Пролет” и „Раждането на Венера” представляват писание от римския поет Овидий, което говори за трансмутацията на душата чрез благодатта и други елементи.
С други думи, връщане към първичното духовно състояние на хората.
34 години след кончината на неговата възлюбена Симонета, той е погребан редом до нея, както повелява неговото завещание.
Коментари