Разпадна ли се руската шпионска мрежа в Европа?

Над 400 руски дипломати експулсирани от Стария континент от началото на войната по обвинение в шпионаж

Западните служби може да превербуват незасегнатите от вълната

Атлантическият съвет: Доставени ли са специални товари в Сърбия със самолета от Сочи, който мина над България?

Руската шпионска мрежа в Европа е значително затруднена, тъй като от началото на войната в Украйна са експулсирани над 400 служители в посолствата и консулствата на Москва заради действия, противоречащи на Виенската конвенция. Така успоредно с битката на терен между руската и украинската армия в сянка се води и сблъсък с разузнаването на Москва на Стария континент.

На 11 април френските власти обявиха, че са разкрили тайна операция, в която са въвлечени шестима руски агенти под дипломатическо прикритие и ги изгонеха от страната. Само седмица преди това в отговор на предполагаемите руски военни престъпления в Буча много страни от ЕС експулсираха около 270 руски дипломати, които обвиняват в шпионаж.

Само Полша

обяви 45 души за персона нон грата

От началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари т.г. други 150 служители в руски мисии зад граница трябваше да се върнат в родината си. Всички по една и съща причина – излизане извън разпоредбите на Виенската конвенция.

Това е

най-масовото експулсиране

на дипломати

в историята. То е почти двойно на изгонените от западните страни руски агенти през 2018 г. след отравянето на Сергей Скрипал във Великобритания, пише в свой анализ американският център "Стратфор".

Акцията е безпрецедентна, но също толкова рекорден е и броят на руските операции, твърдят западни издания. Преди година бившият шеф на британското разузнаване заяви, че са разкрити едва една десета от шпионските афери на Кремъл в Европа. Малко след това ръководителят на германското външно разузнаване каза в интервю, че московският шпионаж в страната му е достигнал нивата от времето на студената война. Тези два примера според "Стратфор" трябва да са червена лампичка за западните служби за все по-честите руски шпионски операции в Европа. Нахлуването в Украйна послужи за повод да се обърне внимание на работата под прикритие на Москва в ЕС.

Руският шпионаж е насочен и към централите на НАТО и ЕС, добавя "Стратфор". През октомври Северноатлантическият пакт изгони осем "необявени" агенти на разузнаването от мисията на Москва към алианса. В отговор Русия спря дейността й.

Белгия и Австрия също са интересни

за руската

шпионска дейност

отчасти защото броят на международните организации във Виена и Брюксел позволява на Москва да акредитира повече оперативни служители като дипломати, пише изданието "Бизнес инсайдър". А Унгария не е изгонила нито един дипломат по време на вълната от експулсирания в Европа.

"Австрийското и унгарското правителство са известни с политиката си на отворени врати към руските агенти", казва пред сайта Крис Милър, професор в университета "Тъфтс".

"Дезинформацията е основна част от руската дейност в Европа от десетилетия. По този начин Москва популяризира своите интереси и

се опитва да подкопае доверието към чуждите

правителства и институции", добавя изданието.

Загубата на над 400 офицери ще затрудни усилията на Кремъл в тази насока, както и за придобиването на информация от Запада. Това важи особено за прибалтийските страни, които не просто изгониха заподозрените за шпиони, а закриха и консулски служби, които смятат за прикритие. Словакия и Словения пък ограничиха броя на служителите в руските мисии, което означава, че няма как просто да се изпратят заместващи на тяхно място.

Прага започна този процес още миналата година. Тогава изгони десетки дипломати след разкритията за операции през 2014 г. Сега в Чехия работят само шестима колеги на Мария Захарова на фона на повече от 100 до 2021 г.

Когато гръмна скандалът с първия секретар на руското посолство в София през 2019 г., за когото тогавашният премиер Бойко Борисов обяви, че е стигнал до шеф на спецслужба, първите секретари у нас наброяваха 9. Служителите в мисията бяха 60. През 2021 г., когато Елеонора Митрофанова встъпи в длъжност посланик, те вече намаляха на 45-има. А сега са 11 души.

Те, както и останалите им колеги в други страни в Европа, ще бъдат подложени на

по-интензивен контрол от местните служби за сигурност,

става ясно от анализа на "Стратфор". Европейски представители на НАТО, ЕС и Г-7 в Брюксел проведоха няколко срещи, за да координират усилията си. Говорителят на белгийската служба за сигурност заяви: "Те са по-слабо активни, станаха по-предпазливи и спазват много от правилата".

Това може да доведе и до друг проблем за руските шпиони – спад на мотивацията за работа в техните редици и сред контактите им. "Стратфор" прави уговорката, че е трудно да се провери доколко разузнавачите са недоволни от войната в Украйна, но предполага, че част от живеещите в Европа са разколебани.

Те следят западните новини и водят западен начин на живот. Освен това агентите може да преосмислят действията си. Някои ще продължат да предават информация независимо от случващото се в Украйна, но други ще се поколебаят. Като виждат масовите експулсирания, не може да не си задават въпроса:

Аз ли съм следващият разкрит?

Има още едно усложнение за тези, които все пак останат. Те могат да се превърнат в примамлива мишена за европейските служби за привличането им като двойни агенти. Нещо, което вече се е случвало със СССР.

Хипотезата за превербуване не може да не се отчита в Русия. При това положение на останалите в мисиите й в чужбина ще им трябва много повече време да се следят един друг, отколкото да провеждат реални операции. САЩ действат с онлайн тролене срещу дипломатите на Кремъл в столицата си. В последните седмици ФБР изпраща реклами с геолокация около руското посолство във Вашингтон, като приканва персонала да предаде информация.

Но Русия се опитва да навакса загубеното чрез страни, които са приятелски настроени. Като например Сърбия и Унгария, които не са изгонили руски дипломати. На този фон Атлантическият съвет изрази подозрение, че навръх Великден през българска територия Русия е доставила товар за руско-сръбския център в Ниш. Той се води хуманитарен, но Западът отдавна има съмнения, че е разузнавателна база.

Самолет от Сочи е прелетял през България и е кацнал в Белград на 24 април, показват данните на сайта Flightradar24.com, който следи въздушния трафик. Пред агенция БГНЕС официален

представител на МВнР е потвърдил информацията

Причината да се пренебрегне забраната за руски самолети над Европа е с цел да прибере дипломати в родината им.

Атлантиците обаче се съмняват, че товарите, които е пренасяла машината, са специални. Тяхното подозрение не е отсега.

Още преди повече от 5 г. американски представители коментираха пред Асошиейтед прес, че центърът е шпионски. По-късно и Соломон Паси каза, че това е

най-големият разузнавателен пункт на Кремъл в Европа

При това първият извън територията на Русия след съветско време.

Партньор от руска страна е Министерството на извънредните ситуации, в което има и позиции за тайните служби, отбелязва АП. При откриването му присъства днешният министър на отбраната и основен отговорник за действията в Украйна Сергей Шойгу.

Сърбия отрича центърът да е разузнавателен. Според Белград в него се обучават пожарникари и други служители за борба с бедствията и авариите. Но полетът на Великден провокира коментари. Има един странен факт – западната ни съседка не е експулсирала руски дипломати, а аеропланът отива с цел да ги прибере.

"Обстоятелствата, описани публично, най-малкото дават повод за въпроси. Изпратили ли са самолети в други държави, където има десетки случаи? Последна беше Германия с 40 изгонени дипломати.

Как са се прибрали те? Докато няма ясен отговор, ще витаят съмненията, че в Ниш има шпионска база. Обяснимо е да се питаме дали на борда на този самолет не е имало съответно или техника, или хора", коментира пред "168 часа" вицепрезидентът на Атлантическия клуб Елена Поптодорова.

Според нея не може да се смята, че след десетилетия на внедряване на хора в различни структури руската шпионска мрежа в Европа е унищожена. "Има култивирани на място агенти, които не работят в официални представителства, а в други звена. Вярно е, че

дипломатите имат предимство заради имунитета и достъпа

до места, където обикновен гражданин не може да отиде", добави още Поптодорова.

Но има още нещо. От една страна, шпионите могат да бъдат заменени, ако съставът на мисиите не е намален. А Кремъл ще се опита да изисква доказателства, че неговите дипломати са шпиони, а не служители в посолството.

Например ще трябва да бъдат създадени прикрития и операциите да бъдат прехвърлени на нови лица. Русия може лесно да проникне в ЕС, където има свобода на придвижване. Освен това Унгария е изключение в блока, тъй като не е изгонила нито един руснак. А как може да привлече нови агенти?

"Стратфор" припомня четирите условия, при които един човек може да стане разузнавач – пари, идеология, принуда или его. Освен това според агенцията руснаците заплашват агентите си, че ако спрат да предават информация, ще ги издадат на собствените им служби.

След Китай Русия е една от най-добре използващите шпионите си под прикритие страни, добавят анализаторите. Акредитираните официално дипломати имат имунитет, а

другите разузнавачи са по-уязвими, ако бъдат разкрити

Но те ще останат в Европа въпреки масовите експулсирания.

Не е лесно да се разработи ефективен агент под прикритие – изисква време и усилия. През 2016 г. руснакът Евгений Буряков се призна за виновен, че е действал на Запад в полза на Москва. Той е бил служител в нюйоркския клон на руската държавна банка Внешторгбанк. Помогнал е на двама дипломати да наемат местни агенти и да съберат информация за санкциите на САЩ срещу Русия, усилията за разработване на алтернативни източници на енергия и данни за финансовия сектор. "Стратфор" припомня и отравянето на Сергей Скрипал през 2018 г., при който двама разузнавачи са се представили за туристи, за да се върнат безопасно у дома.

Въпреки експулсиранията операциите на Москва едва ли ще спрат, въпросът е как ЕС да им противодейства.