Еволюция на отношенията – от времето на баба и дядо до днес

Мислейки за отношенията между хората и по-специално за двойката, често се прави сравнение между поколенията. Преди колко е било различно, как ценностите са били други и колко по-лесно е било да се съхрани един брак, за разлика от днес. Веднъж един дядо, на около 70 години ми каза: “Най-важно е да се разбирате. Да не се карате. Ние с бабата бяхме заедно почти 50 години и нито веднъж не сме си повишили тон и не сме се карали.“ Тогава се замислих над множество въпроси свързани с двойката, предвид опита ми като терапевт и знанието за това колко ценен може да бъде един конфликт за партньорите. Как е възможно да си толкова време с един човек и да не се скарате? Какво правиш когато му се ядосаш и как изразяваш този гняв? Това, разбира се, има своите обяснения. Тогава започнах да се замислям над концепцията на Естер Перел (терапевт на връзките) за „модерните двойки“, как се формират те и кое ги различава от двойките от предишните поколения.

Нека се пренесем за малко във времето на нашите баби и дядовци. Повечето от тях по това време живеят и работят на село. Изборът на мома или момък е сравнително ограничен. Колко са свободните моми в селото или в съседните села? В най-добрия случай се избират по взаимно съгласие, но може да бъдат и „нарочени“ един за друг. Нашата култура е патриархална и ролите в нея са строго определени – жената стои вкъщи и гледа децата, мъжът работи, за да изхранва семейството. Вечер когато мъжът се прибере, жената му е приготвила вечеря сипала му е едно вино (колкото капачка), може би си разказват на кой как му е минал денят и след това си лягат. На следващия ден всичко се повтаря отначало..

Разбирането за отношенията се свежда до това дали всеки си е изпълнил ангажиментите, които трябва, за да са всички сити, облечени и да имат покрив над главите си. Потребности, индивидуални нужди или емоционално състояние не са били повод за дискусия, защото никой не ги е разбирал и не е знаел как може да се оформи смисъл от това. Когато има загуба, например, не се плаче, за да не се разстройват околните, или не се говори за починалия, по същата причина. Мъжете, по принцип не трябва да плачат, ако са „истински мъже“. Но тя тъгата си стои, гневът си стои, всичко по отношение на отричането и непризнаването на тези чувства не ги прави по-малко съществуващи, а просто неназовани!

Така се отглеждат и децата – без особен акцент върху преживяванията им. Когато плаче детето, значи се лигави и му е малко боят или му липсва дисциплина. Когато се ядосва, това е признак на лошо възпитание и трябва да бъде порицано публично, наказано с вдигнати ръце в ъгъла, заключено в някоя стая или набито, за да се научи. В този ред на мисли разговор за отношенията между партньорите истински няма, защото това би трябвало да включва емоции и преживявания. А за тях не се говори, следователно няма и конфликти, но те имат обща цел – семейството и неговото физическо оцеляване. Тази цел е изпълнена, защото разводи по това време не се наблюдават особено, отношенията са статични, но с продължителност „докато смъртта ни раздели“. Затова не бива да им се сърдим и да ги виним прекалено сурово, защото тогава такива са били техните възможности и компетентност.

Следва поколението на нашите родители. Това са онези наказвани деца, които не са особено прегръщани и не им е казвано, че са обичани и ценни просто защото съществуват. Те обаче имат малко повече възможности, все пак времето се променя, развива се. Повечето от тях отиват да учат и да работят в близкия град или дори още по-далеч. Ролите на мъжа и жената започват леко да се променят, защото тя иска към тази на майка и домакиня да включи и ролята на жена, на работеща жена, мъжът от своя страна започва да взима повече участие във възпитанието на децата, но неговата връзка с тях е да всява респект или иначе казано – да им вземе страха. Големият град и новите възможности предлагат и нови преживявания. Все още между партньорите не се говори за чувства и емоции, защото не знаят как точно. Те нямат опит, от който да са се научили или да са разбрали ползата от това. Те знаят, че за да имат хармонични и дълготрайни отношения е важно да не се караш с партньора си и да правиш компромиси.

Обаче усещането, че нещо в тази концепция не е както трябва се прокрадва. Така много двойки започват да дават глас на нещо, което са таили цял живот в себе си и се поражда конфликт помежду им, но стигат до задънена улица, защото не знаят какво да правят с това което е произлязло. Родителите им дават съвет да си мълчат следващият път и че най-важно е да се запази семейството. За развод и дума да не става, защото това е срамно и най-страшното „какво ще кажат хората“! Да, обаче някой по-осъзнати хора решават да го направят с риск да бъдат изключени от това иначе толкова „принципно“ общество. Те вече са второ качество хора, на които не се гледа с добро око.

Само че това е своеобразен опит на това поколение да обърне внимание, че в изграждането на отношенията има нещо повече от задоволяване на физическите потребности, но не всички еволюират дотолкова, че да му „намерят цаката“ на пустото общуване. Те също наказват децата си, карат им се и дори ги бият, но съжаляват после и по-често ги прегръщат.

Така стигаме до наши дни. Промяната във времето е толкова голяма и се усеща толкова осезаемо, че хората от предишното поколение изостават и не могат да се наместят съвсем в „новия свят“. Появяват се технологии, които позволяват хората да се свързват и да общуват помежду си от всички точки на света. Сякаш целия свят е в дланта ти, в онази малко черна кутия, се побира целият ти живот. Възможностите са неограничени и изграждането на връзка и поддържането на взаимоотношения се промени като концепция генерално. Двама души могат да живеят на различни континенти, но да имат усещане за себе си като за двойка и да се преживяват като такава. Само с един клик в дадено приложение може да осъществиш контакт със стотици хора по целия свят. Огромният избор, който се предлага поставя под съмнение в много хора вярването за „единствения“.

Възрастовата граница за създаване на семейство и поколения все повече се вдига, това е по ред причини, но една от тях безспорно е, защото хората не са сигурни, че са намерили подходящия човек и съмнението дали няма някой по-добър за тях остава. Разбира се, че има модерни двойки, които са заедно от повече от 20 години и нямат съмнение, че човекът до тях е точният. Но при тях се появява друг голям проблем – как да бъда различен родител, партньор и човек, от това което е бил моят родител. Все по-често срещам жени, които полагат грижи за себе си, защото искат да бъдат щастливи, красиви, желани, добри майки и успешни в кариерата. Както и мъже, които искат и се включват в домакинството и в отглеждането на децата наравно с жената, защото искат да изградят много по-добра, здравословна и различна връзка с децата си от тази, която те са имали със своите бащи. Искат да говорят за отношения и чувства, защото това е логото на новото време – „Емоция и преживяване“. Хората искат да преживеят различни емоции, не искат да са статични, а динамични и гъвкави. И те успяват, защото непрекъснато търсят себе си и път към другия. Наскоро в кабинета ми дойде двойка, заедно от дълги години, която ми каза „ Ние се обичаме, но не можем да общуваме. Аз не знам той какво чувства и какво мисли, а искам да го разбера, наистина“.

Това е огромният прогрес на „модерните семейства“, че искат да разберат потребностите на човека до тях и да знаят, че могат да заявят своите и те ще бъдат посрещнати и приети. Това, разбира се, не винаги става лесно и бързо, защото те не са успели да го научат от своите родители и не са видели такъв модел на общуване. Затова и често се карат, сърдят се, мълчат и се отдалечават един от друг, но и все по-често се обръщат към специалист, защото не искат да живеят повече така. Това е своеобразен опит на „модерното семейство“ да се свърже по нов и различен начин с партньора си. Защото конфликтът не е най-лошото, което може да се случи, дори напротив – чрез конфликт и кризи в отношенията (разбира се когато са градивни и преодолими) двойката пораства. Най-лошото е да си мълчиш и да решаваш въпросите за взаимоотношенията ВИ в главата СИ, без да ги споделяш, за да не се карате, защото е „важно да не си повишавате тон и да правите компромиси повече“.

Авторът е терапевт и съосновател на център „Нюанси“