Мерилин Монро - счупената кукла

От нейната трагична смърт се роди мит.
По времето на Мерилин медиите не бяха толкова натрапчиви в живота на известни личности, колкото днес.

От килията в завода до килията в Холивуд
Мерилин Монро се отличава с физическия си вид във време, когато жените, които се събличат лесно, и жените, които се появяват на големия екран, нямат нищо общо.

Тя пристига в Меката на киното, за да избяга от живота си като работник във фабрика. Парадоксалното е, че тя работи още по-усилено в Холивуд, защото призванието й е да бъде актриса и модел.
С минало, белязано от сексуално насилие през юношеството, заедно с фамилна анамнеза за психични разстройства - както при нейните баба и дядо по майчина линия, така и при собствената й майка - животът на Мерилин Монро никак не е лек.

Една от най-интересните черти на нейната личност, особено няколко години преди смъртта й, е желанието й да бъде близо до интелигентни и артистични хора и авторитети, които тя признава като бащината фигура, която никога не е имала.

Сред тези фигури си струва да се посочи Артър Милър, защото той е този, който прекарва най-много време с нея. Тя също е тази, която му повлиява и вдъхновява да започне да пише поезия.

Въпреки че има информация за нейния апетит за култура и интелектуален капацитет, Артър Милър твърди, че всъщност никога не я е виждал да довършва книга. Разбира се, нейната интелигентност никога не е била отричана.

Историческо разстройство на личността: Истината зад Мерилин Монро

Чрез разкази на хора, които са я познавали, биографии от всякакъв вид и анализи от студенти и професионалисти в областта на психологията Ралф Грийсън се опитва да направи психологическия профил на Мерилин Монро.

Известно е, че тя е страдала от хистрионно личностно разстройство - емоционално разстройство, което има някои характеристики, които идеално се вписват в съблазнителния стил на Мерилин.

Това разстройство се характеризира с прекомерна загриженост за външния вид, изключителна чувствителност към неодобрение и прекомерно изобилие при демонстриране на сексуалност.
Това се случва до такава степен, че човекът не може да проведе разговор с противоположния пол, без да има роля на хищник-плячка и ниска толерантност към фрустрация. Включва също така необходимостта да бъде непрекъснато склонна към нея, независимо от средствата, които е трябвало да използва, за да получи това.

Това в последствие причинява депресия и тревожност, защото това, което тя постига (да бъде желана заради нейната физическа привлекателност) не съвпада с това, което тя иска за себе си (да бъде желана заради нейната личност.)

Това състояние се увеличава през петдесетте години, когато бракът й с Артър Милър се проваля. Тя показва на света истината за жена, която използва размисъл, за да избяга от себе си.

От самото начало тя просто иска да бъде взета на сериозно. И все пак, за да постигне това, тя използва своята физическа привлекателност - факт, който със сигурност е накарал мъже с голяма култура да падат в краката й.

В крайна сметка, тя осъзнава, че призивът й не е свързан с това, което те виждат в нея като Норма Джийн Мортенсън. Вместо това тя се превръща в сексуалния мит Мерилин Монро.

Тази истина я кара да прибегне до нови романтични завоевания и изневери, за да запълни празнина, която води до кончината й с предозиране с барбитурати.

Интересното е, че тя винаги е искала да бъде запомнена като страхотна актриса. И докато през живота си невинаги е била разпознавана като такава, в по-късните си години тя получава известна доза признание за работата си.

Най-важното й наследство е стереотип, социално клише, което десетилетия след смъртта й не е забравено. Глуповата блондинка, която винаги е подценявана.

Мерилин Монро беше просто жена, която претърпя сериозни емоционални лишения, която разполага с ограничени ресурси, за да избяга от призраците на миналото си.
Тя си тръгна без време от този свят, тя живееше за светлините на прожекторите и любопитните очи, показвайки най-добрата си усмивка и играейки усърдно правилата на играта на Холивуд.