Как лично Брежнев уволни Иван Славков от БНТ

13 May 2022
Симона Димитрова
Бохемът Иван Славков почина на 1 май 2011 г., 10 дни преди да навърши 71 г.
Бохемът Иван Славков почина на 1 май 2011 г., 10 дни преди да навърши 71 г.

“Виновникът трябва да се накаже”, били думите на съветския лидер към Живков

Въпреки че е в обтегнати отношения с Тато, той първи му подава ръка, след като го свалят от власт

Дразнел се, че България не се класира на “Златният Орфей”, и помолил Лили Иванова да се яви, за да грабне трофея

Иван Славков-Батето приживе се шегувал, че е такъв, защото майка му го е преносила с 12 дни. Той е роден на 11 май, но още по-мистериозно е как тази дата е преплетена с тази на смъртта му – 1 май.

Един от най-трудните моменти в живота му е, когато е отстранен от директорския пост на БНТ по заповед на Леонид Брежнев заради спирането на програмата на руски език, излъчвана всеки петък. Това пише в книгата си "Такива ги запомних" Павел Писарев, който почина наскоро.

Според него програмата е на екран, защото

липсвала достатъчно българска продукция

С времето руските програми взели да натежават и било взето решение този канал да бъде прекратен. Това силно раздразнило лидера на СССР и той звъннал на Тодор Живков, за да му търси сметка - условието било виновникът да бъде уволнен незабавно. Живков се оправдал със зет си, който прекарва на шефския стол 10 години – от 1972 до 1982 г. Въпреки това ядът на Брежнев бил такъв, че бившият Първи не можел да стори нищо, за да спаси Батето.

Едва тогава всички, които смятат, че назначаването и оставането му на поста шеф на Българската национална телевизия е дело на Живков, разбират, че не са били съвсем прави. Избират Славков, защото имал специфичен поглед и завидни умения как да бъде развита и усъвършенствана националната медия.

В мемоарната си книга "Батето" той разказа как създава различните предавания.

Искал на международния фестивал "Златният Орфей" да има и български изпълнители, но все не се получавало.

"И една година гледам - пак няма наш певец – споделя Славков. – Попитах: Защо я няма Лили Иванова? Отговориха ми, че не се е явила на подбора. Викам им: Като ви тегля един шут на всичките, ще видите вие подбор.

Помолих Лили, тя дойде, пя и спечели

Естествено, че ще спечели."

Обвиняват го, че сам е взел това решение, защото все пак примата изобщо не се явила на предварителните етапи за фестивала. Независимо от критиките той бил над тези неща и често черпел колегите си. След една Нова година екипът на телевизията бил в почивната им станция в Пампорово. На Ивановден Славков дошъл и отсякъл: "Всички сте мои гости и ще пиете за мое здраве".

По този повод Писарев го защитаваше през годините: "Иван Славков можеше да пие цяла нощ, но идваше в 9 ч. на работа в телевизията и ако някой закъснееше, питаше защо не е дошъл навреме".

Зетят на Тодор Живков много се гордеел с това, че показал олимпийския огън по БНТ, който от Атина отивал за игрите в Москва.

"Такова нещо не беше правено дотогава в света – пише Славков. – Ние посрещнахме огъня на кулата и телевизията показа щафетата на всички наши спортисти. Ние бяхме първите, които направиха подобно нещо.

Тогава ми се обади председателят на руското радио и телевизия и ми каза: "Освен че тука ми се е запалила главата, сега ти ми подпали и чергата с това. Трябва

да посрещнем огъня, като пресече границата на Съветския съюз,

да го организираме и да го пренесем". Направиха го."

След оттеглянето му от БНТ той става шеф на Българския олимпийски комитет (БОК). Твърди се, че по този начин компенсират уволнението му от медията.

Докато е на този пост, прави много за българския спорт.

Батето успява да лобира и да събира дивиденти за България, докато е шеф на Българския олимпийски комитет.
Батето успява да лобира и да събира дивиденти за България, докато е шеф на Българския олимпийски комитет.

Много малко хора знаят, че благодарение на него се е провела олимпиадата в Сеул през 1988 г. По високите етажи на властта се говорело, че след Москва и Лос Анджелис се очаквало да има трети пореден бойкот на игрите, тъй като

Южна Корея била съюзник на САЩ

Смятало се, че за нашите спортисти няма да има сигурност, а идеологически диверсии. В този период обаче Батето става член на Международния олимпийски комитет (МОК) и привиква един по един посланиците на всички източноевропейски държави в кабинета си в БОК. Успява да ги убеди да предадат на лидерите си, че нов бойкот ще бъде глупост както от спортна, така и от политическа гледна точка. Благодарение на уменията си Славков успява да тушира напрежението и олимпиадата се провежда.

Именно заради тези си качества зетят на Живков бил много уважаван от бившия президент на МОК Хуан Антонио Самаранч. Двамата винаги се прегръщали, когато се срещали, а останалите членове на комитета се вслушвали в думите му.

Иван Славков на един от щурите купони по случай рождения си ден.
Иван Славков на един от щурите купони по случай рождения си ден.

Всъщност когато ген. Владимир Стойчев го представя на членовете на МОК като негов наследник, посочва: "Той не е вчерашен и си разбира от работата".

Умението на Батето да се държи с хората подобаващо му отваряло вратите навсякъде. Помагал на всеки, който потърсел помощ от него.

"Аз обичам хората. Първо - никой не ми е длъжен. Второ – на мен животът ми даде всичко." Това е любимият му израз, който е изписан и на некролога му. Освен това той обичаше да казва и без капка скромност: "Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма".

Бохемският начин на живот се харесвал на всички негови приятели, но не и на тъста му Тодор Живков. Поведението му на плейбой, големите компании и жените изобщо не допадали на Тато. Двамата прекъсват отношенията си след смъртта на Людмила, но Славков е един от малкото, които подават ръка на бившия Първи, след като е свален на 10 ноември 1989 г.

Падането на комунистическия режим заварва Батето в Швейцария. Всички смятали, че никога няма да се прибере у нас, но на 17 ноември той каца на българското летище, а там го посреща един от най-добрите му приятели Петър Михнев.

"Първите му думи бяха: Пешо,

карай при Тодор Живков, да отидем да го видим

А имаха преди това период, в който бяха в обтегнати отношения – разказва тогава Михнев. - Всички вече страняха от бай Тошо и мишоците напускаха потъващия кораб, но не и Славков. И не само се върна в България, но до последно си казваше каквото мисли. Управляваше футбола в най-тежките години – на групировките, но успяваше да намери баланса и да работи за футбола и спорта."

Батето споменава и за какво съжалява до края на живота си – така и не успява да направи България домакин на зимните олимпийски игри през 90-те години. Той хвърля немалко усилия и държавни пари, за да лобира за нашата държава. Бил убеден, че такова голямо събитие ще наложи изграждането на модерни лифтове, съоръжения, пътища и хотели, които ще приютят хилядите спортисти и гости. Една от идеите била да се създаде

Предвиждало се олимпийското село да бъде в софийския квартал "Малинова долина", а на Алеко да е алпийският център с писти за трениране. Победата на София е сигурна, но само за една нощ всичко се преобръща. Неговият приятел Самаранч, президент на МОК тогава, се доверява на норвежците, че ще го удостоят с Нобелова награда за мир, и дава домакинството на Лилехамер.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

Иван Славков не успява да спечели битката след филма на Би Би Си “Да спечелиш игрите”.
Иван Славков не успява да спечели битката след филма на Би Би Си “Да спечелиш игрите”.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/