Еротомания - да си обсебен от някого, който не знае, че съществуваш

Човек с диагноза еротомания заблудено вярва, че даден индивид е влюбен в него, въпреки ясните доказателства против това твърдение. Често „любимият” на пациента е личност с по-висок социален статус или знаменитост. Еротоманът вярва, че обектът му на желание изразява любовта си към него, използвайки таен език и послания.

Еротоманията може да се развие внезапно и неочаквано, а симптомите са дълготрайни. Тя може да бъде симптом на психиатрично заболяване, включително шизоафективно разстройство, шизофрения, биполярно разстройство, голямо депресивно разстройство или болест на Алцхаймер. Това е вид заблуда, разстройство като грандиозност, ревност или преследване.

Според експертите социалните медии са най-голямата причина за еротоманията, защото тя задейства заблуждаващите вярвания, като премахва бариерите между хората, които не се познават, и лесно може да се използва за дебнене, контакт или дори тормоз на хора, които иначе биха били недостъпни.

Еротоманът полага постоянни усилия да се свърже с обекта на неговата мания чрез съобщения, дебнене и други притеснителни начини на комуникация. Еротоманът всъщност вярва, че техният обект на привличане му изпраща също съобщения, пълни с любовни обяснения.
И това убеждение може дори да се задейства и засили, ако човекът, когото той тормози, му даде да разбере, че не се интересува от неговите интимни откровения.

Това са условията, за да може човек да бъде диагностициран с еротомания:

- Заблудите трябва да включват възможни събития, дори ако те са твърде малко вероятни
- Заблудата трябва да се отнася само за съответния въпрос, като всички останали аспекти от живота на засегнатото лице са функционални и нормални.
- Ако присъстват лошо настроение или маниакални епизоди, тогава продължителността на заблудения период трябва да бъде по-дълга от настроението или маниакалния епизод.
- Шизофрения, нарушения на настроението и интоксикация трябва да бъдат изключени.

Лечението на еротомания и други заблуждаващи разстройства е трудно, защото тези, които са диагностицирани с нея, може да не успеят да видят, че това, което смятат за истина, всъщност е нереално.

Успешното лечение включва терапия, медикаменти и в редки случаи хоспитализация, ако пациентът стане опасен за обекта на неговата обич или за самия себе си. За щастие, лечението обикновено е успешно и болестта вероятно няма да се повтори.