Инатът на третата възраст ли пречи на мира?

Макрон също като младия Кенеди сякаш е герой във филма “Бесни страшни пенсии”, опитвайки се да избегне ядрения холокост с преговори

Преди дни "Ню Йорк Таймс" излезе със знакова статия - първият сигнал, че във Вашингтон тепърва ще има промени в досегашната политика спрямо конфликта между Русия и Украйна. Изданието е категорично, че решителна

победа

на Киев и връщане на всички завзети територии на Украйна от 2014 г. не са реалистична цел.

Вестникът цитира и шефката на разузнаването Аврил Хейнс, според която конфликтът ще поеме "по-непредсказуема и потенциално ескалираща траектория" и вероятността Русия да заплаши света с ядрени оръжия расте.

Вестникът задава въпроса дали Вашингтон се опитва да помогне да се прекрати конфликтът чрез споразумение? Изданието припомня войнствените изявления на Байдън, Лойд Остин и 82-годишната Нанси Пелоси и констатира, че те не приближават воюващите страни към преговори.

Преди "Ню Йорк Таймс" подобни важни въпроси постави най-богатият човек в света - 50-годишният Илон Мъск. Той разкритикува политиката на демократите, заявявайки, че тя създава

омраза и разделение,

след което написа в туитър, че оттук нататък очаква яростни политически атаки.

Случайно или не, два дни след предупреждението избухна сексскандал, в който бе замесено името на милиардера.

Ако се абстрахираме от емоциите, и Мъск, и "Ню Йорк Таймс" поставят въпроси, които обикновените хора отдавна си задават - дали САЩ искат мир? Дали всички страни в конфликта не водят света към атомен холокост? И дали някой нещо прави, за да се организират ефективни преговори между Киев и Москва?

Историята ще произнесе своята присъда за 69-годишния Путин. Засега по-възрастният от него с 11 години Байдън на пръв поглед се държи умерено, но призивите му за победа над Русия и нейното отслабване не го правят добър посредник в преговорите

По принцип за хората от третата възраст е характерно да мислят трезво, без емоции, да проявяват мъдрост, да примиряват враждуващите лагери. Разбира се, ако не са от типа на старчетата от филма "Бесни страшни пенсии" и все още не са развили характерния инат.

Дали е такъв случаят на Путин и Байдън, не можем да знаем, но засега те не успяват да намерят начин да спрат кръвопролитието и конфликтът да се пренесе в полето на дипломацията.

Подобна е ситуацията и при Карибската криза. Тогава светът отново е изправен пред ядрен холокост. Разликата е, че през 1962 г. Никита Хрушчов е на 70 г. - почти колкото Путин, но Кенеди е на 45 г.

Репортерите тъкмо са заснели как малкият му син пълзи под бюрото му в Белия дом, докато той дава интервю.

Макар тогава да става дума за

същите страхове,

когато двете суперсили се опитват да се обградят една друга с ядрен арсенал, младият Кенеди намира път към Хрушчов, двамата провеждат телефонен разговор по таен канал и разпореждат на военните да се изтеглят. Мъжка, джентълменска постъпка, която изписва имената им със златни букви в историята. Кризата е преодоляна, без една капка невинна кръв.

Защо сега това е невъзможно? Възрастта на двамата лидери ли е причината, или инатът на третата възраст? Има не едно и две изследвания, че след 65 г. заболяванията по един или друг начин се отразяват не само на организма, но и на психиката. В тялото протичат революционни промени. Всеки се е възмущавал от

шофьори над 70 г.,

които или правят суперопасни маневри, оставяйки тези наоколо без дъх, или с неориентираното си поведение създават предпоставки за пътни произшествия. Дали е така и в политиката? Дали това може да доведе света до политически катастрофи? И да, и не.

Мирът през Втората световна война е подготвен и изкован от Рузвелт, който, макар и болен, през 1941 г. е на 59 г., Сталин е на 62 г., а Чърчил - на 67 г.

От друга страна, 70-годишният Роналд Рейгън успява да победи Империята на злото без никакви военни конфликти. На 78 г. той напуска Белия дом с чувство на изпълнен дълг. Той е геният, убедил Горбачов и неговото силно военно лоби с невиждан дотогава ядрен арсенал, че социализмът няма шанс и Берлинската стена трябва да падне. Че светът е едно цяло и не може да има разделение.

Джо Байдън сега също има своя

златен шанс

да повтори историята - необходими са само силен интелект, желязна воля и отказ да се поддава на внушенията на военното и оръжейното лоби. Дали Байдън ще намери сили, ще видим, но е факт, че 60 години след Карибската криза сега отново един млад политик на възраст, близка до тази на Кенеди - 44-годишният френски президент Еманюел Макрон, полага много по-сериозни усилия да примири Русия и Украйна и работи неуморно те да седнат на масата на преговорите.

Само бъдещето ще покаже дали най-сериозната причина за нерешаването на този глобален конфликт е всъщност третата възраст...