Крият от Желю Желев за смъртта на дъщеря му в Кувейт

30 May 2022
Симона Димитрова

Момичето прави два неуспешни опита да се самоубие, но третият е фатален, разказва в спомените си Иван Гарелов

Държавният глава смята, че нападките към него след “Боянските ливади” са причината тя да сложи край на живота си

В миналия брой на "168 часа" ви разказахме няколко от преживяванията на Иван Гарелов в Гърция, които той споделя в новата си книга "Писма до Маргарита". В този брой ще ви представим колко близък е бил журналистът с бившия президент на България Желю Желев.

Иван Гарелов никога няма да забрави как близкият му приятел - президентът Желю Желев, разбира за смъртта на дъщеря си.

"Отразявах посещението на президента в Кувейт, когато научих от охраната му, че малката му дъщеря се е самоубила, не можейки да преживее хулите и обвиненията срещу баща си – споделя Гарелов. - Казаха на Желю трагичната вест едва когато се качи на самолета за връщане в България. Бях близо до него и се впечатлих силно от мъжеството, с което посрещна смъртта на детето си. Той пазеше авторитета на президентската институция. Но от този ден

загуби своята свежест и живост."

Годината на трагичната смърт е 1993-а. Докато Желев е на държавно посещение в Кувейт, малката му дъщеря Йорданка се самоубива в резиденцията в "Бояна". Във вила №23 на вътрешната стълба я открива майка й Мария Желева. С часове закъснение службите съобщават тъжната вест на бащата, за да може той да завърши ангажимента си в чужбина.

Според близките й причината е, че не можела да издържи нападките срещу баща си. След като случаят започна да се разплита, стана известно, че това е третият опит за самоубийство на момичето.

Преди да увисне на въжето, първо пробвала да си среже вените, но я спасили. Втория път опитала да се отрови с медикаменти. Някои твърдят, че преди да се влоши състоянието й, тя се оплаквала, че непрекъснато чува гласове, и била

убедена, че някой я трови с радиоактивна храна

"Уверен съм, че заради нападките след "Боянските ливади" дъщеря ми посегна на живота си – казва Желю Желев години след смъртта на дъщеря си. – Такъв мотив съм сигурен, че има, защото тя беше изключително чувствителна. Възможно е да са й упражнили някакъв натиск, да са я заплашили и в крайна сметка посегна на живота си. Точно тогава се подготвяше да вземе шофьорска книжка, излизаше с една група приятели."

Тази трагедия затвори семейството на Желю Желев и съпругата му Мария се дистанцира от повечето му публични изяви. Години след смъртта на Йорданка на гроба й хората забелязвали непрекъснато свежи цветя. Родителите й засадили там

вечнозелени кипариси

Идвали непрекъснато и оставяли любимите сладкиши на дъщеря си. На гроба била забелязвана и сестра й - художничката Станка, която бе до държавния глава през последните години от живота му, особено след като почина и Мария Желева.

Президентското семейство Мария и Желю Желеви
Президентското семейство Мария и Желю Желеви

Президентът понесе тежко и нейната смърт, тъй като двамата били изключително близки.

През тези години от живота му и по време на мандата му Иван Гарелов е близък с Желев и има немалко истории, които може да разкаже.

"Имах големия шанс

да се сближа с Желю извън професионалните си задължения – разказва журналистът в книгата си. - Често ми се обаждаше и ме канеше в кабинета си към края на работния ден. Затваряхме се в малката му стаичка за отдих, отваряхме бутилка уиски и започвахме разговор. Дори Юлия Гурковска (Джу), която беше началник на кабинета му, не ни прекъсваше освен по изключителен повод. Особени разговори бяха нашите. Вместо аз да слушам умния и сладкодумен човек, по-често бе обратното. Той ми задаваше въпроси по обстановката в страната, за нашите съседи - гърците, за царя и монархията. И ме слушаше много внимателно, без да ме прекъсва и без да оспорва моите мнения

сигурно си сверяваше часовника,

като приемаше това, с което бе съгласен, и вътрешно отхвърляше това, което не му допадаше. Все пак знаех, че няма особено доверие на гърците и не се поддаде на моите призиви да посети страната и да се убеди сам, че има съществена разлика между познатата ни от историята византийска политика и характера на обикновените гърци."

С не по-малко недоверие Желю Желев се отнасял и към царя. След като се срещат в Севиля обаче, където имат неофициален разговор, президентът коренно променя отношението си към Симеон Сакскобургготски, но не и към монархията.

Гарелов не крие, че държавният глава

имал много врагове сред водещите фигури в СДС,

защото не можели да му простят т.нар. Боянски ливади - пресконференцията на Желев на 30 август 1992 г., когато той отправя остра критика към правителството на Филип Димитров. Обвиненията са, че е обявило война на медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации. Много политолози смятат, че тази пресконференция подпалва искрата за свалянето на Стефан Савов от председателския пост на Народното събрание и води до разцепването на парламентарната група на сините. Президентът Желев пък е заподозрян, че е предприел коварната стъпка, защото повече не можел да управлява СДС задкулисно, а старите му зависимости ставали все по-явни.

Изявлението предизвиква ефекта на земетръс

и се налага премиерът Филип Димитров да поиска вот на доверие към правителството. При гласуването на 28 октомври 1992 г. ДПС отказва да го подкрепи, предават го и някои от сините - така първото правителството на СДС пада от власт.

                                                                                                                                                                                                                                                 

Желю Желев следи на живо излъчването на "Панорама".
Желю Желев следи на живо излъчването на "Панорама".
              Гарелов прави репортажи от цял свят.
Гарелов прави репортажи от цял свят.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/