Преди 60 години България играе първия си мач на световно по футбол

30 май 1962 г. Една доста позабравена дата, която обаче трябва да е със златни букви в историята на българския футбол и спорт. За първи път националният отбор играе на финалите на световно първенство. И то, когато там има само 16 тима, а местата за Европа са само осем. Или си просто в елита на континента.

Мачът ни с Аржентина започва в 15 часа чилийско време на стадиона в Ранкагуа. Всъщност е трябвало да бъде в друг град. За нашата четвърта група са определени Талкахуано и Валдивиа. Валдивиа обаче е опустошена от най-силното земетресение в човешката история на 22 май 1960 г. То е отчетено като 9,6 по Рихтер. Талка, Консепсион и Талкахуано също са засегнати. Антофагуста и Валпарайсо отказват домакинствата си. Виня дел Мар и Арика успяват да възстановят стадионите си.

За да се спаси световното, спечелено с доста усилия, правителството на Чили се обръща към американската минна компания “Брандън Мед”, която е направила малък, но доста модерен стадион в Ранкагуа, който носи нейното име. Събира около 14 000 зрители.

Така световното е събрано само на четири стадиона - в Сантяго, Ранкагуа, Виня дел Мар и Арика. И нашата група отива в минния град.

Нашите са настанени в близкото градче Махали, където ползват терените в обществения парк. Аржентина, която е първият ни съперник, е в самият град Ранкагуа. Унгарците, които са също в нашата група, е в Ренго и са настанени в хотел “Туризмо”, а най-добре са англичаните, последният ни съперник - които се настаняват в централата на “Брандън Мед”, където тънат в лукс за онези времена.

Нашите

Българският национален отбор се води от невероятния дует Георги Пачеджиев - Чугуна и Кръстю Чакъров.

Една от последните снимки на Георги Пачеджиев-Чугуна (вляво). Този треньор ни води за първи път на световно.

Двамата са едни от най-успешните треньори в историята на националния ни отбор. Те успяват в крайна сметка да бият два пъти Франция в квалификациите, за да стигнем до финалите на световното. Първо с 1:0 в София, а след това и с 1:0 в допълнителния мач, известен като Миланската епопея. Тогава гола вкарва Якимов. Трябва да се отбележи, че те са едни от най-иновативните на световното. България е единственият отбор, в който има цели трима тийнейджъри - Добромир Жечев, Георги Соколов и Георги Аспарухов. В повечето отбори няма и един. А Гунди е вторият най-млад футболист на финалите. По-малък от него е единствено бразилецът Коутиньо.

За дебюта ни на световно треньорите избират:

Георги Найденов. Един от най-великите вратари в историята на родния футбол. По това време е в ЦДНА. Умира при загадъчни обстоятелства в Дамаск на 26 май 1970 г., едва на 38 г., където е пратен като треньор на военен тим. Според семейството му е отровен от ДС, след като е един от малкото, които отказват да играят в “Левски-Спартак” и се възпротивява на всемогъщия вътрешен министър Ангел Солаков.

Кирил Ракаров. Капитанът на отбора ни. 10 пъти шампион с ЦСКА и 3-кратен носител на купата. Бронзов медалист от олимпиадата в Мелбърн. Почина на 25 август 2006 г. на 74 г.

Иван Димитров. Стълбът в отбраната на “Локо” (Сф). С него е шампион и носител на купата. Със 70 мача в националния тим. Почина на 1 януари 2019 г. на 83 г.

Стоян Китов. Полузащитник на “Спартак” (София). С него е носител на купата. Играе и на олимпиадата в Рим 2 години преди световното, където сме пети.

Димитър Костов. Яшко е една от легендите на “Славия”. С “белите” е 4-кратен носител на купата.

Никола Ковачев. Лидерът на ЦДНА, човекът, който обезглави истински петел на “Сан Сиро”. 7-кратен шампион и двукратен носител на купата с “червените”. Почина на 26 ноември 2006 г. на 75 г. Погрешно се твърди, че прякорът му е Тулата, а всъщнот е Туата от “Коле, ела туа”, както го е викала майка му от игрището.

Тодор Диев. Единственият футболист от провинциален отбор в състава. Легенда на “Спартак” (Пловдив). С него е шампион и носител на купата. Три пъти е голмайстор на първенството. Почина на 6 януари 1995 г. на 60 г.

Петър Величков. Сламата е един от най-големите таланти на “Славия” и България. Европейски шампион за юноши. Два пъти носител на купата. Приключва кариерата си едва на 27 г. заради пристрастеност към алкохола. Намерен мъртъв в центъра на София на 15 юли 1993 г. на 53 г.

Христо Илиев. Патрата е една от легендите на “Левски”. Два пъти шампион и три пъти носител на купата със “сините”. Голмайстор на първенството за 1957 г. Загива в автомобилна катастрофа на 24 март 1974 г. на 37 г.

Димитър Якимов. Най-добрият халф в историята на България. Митата е харесван дори от Ди Стефано. Автор на гола, който ни праща на първото ни световно, след което играе в още две. Носител на купата със “Септември” (София), след което с ЦСКА е 7-кратен шампион и 4-кратен носител на купата. На 12 август тази година трябва да навърши 81 години.

Иван Колев. Ването е първият българин, който попада в десетката за “Златната топка” на “Франс футбол”, и то по времето, когато български журналисти не гласуват. 11-кратен шампион на България и 4-кратен носител на купата с ЦСКА. Играе на три олимпиади и две световни. Почина от инфаркт пред стадион “Васил Левски”, когато се ядоса, че паякът вдига колата му. Това се случи на 1 юли 2005 г., когато бе на 74 г.

Съперникът

Наставник на Аржентина на световното първенство е Хуан Карлос Лоренсо. Икона на “Бока Хуниорс”. Един от първите аржентинци, които пробиват в Европа. Играе за френския “Нанси”, както и испанските “Атлетико” (Мадрид), “Райо Валекано” и “Майорка”. В “Майорка” приключва кариерата си и веднага става треньор, като вкарва отбора в елита. След световното води отбори като “Лацио”, “Атлетико” (Мадрид), “Архентинос Хуниорс”. Със “Сан Лоренсо” печели шампионатите “Метрополитано” и “Насионал” за 1972 г. Повтаря успеха с “Бока Хуниорс” през 1976 г. След това с тима си триумфира два поредни сезона в “Копа Либертадорес”.

А през 1977 г. го прави и световен шампион. Във финала за Междуконтиненталната купа бие “Борусия” (Мьонхенгладбах) след 2:2 на “Ла Бомбонера” в Буенос Айрес и след това 3:0 в Карлсруе.

Първият мач е ръководен от легендарния ни рефер Никола Дудин.

Срещу България играят:

Мурио Антонио Рома. Вратар на “Бока Хуниорс”. С две световни първенства.

Федерико Саки. Защитник на “Расинг”. Приет в залата на славата на футбола в Аржентина. След края на кариерата си работи като помощник на великия Сезар Луис Меноти.

Раул Алберто Паес. Защитник на “Сан Лоренсо”. Шампион на Аржентина за 1959 г. и полуфиналист за “Копа Либертадорес”.

Силвио Марцолини. Защитник на “Бока Хуниорс”. 5-кратен шампион на Аржентина с “Бока” и “Насионал”. Един от първите треньори в кариерата на Диего Марадона.

Марцолини, който играе срещу България, е един от първите треньори на Диего Армандо Марадона.

Карлос Алберто Сайнц. Защитник на “Ривър Плейт”. Играе дори финал на “Копа Либертадорес”.

Рубен Марино Наваро. Капитан на отбора. Защитник на “Индепедиенте”. С него става два пъти поред носител на “Копа Либертадорес”.

Раул Оскар Белен. Ляво крило на “Расинг”. Два пъти шампион на Аржентина и един път печели “Копа Америка” с националния отбор. Смятан за №1 в света на тази позиция.

Марсело Ернесто Пагани. Халф на “Ривър Плейт”. След световното преминава в “Интер” (Милано) и веднага става шампион на Италия.

Оскар Раул Роси. Халф на “Сан Лоренсо”. Плеймейкър на отбора. Най-добрият партньор на Санфелипе.

Хосе Франсиско Санфелипе. Нападател на “Бока Хуниорс”. Един от най-добрите голмайстори на Аржентина за всички времена с 22 попадения колкото тима и Леополдо Луке.

Ектор Освалдо Факундо. Нападател на “Сан Лоренсо”. С два гола на световното.

Факундо вкарва единстгвения гол за Аржентина.

Съдията

Хуан Гардесабал Гарай-Хуанито е един от най-големите испански рефери в историята. Роден в Билбао, много бързо се утвърждава като един от водещите в Европа. Става международен още на 31 години. Ръководи мачове на три световни първенства - 1958, 1962 и 1966 г. Общо срещите му като главен рефер са 7, а има още 8 и като страничен.

Свирил е два 1/4-финала и един малък финал в кариерата си.

Мачът

Всичко приключва доста бързо. Още в 4-ата минута Факундо ни отбелязва гол и всичко приключва. Така и завършва двубоят. Нашите се опитват да атакуват, но много рядко застрашават противниковата врата. Разбира се, на трибуните няма нито един български запалянко. Всичките 7134 зрители подкрепят Аржентина.

60 години по-късно малцина помнят имената на националите ни в този мач. Тогава няма смени, защото такъв е правилникът. Така играят 11 от 22-ма в състава.