Защо не може да спрем да мислим за бившия си партньор?

Минали са две седмици, шест месеца или дори година, а умът ви все още препуска към някого, с когото вече не сте. И което е по-лошо, тези спомени продължават да диктуват настоящето ви.

Защо не можете да спрете да мислите за бившата си половинка? Понякога вероятно ви се иска да имате бутон, с който да изтриете определени спомени и страдания на воля.
Не би ли било чудесно просто да го натиснете, да намалите интензивността на чувствата си и да заличите болезнеността, която тормози душата ви?

Понякога любовта и разбитото сърце принуждават мозъка да прави място за натрапчиви и изтощителни психични състояния.

Какъв психологически механизъм ви пречи да продължите напред?
В опит да спрат да мислят за бившия си партньор, някои хора се опитват да се разсеят с ново хоби, спорт или курс за самопомощ. Други започват връзка в напразен опит да забравят предишната.
Трети се опитват да забравят, като се обръщат към алкохола, наркотиците и саморазрушителното поведение.
Мозъкът използва същите механизми като при някого, който не може да се откаже от пушенето.

Понякога любовта е като хазарта
Метафората не е много поетична, но все пак е илюстративна. Някои любови се превръщат в мании. Те ни карат да се държим като наркоман, който всеки ден играе хазарт. Един от отговорите защо не може да спрете да мислите за бившия си партньор се крие в схемата за възнаграждение на мозъка от допамина.

Когато сте с половинката си и всичко върви добре, нивата на допамин са стабилни. Чувствате се доволни и имате усещане за безопасност, удоволствие и благополучие. Когато се случи раздяла, производството на допамин и норепинефрин се намалява драстично. Следват симптоми на отчаяние и отнемане на почва под краката.

Това, което трябва да направите, е да прекратите всички контакти, да спрете да проверявате социалните си мрежи и да изтриете номера на ексдругарчето от телефона си. Колкото повече търсите начини да се сближите с бившия си партньор, толкова повече засилвате пристрастяването си, следователно и страданието си.

Обичам те повече сега!
Антропологът Хелън Фишър от десетилетия изучава механиката на любовта (и разбитите сърца). Едно нещо, което може да хвърли светлина върху това защо не може да спрете да мислите за бившия си партньор, е това, което Фишър нарича „привличане на разочарование“.
Хората често идеализират какво са загубили и имат по-голяма нужда от привързаност. Самата Хелън Фишър го описва по следния начин: „Тревогата при раздялата е като кученце, което е далеч от майка си. То се движи в кръг, лае и скимти”.

Изследване, проведено в Университета в Грац (Австрия), твърди, че тази тенденция е по-често срещана сред мъжете. Те са тези, които продължават да гледат бившите си партньори с умиление и много пъти дори си мислят, че е възможно да продължат връзката. Средностатистически жените се фокусират върху по-негативните аспекти.

Какво може да направите в тези ситуации?
Най-подходящото нещо, което трябва да направите, когато си тръгвате от дадена връзка, е да рационализирате причините, които са мотивирали раздялата. Ако сте били зарязани или ако другият е решил да прекрати отношенията, вече не сте обичани. Въпреки че това не определя вашата любов, това е нещо, с което трябва да се примирите възможно най-скоро.

Емоционална болка

Итън Рос, професор от Университета в Мичиган, провежда проучване, в което показва, че мозъкът тълкува социалното отхвърляне и брачния срив по същия начин като изгаряне. С други думи, емоционалната болка, която страдаме, е подобна на физическата. Това обяснява и защо е толкова трудно да продължим напред и да спрем да мислим за бившия си партньор.

Привързаността, спомените от миналото и невъзможността да се примирим с реалността подхранват тъгите. Далеч от облекчаването й, всеки ден болката става много по-остра.

Какво може да направите?
След всяка голяма раздяла ще трябва да скърбите. Скръбта е етап, в който трябва да се остави място за страдание и болка. След мъката идва приемането. Това е последната стъпка. В нея се откъсваме от спомените, за да създадем нови.

Поемането по пътя към друг жизнен етап, пълен с нови проекти и цели, винаги е най-добрият вариант.